След 25 г. Иван Тончев от Долна Оряховица получи българско гражданство

Публикувано: пн, 20 Мар. 2017 | Прегледи: 117
Намали шрифта Увеличи шрифта

Помогнаха му Иван Иванов и Йордан Байчев от Нова република

След 25 години ходене по мъките и живот без документи, 25-годишният Иван Тончев от Долна Оряховица вече има българско гражданство. Добрата новина младият мъж, който е три четвърти българин, получи след активната намеса на водача на листата на Нова република за областта Иван Иванов и на областния председател на ДСБ Йордан Байчев, който също е кандидат за депутат.
Преди две години двамата се заеха да решат проблема и да се справят с бюрокрацията. “Институциите наистина работят тромаво и мудно, сякаш не в услуга на гражданите. Пет пъти ходихме до Министерство на правосъдието, до Дирекцията за българско гражданство и къде ли още не. Първо доказахме българския произход на момчето и така задвижихме процедурата”, обясни Байчев.
Младежът не крие еуфорията и щастието си и буквално няма думи, за да благодари на доскорошния зам.-шеф на парламента и на областния лидер на тъмносинята партия. Тончев не крие, че причината за ходенето по мъките е сложната му и драматична семейна история.
Иван е роден преди 25 години в столицата на Чечня – Грозни, която по това време е част от Русия. Въпреки това той няма руско гражданство, а само до преди дни на документа му за самоличност беше изписано “неизвестно” гражданство.
“Доскоро буквално бях никой. Нямах избирателни права, не можех да ходя в чужбина, не можех да си извадя шофьорска книжка, бях извън закона, въпреки че по рождение съм три четвърти българин”, разказва Иван.
Заради това, че доскоро нямаше българско гражданство, младият мъж изключително трудно успял да се дипломира от Механотехникума в Горна Оряховица, където без малко да не го пуснат на матура. Понеже не се е водил българин, Иван дори е трябвало да заплати такса, за да се яви на зрелостни изпити. Все пак социалните му помогнали и в крайна сметка момчето завършило машиностроене и курс за заварчик, а в момента вече работи.
Иван разказва, че не познава баща си, никога не го е виждал, дори не знае жив ли е, в кой край на света се намира, има ли друго семейство. Родната му майка пък го оставила на годинка и оттогава от нея – ни вест, ни кост. Когато Иван говори за родителите си не показва емоция, защото за него те са напълно непознати. Всичко дължи на дядо си и прабаба си от Долна Оряховица, които са го отгледали. Преди две години полицаи го викат, за да разпознае по снимка жената, която го е родила, тъй като вече покойният му дядо, който е нейн баща, я дава за международно издирване през Интерпол през 2005 г. Единственото, което Иван знае за майка си, е, че тя е на 44 г. и доскоро е била някъде в Германия.
“Тогава ми показаха снимка, обаче аз не знаех дали това е моята майка. Просто не съм я виждал от бебе, нямам спомен как изглежда, не помня гласа ѝ, за тези години тя едно писмо не ми е написала”, разказва младият мъж. Майка му забременява едва 19-годишна и страхувайки се от своя баща, заминава за Чечня при роднини по майчина линия, където ражда Иван. В Грозни майка и син живеят едва една година, след което младата по онова време жена се връща при баща си в Долна Оряховица, при когото оставя невръстния Иван.
Когато станал на 18 години, властите му издават документ за пребиваване, който се подновява всяка година. Преди около три години той остава сам, тъй като дядо му умира. От тогава роденият в Чечня българин започва сам да се грижи за себе си.
“Не се плаша от работа, вярвам, че докато съм млад, ще се справя. Благодарен съм на Иван Иванов и Йордан Байчев, че получих документи за самоличност и най-накрая държавата ме призна за български гражданин. Преди исках да замина за чужбина, сега ще помисля, ще ми трябва малко време, за да реша какво да правя с живота си, но съм много щастлив. Докато има такива хора, надежда ще има, а аз съм живият пример”, казва щастливият мъж.
Весела КЪНЧЕВА

Повече в Пари и власт
Затвори