Димитрий Медведев: В правителството вече имаме традиция – да откриваме
нова година не само със скучни съвещания, но и с участие в Гайдаровския форум
В периода 12 – 14 януари в Москва се проведе известният “Гайдаровски форум” с тема “Русия и света: Избор на приоритети”. Форумът е ежегодна научнопрактическа конференция, на която се обсъждат проблемите и приоритетите на Русия във вътрешната и външна икономическа политика. Събитието носи името на влиятелния руски реформатор Егор Гайдар. Форумът беше отразен от много международни журналисти. Единствените представители на българските медии бяха от Българското национално радио и “Янтра ДНЕС”.
Това е осма поредна година, в която се събират стотици експерти от всички региони и континенти, като цифрата на регистриралите достига 13 хиляди човека. Паралелно протичат няколко дискусии в различни зали.
В първия ден президентът на Руската федерация, Владимир Путин се обърна към участниците във форума с писмено съобщение, прочетено от Владимир Мау, ректор на Президентската академия и един от организаторите на събитието. В посланието си президентът заяви, че разчита на изработените по време на форума предложения и рекомендации да помогнат с решаването на най-сложните задачи пред правителството.
С обръщение на основната дискусия излезе и Димитрий Медведев, министър-председател на Руската федерация (на снимката), заявявайки, че страната е преминала през икономическата криза по-добре от прогнозите, обаче проблемите оставали неразрешени, като най-острият е технологическото изоставане на страната.
За Медведев приоритети са жилищното строителство, поддръжката на експорта, ръстът на производителността на труда, развитието на малкия бизнес и предприемачеството, подобряване на пътната инфраструктура, диверсификацията на моноградове и реформа в правителствения апарат – всичките сериозни проблеми, задушаващи страната. Силно впечатление прави отсъствието на ключовата дума – корупция, която беше пропусната от министър-председателя.
Интересно е да се отбележи фактът, че България и Русия са с изключително сходни проблеми. Освен топлите чувства между двете страни, ярко си приличаме и по корупцията и бюрокрацията, неефективна съдебна система, задушаване на малкия бизнес и невъзможността да се справим с тях.
Малко преди Медведев, думата беше дадена на Дейвид Липтон – зам.-директор на Международния валутен фонд и един от експертите, помогнал за разрешаването на икономическата криза през 2008 г. Заявлението му беше твърдо и осъждаше гореспоменатото, като заяви, че Русия няма да се стабилизира, ако не се проведе борба със споменатите проблеми. А дали това може да се каже и за България?
Вторият ден заинтересува с дискусията “Европа от Лисабон до Владивосток[1]: мечта или реалност”. Въпросната тема не е повдигана за първи път, напротив, обсъжда се на всяка работна среща между представителите на ЕС и РФ. Въпросите, които бяха зададени, касаеха перспективите от такъв икономически пояс и интересите на бизнеса в това обединение. Мнението на експертите, сред които беше бившият президент на Съвета на Европа, Херман ван Ромпой, се обединяваше около проблема със санкциите и липсата на доверие между двете страни.
С подобна тематика, но реални резултати, беше дискусията “Къде ще ни заведе “Пътят на коприната”. За тези, които не знаят, това е мултитрилионен проект на Китайската народна република, стремящ се да създаде нови инфраструктурни връзки между Централна Азия и Европа. В дискусията имаше три гледни точки: китайската, обясняваща бавно и спокойно – по присъщия за тях начин – идеите и целите на проекта; руската, съпоставяща Евразийския съюз[3] с Новия път на коприната, и представителите на република Киргизстан и Казахстан, недоволстващи от неефективността на гореспоменатия съюз.
Трите страни, както се изрази един от журналистите, могат да се оприличат на баснята “Орел, рак и щука”. Разликата е в това, че в китайското проектиране има вложени безброй усилия, ум и най-вече пари, т.е. е обречено на успех. Пакистан е първата икономика, където започна вливането на финансови средства от Китай, на стойност от 50 млр. долара. Не случайно малките източноевропейски държави се опитват да привлекат китайски инвеститори на всяка цена. По същата причина осъзнахме важността на Копринения път след визитата на Си Дзинпин в Сърбия, оставяйки ни в периферията, въпреки стратегическото териториално разположение на България.
За първи път от 2014 година експертните мнения звучат по-оптимистично за Русия. Ефектите от санкциите на Запада започват да намаляват, за сметка на разширяването на дипломатическите и икономически контакти на Руската федерация. С всяка изминала година се доближаваме до мулти-полюсния свят, за който говори д-р Хенри Кисинджър, и виждаме края на свръхдържавата, доминираща света от западното полукълбо.
В днешния свят липсата на дипломатичен и умерен тон е фатална, особено за държава, която е благословена със стратегическо разположение на картата. Пример за това е както Русия, така и България. Като че ли приликите са повече от разликите, но между нас стои невидима стена, възпрепятстваща диалога.
Максим МЕТОДИЕВ, сн. авторът
