Методи Петров е роден на 29 януари 1970 г. в Две могили, Русенско. Завършил е специалностите “История” и “Стопанско управление във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Пет години е преподавал история в ПМГ “Васил Друмев” и ХГ “Св. св. Кирил и Методий” в старата столица. От 2000 г. е управител на общинското търговско дружество “Обредни дейности” ЕООД. Втори мандат е председател на “Сдружение на обредните домове в Република България”.
Женен, с двама сина.
– Г-н Петров, печеливш бизнес ли е погребалната дейност, предвид, че погребалните агенции са повече от сватбените?
– Може да се каже, че да. Във Велико Търново има 7 траурни агенции, включително и общинското дружество “Обреди дейности”. За година в гробищния парк във Велико Търново се правят около 600 погребения, което средно означава по 2 на ден, за които се конкурират 7 дружества. По отношение на общинските дружества на първо място е социалният принцип, след това идва печалбата, което не важи за частните фирми, защото те са си търговски субекти.
– Как се развива конкуренцията в бизнеса?
– Добра предпоставка е, че имаме само един гробищен парк, а не както в Габрово – по всеки от кварталите. Успяваме в рамките на разумната конкуренция мирно съвместно да съществуваме. При нас няма ескалиране на напрежението, палене на офиси и автомобили, както например се случи в Бургас и Перник.
– Назрява ли моментът във В. Търново да бъде изграден първият извънстоличен крематориум в страната?
– Крематориумът е добра, но много рискова инвестиция в условията на криза и все още не му е дошло времето. Такова съоръжение има само в София. Там цената на кремацията е 188 лв. без ДДС. За транспортиране на покойник от Велико Търново за кремация в София и връщането на урната цената е 400 лв.
При сегашната ситуация и цени на услугата за средно погребение цената е около 600 лв. Не отчитаме факта, че гробното място е безплатно. Ако то се заплаща и се вдигне таксата за откупуването му за вечни времена, отделно са разходите на гробното място – паметна плоча, ограждане, облицовка, поддържане, цената може да стане 2000-2500 лева. При кремацията няма разходи за гробните места и цената в крайния вид би била в пъти по-изгодна от трупополагането. Инвестицията в крематориум е около 500 000 лева без ДДС. От Ловеч, през Велико Търново до Варна и Бургас годишно се извършват към 300 кремации, което прави инвестицията в крематориум възвръщаема за най-малко 10 години, което е икономически неизгодно. Положението се усложнява, защото във Варна и Бургас вече са започнали проекти за крематориум, което прави нашата инвестиция още по-нерентабилна. За последните две години във Велико Търново са кремирани по 12-13 покойници.
Но можем да направим друго – да се проектира и изгради урнополагаща стена. Тя е крайно необходима, защото гробищният парк във Велико Търново има свободни места за не повече от 5 г. Вече няма свободна държавна или общинска земя около него за разширяването му и ще се наложи да се отчуждава частна, което е скъпо. Кремациите ще станат преобладаваща част спрямо погребенията, това е и цялостната европейска тенденция.
– Какво се случва с проектозакона за гробищата и погребалната дейност?
– Това, че нямаме специализиран закон сега, не е голям проблем. От известно време се говори, а в последните 2 години и на практика се работи по идеята за създаване на закона за погребалната дейност. Принципно идеята на един закон е да обобщи, систематизира и регулира дадени отношения.
Дори и без закон за гробищата и погребалната дейност, тези отношения са достатъчно добре регулирани и уредени със Закона за устройство на територията, Закона за общинската собственост и наредбите на Министерството на здравеопазването.
През 2011 г. беше направено първо обществено обсъждане на двата проекта за закон за погребалната дейност, чиито автори бяха организациите на частните траурни агенции. Инициирани бяха срещи в парламента в комисията за местно самоуправление с председател Любен Татарски и в комисията по културата, гражданското общество и медиите с председател Даниела Петрова. Не се стигна до никакво решение. През м.г. в Народното събрание беше внесен законопроект за гробищата, погребалната дейност и крематориумите от името на Татарски и Петрова. Организира се нова кръгла маса за обсъждането му, на която Сдружението на обредните домове не беше поканено, а ние имаме претенциите, че сме хората, които най-отдавна се занимаваме с този вид дейност.
– Защо според вас законодателят заобиколи общинските дружества, а покани само частните?
– Необяснимо е. Изпратихме декларация срещу елиминирането ни от този наболял или може и изкуствено създаден от частните фирми проблем, за да бъде приет законът. Мина се през няколко доработки, докато се стигне до финалната от 19 декември 2012 г., качена на страницата на Народното събрание. От името на обредните домове в страната мога да кажа, че има нужда от закон, но не и от този. Основното ни несъгласие е, че в така предложения законопроект ясно се дефинират функциите на общините като собственици на гробищните паркове и при тях остава само разходната част в този вид дейност – ще дават пари за създаването на нови гробищни паркове, за ограждане, за инфраструктура, а при съществуващите за своя сметка ще правят разширение, ще плащат за поддръжка, ток, вода, ще поддържат звено от служители, които да водят регистъра на покойниците, гробните места и кой е извършил погребението. Печалбата от цялата търговска дейност остава само в частните субекти, които се наричат оператори на траурни услуги. Законът разрешава частните фирми да влизат със свои назначени гробари да копаят. Общините директно се дискриминират.
– Законът урежда ли да има частни гробища?
– Елиминират се. Гробищните паркове може да са частни, но да не са на организации, регистрирани по търговския закон. Гробищата може да са на общините, държавата и на сдружения с нестопанска цел, което е безумие, защото има разходи за подръжката на този терен, а от него не може да се реализират приходи. България не е единствената, която няма закон за гробищата в Европа, но сме единствената страна, която има частен гробищен парк – в София. Този закон е лобистки в частна полза, защото един ще прави разходите, а друг само ще печели от дейността.
– Спорен момент е забраната погребални услуги да се правят от лечебни, социални заведения, вероизповедания и лица, наети на работа в тях. До къде стигна развитието му?
– Сложиха се отстояния от 300 метра от учебни заведения, болници и гробищни паркове. Но същевременно се запазва завареното положение на регистрираните до сега оператори и офисите им. Това също е дискриминация към новите в бизнеса. Ще посоча друг парадокс – държавата може да е собственик на гробищен парк, но няма право да има свой представител като оператор на погребална дейност. Това е правен абсурд – законодателят забранява на себе си да извършва такъв вид дейност. Друго противоречие е, че държавата като имаща право на собственост на гробище, какъвто е случаят във Варна, трябва да му направи правилник за дейността, който се приема и утвърждава от Общинския съвет.
Абсурдът е, че държавата в лицето на Министерството на регионалното развитие ще се контролира от Общината, ами ако ОбС не утвърди правилника на държавното гробище, изпадаме в ситуацията царят дава, пъдарят не дава. По закона контролните функции се вменяват на нова комисия – областна по погребалните и гробищни въпроси, начело с областния управител и членове представители на министерствата по места.
При положение, че гробищните паркове са общинска собственост, се създава държавен орган, който да я контролира. Това е в пряко нарушение на Закона за общинската собственост. На 1 януари т.г. в сила влезе Законът за публично-частното партньорство, чиято идея е да развърже ръцете на общините, търсейки частни партньори с пари, да работят заедно. По този закон може публична общинска собственост, каквато са гробищата, да се дава на концесия. Последната доработка на Закона за гробищата забранява те да се отдават по този начин. Категоричен съм, че законът е лобистки и защитава определи корпоративни интереси.
– Какви негативи ще има този закон върху близките на починалия, които трябва да направят погребението му?
– С новия закон погребалните дейности може да се извършват само от лицензирани оператори, т.е. траурни агенции. Не може на село сам да организираш и извършиш погребението. Близките не могат да наемат гробари, свещеник или имам, да превозят ковчега до гробището. Това трябва да го направи фирма, разполагаща със специализирани и лицензирани автомобили. Така от село трябва да се наеме фирма от града, на която да се плати, което естествено увеличава разходите. Това беше разисквано в парламентарната комисия по култура. Срещу този текст мюсюлманските вероизповедания протестираха, че се нарушават традициите. Според закона излиза, че фирмата трябва да наеме, ако близките желаят религиозен обред, духовно лице – свещеник или ходжа. Таксите автоматично няма да са като сегашните, защото посредникът трябва да има някаква печалба.
– Какво се случва със социалните погребения?
– До сега общините със Закона за бюджета залагат определена сума за социални погребения и едно такова погребение е около 210 лева. С проекозакона погребенията ще се извършват от операторите, Общината ще ги плаща, а кой ще ги прави, ще се определя по критерия за най-ниска цена. Това автоматично води до проблем – траурните агенции се събират, определят си цена от 600 лева например и тя е долният праг. Разликата от 210 до 600 лева си остава в оператора. Така дори със социалните погребения може да се източва общинската хазна или да се наруши социалната й функция, защото до сега парите са стигали за определен брой социални погребения, а с новия закон се дава предпоставка за драстичното им намаляване.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ
