Васил Велев е роден през 1959 г. Магистър е по автоматика от Техническия университет в София и магистър по корпоративно управление от варненския икономически университет. Член е на бордовете на директорите на редица търговски дружества. В ръководството е на Асоциацията на индустриалния капитал в България от нейното учредяване през 1996 г., а в момента е председател на управителния ѝ съвет. Член е на Съвета на Международния конгрес на промишлениците и предприемачите, зам.-председател на Икономическия и социален съвет, зам.-председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество. През октомври 2015 г. е избран за председател на Международния координационен съвет на организациите на работодателите.
– Корупцията, несигурната политическа среда, проблемите в енергетиката, фалитът на КТБ са основните фактори за влошаването на икономическата свобода в страната. България падна с пет позиции в ежегодния индекс, съставян от фондация “Херитидж” и вестник “Уолстрийт джърнъл”, и вече е на 60-о от общо 186 държави в света и на 28-о място в Европа. Г-н Велев, какво е вашето тълкувание?
– Тези данни са в корелация с нашите проучвания и възприятия. Безспорно това са сфери, в които нямаме търсения напредък. Проблемите не са отскоро, но вече има крещяща необходимост те да бъдат разрешени, защото очакванията ни за промени в тези сфери постоянно не се сбъдват и това очевидно допълнително демотивира хората и бизнеса.
За фалита на КТБ работодателските организации и синдикатите многократно сме излизали с общи позиции, че не трябваше да се допуска. Банката трябваше да бъде национализирана чрез увеличаване на капитала ѝ от държавата. Тогава щетите щяха да бъдат много по-малки, отколкото са сега.
Проблемите с енергетиката обединиха бизнеса. Оптимисти сме, че държавата ще ни чуе и ще бъде намалена такса “задължение към обществото”. Даваме си сметка, че няма да стане лесно. Това са 1,3 милиарда лева, които се плащат от бизнеса и гражданите над пазарната цена на ел. енергията за възобновяеми източници, за американските централи, за когенерации – трите източника на скъпа енергия. Тези над милиард, които ние надплащаме, някой ги взема и съответно има много силна мотивация да възпрепятства реформата.
Ние не сме наивници, но сме оптимисти.
С американските централи това е очевидно недопустима и несъвместима с правото на ЕС държавна помощ и като такава тя трябва да бъде прекратена, нещо повече – да бъде върната. Това, което американските централи са надвзели, трябва да го върнат. Такъв е и постигнатият резултат в други държави, които преди нас са влезли в ЕС, като Полша и Унгария. Няма причини тази практика да не бъде реализирана и при нас. Въпросът е, че става по-бавно, отколкото ни се иска, и затова се обърнахме с жалба към Европейската комисия. Имаме уверенията, че е въпрос на седмици, в най-лошия случай на месеци да бъде решен. Очакваме тази пролет, до началото на лятото този проблем с американските централи да бъде решен – да възстановят надвзетите пари. При ВЕИ вече е въведен мораториум за присъединяването на нови мощности. До 2020 г. ние сме преизпълнили ангажиментите си.
– Коментарът ви за политическата обстановка в страната и отражението ѝ върху износа?
– Политическата нестабилност, липсата на сигурност, предвидимост и предсказуемост са много важни негативни сигнали за инвеститорите, защото не дават отговор на въпроса при какви условия ще работи даденият инвеститор поне в следващите 5 години.
Затова и чуждестранните инвестиции на практика се понижават. Не слушайте какво отчита държавата, не е вярно, че има ръст на чуждестранните инвестиции. Ако извадим отдавна планираната инвестиция на “Лукойл” за нова инсталация, се оказва, че чуждестранните инвестиции са се намалили, и то значително. Имаме относително влошаване на средата, а не подобряване.
Няма нищо по-лошо от политическата несигурност. Смяната на три правителства в една година е нещо, което практически прави държавата да не работи дълго време, а има много проблеми, които трябва да се решават. Ако всичко е наред и няма нужда от държава – ОК, но не е така, не е такъв случаят.
– Какво е становището по законопроекта работодателите да могат изцяло да поемат осигуровките на служителите си?
– Предстои на 8 февруари да обсъдим въпроса в Управителния съвет на АИКБ. Личното ми мнение е, че когато едно изречение започва с думата може, до голяма степен няма значение как то завършва. Това е една възможност, от която работодателят може да се възползва, но може и да не се възползва. Всичко, което е в повече като възможност, следва да се приветства. Разбира се, трябва да се направи анализ и оценка на въздействието дали това не би довело до нелоялна и не толкова здрава конкуренция, до кражба на персонал чрез подвеждащи реклами, а накрая да се окаже, че чистата сума за получаване е същата или по-малка. Затова въпросът е спорен, ако беше много ясен, нямаше да го дискутираме.
По Кодекса за социално осигуряване, който беше приет в началото на века, трябваше поетапно осигуровките да се разпределят в съотношение 50:50. Те бавно вървяха в тази посока, но спряха на 40:60 работник – работодател. Чисто математически, ако работодателят плаща изцяло осигуровките, разходите му за труд ще бъдат най-ниски – нетната сума, която получава работникът плюс всички данъци и осигуровки, които се дължат.
Разходите за труд са най-ниски, когато на 100 процента се поемат от работодателя
при една и съща нетна заплата на работника. Но при една и съща брутна заплата това би довело до 10 % ръст на разходите за труд.
– Какъв е коментарът ви за данък уикенд?
– Указанията на НАП за прилагането му водят до безсмислено пилеене на усилия и ресурси на бизнеса. Данък “уикенд” е нова възможност за неравно третиране, изнудване и тормоз над бизнеса и е предпоставка за корупция. Ако цялата ни енергия отива за това да правим отчети, кога ще работим?
Отчетността трябва да е на ниво скъпи активи. Предлагаме да се въведе праг от 50 000 лв. на актив, над който вече да се облага с данък “уикенд” при определено съотношение на ползването му. Нашето предложение е това да 80:20 служебно – лично ползване. Четирите работодателски организации, заедно с тези на счетоводителите и одиторите, подготвяме предложение за законодателна промяна, което ще внесем в парламента и Министерството на финансите.
– До къде стигна борбата на АИКБ със сивата икономика?
– Тя продължава и няма да приключи за година-две. Безспорно имаме успехи. От 2010 г., от както мерим композитния индекс “икономика на светло”, с повече от 4 процентни пункта е изсветляла икономиката – ако е била 35 %, тя е станала 31 % През май ще стане точно ясно колко е била сивата икономика през 2015 г. Ще сме приблизително точни, ако кажем, че всяка трета фирма е в сивата икономика. Очакваме спад на този процент в резултат на успешни стъпки, предприети през миналата година – въвеждането на еднодневните трудови договори в сезонната заетост, успехите при митниците в събираемостта на акцизите. Композитният индекс ще бъде изчислен през май, защото все още не са излезли всички отчети на статистиката и на БНБ, които съпоставяме по различни показатели.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
