Зимнината – от носталгията до икономията

Публикувано на чт, 8 авг. 2013
1002 четения

Всяко лято българските домакини отделят време и средства за приготвяне на зимнина.

Какво най-много отличава българите от останалите народи? Традициите! Няма нищо по-интересно и необичайно за чужденците от родните традиции и обичаи.
Огромен казан, пълен с вряща лютеница, несравним аромат на български зеленчуци, опушени лица и сладки приказки около огъня, а на масата вече чака прясно изпечен хляб – българската класика.
Приготвянето на сладка, туршии и компоти в градовете и селата e нещо, което не може да си види нито в Германия, нито във Франция, нито в Италия в такива мащаби, както у нас. И въпреки че последните две страни претендират да са сред водещите кулинарни дестинации, не могат да ни се намажат и на малкия пръст в това отношение.
Правенето на зимнина в разгара на лятото за нас е повече от традиция, за нас това е вкусът на детството, споменът за баба и дядо, за безгрижните лета, ароматът на студените зимни вечери, когато се събираме около трапезата на туршийка и ракийка.
Каква обаче е истинската причина, скрита зад сантименталния елемент и неподправения чар на домашните консерви, да продължаваме да приготвяме т.нар. “зимнина”? И защо въпреки нарастващото изобилие от стоки на пазара българинът предпочита домашните консервирани храни?
Една от основните причини е автентичният домашен вкус, който не може да се открие в масово произвежданите заводски консерви. Разбира се, удоволствието от собственоръчно приготвената храна, също е ключов фактор.
От друга страна, домашно произведената зимнина означава допълнително спестени средства за зимата.
Въпреки твърденията, че делът на българите, които приготвят сладка, компоти и т.н. намалява, той всъщност расте и над 65 % от българските граждани заявяват, че затварят домашни консерви всяка година. Противно на очакванията, че в най-голямата си част зимнината се приготвя от средностатистически семейства, които не могат да си позволят да купуват редовно консерви от магазина, това съвсем не е чуждо и на хората с висок социален статус. 51 % от българите, с материален начин на живот над средния, открито заявяват, че семейството им не се лишава от домашните консерви и буркани.
Евтино или скъпо удоволствие е приготвянето на зимнина?
С появата на огромните супермаркети и разнообразието от стоки в тях, все повече българи започнаха да купуват провизиите за зимата готови консервирани, вместо да влагат труд и пари в домашното им приготвяне. Това е следствие от рекламите и големите промоции, които успяха да убедят средностатистическия българин, че ще му излезе много по-евтино, ако си купи една кофа лютеница от 3,5 кг за 8 лв. или един буркан с компот от праскови около 1600 гр за около 3,70 лв., например. Но дали наистина приготвянето на зимнина излиза много по-скъпо, отколкото закупуването на готови консерви? И дали вкусът и удоволствието са същите?
Кратка справка на цените на зеленчуците на пазара показва, че в началото на сезона на зимнината те се търгуват на сравнително добри цени за качеството си. Първите червени капии, основен продукт за приготвяне на лютеница, са по 1,00-1,50 лв./кг. Доматите и патладжаните могат да се намерят в ценовия диапазон от 0,60 лв./кг – 0,90 лв./кг. Морковите се предлагат за около 0,90 лв./кг, а корнишоните, които превръщаме в кисели краставички, варират от 0,80 лв./кг – 1,00 лв./кг. Зеленият боб и грахът се оценяват на около 1,50-2,00 лв./кг. Вглеждайки се в табелките с цените на зеленчуците и пресмятайки колко още ресурси – допълнителни продукти, време, труд, трябва да се вложат, за да се приготвят домашни консерви, се появява съмнението дали фабрично произведените консерви няма да облекчат семейния бюджет.
Какво обаче показва справката за цените на готовите буркани, предлагани в големите вериги магазини? 1 буркан с кисели краставички около 500 грама се продават за 1,50-1,70 лева; буркан с белена капия около 400 грама – за 3,50 – 3,70 лева; зелен боб около 500 грама – 2,50-3,00 лева; сладката пък варирарат в ценовия диапазон между 2,00 лева и 4,60 лева за бурканче. Най-скъпи явно са консервираните зелеви и лозови листа, които се продават за около 3,00 лева – 4,00 лева. Лютеницата пък във всичките си грамажи и разнодивности – селска, традиционна, едра, семейна и т.н., се предлага от 2,00 лева до около 5,00 лева за буркан.
Каква е равносметката?
Всеки обича домашния вкус, но много пъти сме склонни да го пренебрегнем заради доброто на семейния бюджет. Необходимо ли е обаче? Ако вземем за пример приготвянето на домашна лютеница, бихме могли да изчислим скъпо или евтино се приготвя зимнината. За стандартна доза от 40-45 бурканчета ще ни бъдат необходими около: 20 кг капия; 10 кг домати; 5 кг патладжани; 2 кг моркови; 2 литра олио.
Тоест около 20 лв. за капията; 8 лв. за домати; 4 лв. за патладжан; 2 лв. за моркови; около 6-7 лв. за олио и допълнително за сол, черен пипер и подправки. Това означава, че за продукция от 40-45 бурканчета с лютеница ние ще платим около 45 лв., разбира се, без да се смята вложеният труд. Следователно едно бурканче с домашна лютеница излиза около 1 лв. – по-евтино и по-вкусно, отколкото купено бурканче, в което не си вложил нито средства, нито любов.

Технологията е създадена от французин
Свикнали сме да мислим, че бурканите със зимнина са типично българско изобретение. Но технологията е създадена от французина Никола Апер през 1795 г.
Тогава той печели награда за най-добър начин за дълго запазване на продукти. Французинът е удостоен със званието “Благодетел на човечеството” и получава златен медал за технологията си. А тя е много проста – той напълнил метални цилиндри с месо и бульон, други – със сладко.
После ги затворил с капаци и ги варил в продължение на часове. След осем месеца вкусът им бил превъзходен. Това се получило, защото високата температура убила микробите, които “отговарят” за разграждането на храната.
стажант репортер Надя ДЯКОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново