При огромен интерес и препълнена зала на пенсионерския клуб и клуба на инвалида премина срещата на хората в неравностойно социално положение с кандидатите за народни представители на коалиция “БСП за България” в 4 МИР – Велико Търново – водачът Весела Лечева и кандидатите Валентин Ламбев, Явор Божанков и Тошко Тодоров.
Здравословните проблеми и административните пречки, които ми споделихте, имат едно “лекарство” – това е електронната здравна карта, в която ще бъдат включени освен всички заболявания и изследванията, които са необходими. А не както до сега, едно и също изследване да ви правят по няколко пъти или пък да ви взимат пръстови отпечатъци, като че ли сме престъпници. Електронната здравна карта ще бъде и контролът върху средствата, които отпуска НЗОК за всички изследвания, медицински манипулации и клинични пътеки. Още през 2009 г. бяхме отпуснали необходимото финансиране за изработването на тази електронна здравна карта”, заяви Весела Лечева.
По отношение на намиране на работни места на хората в неравностойно социално положение, които имат възможност да работят, Лечева заяви, че трябва да бъдат сформирани специални звена към бюрата по труда, чиито приоритет ще бъде търсенето на потенциални работодатели, които ще предлагат работни места, съобразени с отделните специфики на хората в неравностойно социално положение.
“Наскоро разговарях с Михаил Христов – млад човек, параолимпиец, който също е кандидат-депутат в тази изборна кампания от коалиция “БСП за България”, който сподели негова идея, за която ще търсим реализация. Когато се налага ремонт или профилактика на негова протеза, той пътува до Австрия, за да го направи в специализиран център. И това пътуване съвсем не е еднократно. Той предлага да намерим възможност и тук, в България, да бъде създаден такъв Център за ремонт и профилактика на протези. Това ще облекчи финансово всички, които поради една или друга причина ползват това помощно средство”, сподели Весела Лечева.
Хора с увреждания
1. Необходима е промяна в системата на ТЕЛК. Сегашният модел позволява субективен подход, който често ощетява хората с увреждания. Често се налага хора с тежки и необратими увреждания да се явяват по няколко пъти на ТЕЛК, въпреки че няма шанс тяхното състояние да се подобри(ампутирани крайници, тежък диабет и ментални увреждания и др.) Необходимо е да се възприемат обективни китерии като ISF-международен класификатор на функционалните възможности така, както е в повечето европейски страни и който позволява обективна оценка за вида и степента на увреждането.
2. Необходимо е да се промени самата парадигма за това Кой е човек с увреждане? Съгласно Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН от 2006, ратифицирана от България през 2012 г., хора с увреждания не са вече хора, които имат просто физически, ментални или други увреждания, а хора, които в резултат на тези увреждания имат проблеми в ежедневното си общуване с другите хора. Пример за това е недостъпната среда за хората с двигателни увреждания, незрящите или хората с увреден слух. От това следва, че е необходимо да се промени цялостната нормативна база, която да гарантира на хората с увреждания както свободно предвижване, така и достъп до комуникации, транспорт и т.н. Подобна промяна ще гарантира на хората с увреждания достъп до образование, работа и пълноценно включване в социалния живот.
3. Достъпната среда – скосени тротоари, достъп до обществени и публични институции, е отговорност както на общините, така и на съответните ведомства като социални служби, образователни институции и други, с които ежедневно се налага да контактуват хората с увреждания.
4. Необходимо е да се разработят програми, които да осигуряват достъп на хората с увреждания до пазара на труда. Следва да се използва опитът на европейските страни за осигуряване на защитена и подкрепена заетост, както и достъп до открития пазар на труда. За целта в службите по заетост следва да има специализирани звена, които не само да регистрират търсещите работа хора с увреждания – както е сега, но и активно да посредничат с работодателите при намиране на работа чрез специализирани посредници. Броят на хората с увреждания е между 800 хиляди и 1 млн., от които едва 80 % процента работят. Очевидно става въпрос за огромен потенциал, който стои неизползван, имайки предвид тежкото състояние с работната сила в България по принцип.
5. Необходимо е на се преразгледа и политиката за предоставяне на помощни средства и медицински изделия за хора с увреждания. Сега техният брой и видове е силно ограничен, а сроковете за експлоатация – прекалено дълги. Тежък е проблемът за децата с детска церебрална парализа, за които на практика липсват специализирани детски инвалидни колички и вертикализатори. Това не само не подпомага тяхната рехабилитация, но и реално уврежда тяхното здраве.
6. Предишното правителство повиши под натиска на майки на деца с най-тежки увреждания помощите за тях до близо 900 лв. С това обаче се създаде огромно напрежение защото майките вече не могат да бъдат лични асистенти на своите деца по програмите на МТСП, защото парите за тази програма са включени в посочената по-горе сума. На практика няма никакво увеличение, а просто полагащите се по всички програми суми се изплащат на куп, а не по отделни пера, както беше преди. По-големият проблем обаче е, че след навършване на 18-годишна възраст тези деца на практика могат да разчитат на около едва 200 лв. пенсия и добавка за чужда помощ, независимо че точно тогава техните нужди нарастват и това се превръща в драма за техните семейства поради спадането с близо 700 лв. на техния гарантиран доход, който те са получавали до тогава.
7. Огромен е проблемът за майките с деца с тежки увреждания поради това, че те на практика не могат да започнат работа и остават както без заплата, така и без пенсия. Държавата е готова и плаща на приемни родители, но не и на тези майки, които са поели тежкия кръст да отгледат увредените си деца, вместо да ги оставят в институции. Излиза така, че държавата, от една страна, прокламира затварянето на институциите за изостовени деца, но вместо да пренасочи парите за тяхната издръжка към семействата, за да израстват децата в семейна среда, ги насочва към новите – уж модерни, но също толкова нехуманни институции, като дневни центрове и приемни семейства.
