Отиде си Ивайло Димитров – Руския

В петък на 36-годишна възраст си отиде един от най-обичаните футболисти в новата история на “Етър” Ивайло Димитров – Руския. Той почина в болница в София, след като дълго време се бореше със заболяване на черния дроб, което в крайна сметка се оказа фатално.
Ивайло Димитров остави ярка следа с мачовете и головете си за етърци, а неговият хъс на терена и доброта в живота му бяха спечелили много приятели и бе сред любимците на великотърновската публика. Роден е на 18 август 1978 г. в Свищов. Бе част от първия отбор на “Етър 1924” още от 2003 г., с който влезе в “Б” група.
Руския прекрати кариерата си принудително през 2007 г. след тежко счупване на крак в контролна среща със “Спартак” (Плевен). Тогавашният отбор на “Етър” навремето излезе за мач със специални фланелки в негова подкрепа, а цялата публика на стадион “Ивайло” издигна специално направени виолетови постери с надпис “Руски, ние сме с теб!”. Преди това като футболист той изкара сериозно заболяване от хепатит през 2005 г., като пропусна почти година участие в мачовете.
Ивайло претърпя дълго лечение, но стисна зъби и на следващата година дори се завърна на терена. Получи награда за мъжество, връчена му лично от Бойко Борисов. За жалост обаче с кариерата му бе свършено и в края на 2008 г. сложи край на футбола.
От “Етър 1924” му предложиха да стане треньор в школата на “виолетовите”, като под негово ръководство юношите от набор 1995 г. се класираха за държавни финали за титлата и стигнаха до четвъртфинал за купата на БФС.
Тази пролет стана ясно, че Ивайло Димитров страда от цироза, отключена след прекаран хепатит В. Феновете на “Етър” поеха безпрецедентна акция в негова помощ. Бе организирано спешно кръводаряване за Руския, който бе приет в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”, като десетки познати и непознати се отзоваха да даряват кръв. Феновете започнаха да събират средства за лечението му, като по време на мачовете бяха направени специални каси за даряване на средства. После Руския отиде в болница в столицата, за да продължи лечението му, надеждите бяха да се лекува в Израел.
“Искам да благодаря на всички, които ми помогнаха и дариха кръв, както и на тези, които ми оказаха своята морална подкрепа. Това беше голям жест към мен и искам от сърце да им отправя своята благодарност”, заяви тази пролет Ивайло Димитров.
Спря да бие едно голямо “виолетово” сърце, отиде си един млад и обичан от всички човек.
Не са много футболистите на “Етър”, за които агитката пее специална песен. Но Руския има своя, която феновете ще продължават да пеят… “Не искаме във НАТО! Не искаме в Ирак! А искаме от Руския да отбележи пак!”.
Опелото на Ивайло Димитров бе вчера от 13:30 ч. на Централните софийски гробища. По негово изрично желание тялото му ще бъде кремирано, а урната с праха му ще поеме за Свищов.
Анатоли ПЕТРОВ