- Проф. Дайнов, много прогнози от края на миналата година предричаха тежка политическа зима. Има ли я?
- Няма я. Две седмици след изборите правителството даде ясно да се разбере, че в тази ситуация трябва всички реформи да се правят едновременно. От една страна, да се спестят пари, а от друга, да заработят системите на държавата ефективно. Това означава помощ за тези, които искат да произвеждат. Тази заявка успокои хората, в смисъл, че правителството знае какво прави. От друга страна, заявката за тези реформи все още не е дала реален резултат, но на този етап гарантира спокойствие.
- Въпреки това в публичното пространство гравитират тези за предсрочен вот. Кой би имал интерес от предсрочни избори?
- Никой! Ако има избори сега, “Атака” не влиза в парламента. “Синята коалиция”, която е толкова разнебитена в момента – също. Меглена Кунева не е готова, въпреки че ако политическият й проект се превърне в партия, ще успее, но е нужно време. При социалистите готовността за предсрочни избори е все по-малка. Първанов заяви, че ще бута от лидерския пост Сергей Станишев, за да се сблъска с Бойко Борисов. За Борисов мога да кажа, че не винаги знае как да управлява, но е усвоил брилянтно политическите хитрости. Оттук насетне неговата работа ще бъде единствено да хвърля по някои повод за раздор между Първанов и Станишев. Те пък от своя страна, колкото повече се дърлят, толкова повече ще отслабват основната опозиционна сила в лицето на БСП.
- Драматични ли ще бъдат процесите в БСП заради новите заявки за лидерство в партията?
- Според мен Първанов се надценява в голяма степен по отношение на ролята си в БСП. Станишев успя да затвърди своето лидерство и да си подреди партията така, че да не го кандилкат вътрешни течения. Станишев е по-силен, отколкото изглежда.
- До следващите редовни избори има около година и половина. Достатъчно ли е това време за появата на нови политически проекти, които да бъдат дотолкова сериозни, че да заемат своите квоти в бъдещия парламент?
- Георги Първанов няма да има свой политически проект. Всичките му опити до момента са показали, че това няма как да стане. Вакуум обаче има по отношение на избирателите на “Атака” и на класическата десница. Освен заявения проект на Кунева за център-дясно, може би ще се появи нов националистически проект, възможен е и нов десен проект.
- Кои са фигурите, които могат да подхванат тази поредна националистична вълна?
- Не бих подценил собственика на телевизия “СКАТ” (Валери Симеонов – бел. ред.) и сериозния резултат, който този човек получи по време на отминалите избори. Ако той си направи национална организация, като нищо ще обере гласовете на “Атака” и може да получи сериозно представителство в парламента. Към него могат да се влеят и ВМРО, и други подобни организации и да се получи една снежна топка, която може да се дотъркаля до парламента.
- Почти се навършиха 100 дена, откакто местната власт влезе в своя нов мандат. Каква е оценката ви?
- Стоте дена не могат да покажат конкретни резултати, но в този период виждаме дали човекът, който сме избрали, става. Това, което виждам, е, че Даниел Панов, кметът на Велико Търново, и екипът, който той сформира, продължава да работи за онази стратегия, която заяви още преди изборите и която включва политика за развитие не само на Велико Търново, но и на целия регион. Стълбовете, на които стъпва, са чудесни – култура, висше образование, чисти производства, природа, туризъм…
Тук искам да поясня. Досегашното говорене за туризъм представяше туристите като орди, които пристигат, изяждат по едно кебапче, пият две бири и си тръгват откъдето са дошли. Европейските градове като Търново разработват стратегия за дългосрочно привличане на хора. Не да минеш и да заминеш, гледайки пътьом “Звук и светлина”, а да си наясно защо идваш често, да предпочиташ да идваш тук многократно и най-накрая да си купиш едно място, където да живееш. Това се отнася и за този все по-голям процент от хората, които развиват мобилен бизнес и биха могли да са базирани тук. В Италия през 60-те години общините около езерото Комо са разработили такава стратегия. Първоначално богатите хора от Англия и Германия си прекарват невероятни ваканции там. После, понеже апетитът идва с яденето, те купуват парцели, местят своя малък или среден консултантски и софтуерен бизнес, изнасят семействата си и към 15 години по-късно около езерото живеят едни от най-проспериращите хора в Европа. Виждам, че Панов наистина разбира от туризъм и знае за какво става дума. Той носи визията за такъв регионален просперитет. За първи път виждам кмет, който мисли системно и не действа панически. Като местен селянин от Миндя, трябва да подчертая, че оценявам и това, че когато той каже Велико Търново, не говори само за града, но е наясно и с проблемите на селата. Преди не беше така.
- Селата като логичното разширение на града, така ли?
- Бъдещето на Велико Търново е да се развие като регион. В плановете за развитие трябва да се включат и по-малките съседни общини. Туристът, който идва тук, акостира в Търново и тръгва към Елена и изобщо не го интересува, че пътят му до там минава през границите на още четири общини. Не можеш да развиваш само едната от тях, трябва да е пакет. Давам пример – Свищов – Велико Търново – Елена – Трявна, в тази връзка виждаме един видим продукт, а не работа на парче.
- Според вас дали кметът Даниел Панов може да осъществи своите амбиции, подпомогнат от политическия контекст, бидейки от няколко седмици и областен председател на ГЕРБ?
- Подкрепям концентрацията на власт само в кризисни за държавата ситуации, като война например. Такава ситуация в момента нямаме. Не е добре всичката власт да се концентрира на едно място, защото това ще доведе до две неща. В случая Панов, продължавайки да бъде почтен човек, няма да има времето да бъде в ефективни измерения и кмет, и партиен лидер. Това е първият вариант. Вторият е, че ако се окаже слаб човек, властта ще започне да го изяжда отвътре. Властта е известна с това, че не бива да се концентрира в едни ръце, защото изяжда отвътре човека, върху когото се е натрупала. Лорд Дактън, големият английски историк, има подобно съждение, което гласи, че властта развращава, а пълната власт развращава напълно.
- Липсата на силна опозиция няма ли да доведе до такова развращаване и разяждане на партия като ГЕРБ в национален мащаб? Защото там концентрацията на власт в едни ръце е повече от очевидна.
- Ако няма достатъчна опозиция, недоволствата на обществото влизат в самата управляваща партия, където се оформят групички и клики. Недоволствата в обществото, които са факт във всяка демократична система, се изразяват от опозицията. Нейната невъзможност да ги представи, ги пренася автоматично в управленската върхушка. При ГЕРБ е по-различно, защото те продължават да бъдат група от хора събрани от тук и там. Те не работят за създаване на партийни структури, нямало е усилия в тази посока. Това е причината вътре да няма крила и фракции, които да възпроизвеждат различни обществени концепции. В този смисъл ГЕРБ не е партия, а общност, структурирана върху различни лобистки интереси. Тези интереси не са дори национални, те са регионални. Примерно групичката, която защитава интересите на Горна Оряховица и Долна Оряховица, или на Каспичан и Силистра – дребни географски интереси, които се борят помежду си. От време на време се вклинява даден много голям интерес който пристига, като директива на висшето ръководство. Той обаче влиза директно на ниво парламентарна група и се ражда поредният лобистки законопроект. Не е лошо да представяш провинцията в София, дори е необходимо, но това трябва да се прави по линия на гражданите.
- Имат ли управляващите опозиция изобщо?
- Те не са заплашени от липса на опозиция – има сериозна лява опозиция, дясна опозиция, “Атака”… Капанът щракна върху Иван Костов навремето. Тогава той до такава степен нямаше опозиция, че всички напрежения в обществото влязоха директно в СДС и го взривиха. В момента положението не е такова – опозиция има.
Сега обаче има друг тип политически залог и той идва директно от големите енергийни сили. В случая не става дума дори за лобита, а за преки интереси на САЩ и Москва. Идва Хилъри Клинтън в качеството си на държавен секретар и ден след това двама ключови министри – Дянков и Трайков заминават за Москва. Как се тълкуват тези воайяжи?
Това е една изключителна политическа схема, която Бойко Борисов проектира. От една страна, АЕЦ “Белене” няма да има. Това е невъзможно, но той не може да го съобщи в прав текст на руснаците. Затова тръгва да им го намеква. Междувренно руските интереси се запъват на възможността да бъдат проучени залежите от шистов газ у нас. Своевременно възможностите за такова проучване се забраняват. Това озадачава руснаците, но Борисов продължава с намеците и пояснява, че тъй и тъй те си имат един реактор, отреден за региона, защо вместо в Белене, не го монтират в Козлодуй. В този същия момент американците от Уестинг хаус също искат да имат свой реактор в Козлодуй. Така двете велики сили започват да се ритат в кокалчетата, при това в много важен геостратегически момент – кой ще притежава реактор в Козлодуй. Докато това се случва, ние имаме независимост. В крайна сметка като стратег Борисов ще предложи и на двете страни да поставят свои реактори в Козлодуй. Осми реактор! Великолепен ход! В същото време, той успя чрез забраната за проучване на шистов газ, която не произтече от протестите, а от руснаците, да изпокара смъртно сини и зелени. Сините заявявиха на зелените, че са агенти на “Газпром”. Зелените пък казваха на сините, че са агенти на “Шеврон”. Така всеки натиск се отклонява от правителството и самият премиер излиза с позиция, че е най-екологичният министър-председател на Европа, адмирирайки, че природата трябва да бъде над всичко. Изключително хитър политически пакет. За да сработи тази пакетна система, тя трябва да е вързана с политика, дали ще се случи, ще наблюдаваме…
Марина ПЕТРОВА
сн. архив
1.54221
2.44235
1.62837