Жители на стражишко село са строители на жп линии в САЩ и герои във войните за национално обединение

Югозападно от гр. Стражица се намира село Бряговица. То е разположено в северното подножие на най-източното възвишение на Антоновски рид – дял от Предбалкана. Южно от селото тече Стара река, която в миналото се е наричала река Лефеджа. До 1934 г. заради името на реката селото се е наричало Лефеджии, което означавало “хора, които живеят на брега на р. Лефеджа”. По-късно селото получава днешното си име – Бряговица, поради обстоятелството, че е разположено на самия десен бряг на реката.
След Освобождението на България от турско иго през 1878 г. местните турци продават имотите си и се изселват в Турция. Имотите им са закупени от българи, които се преселват по тия места най-вече от Еленския балкан. През 1880 г. в селото е завършена църквата “Св. Димитър” и е осветена от Великотърновския митрополит Иларион Макариополски.
През първото десетилетие на ХХ век с. Лефеджии вече наброява около 140 къщи. Населението, което обитавало този район, се е препитавало преди всичко от земеделие и скотовъдство и по-рядко от занаятчийски дейности. Принудени от обстоятелствата и суровите условия на живот в Предбалкана, много от младите мъже били принудени да пътуват в други държави, където работели като градинари, за да припечелят повече средства. Сред тях са и роденият през 1882 г. Минчо Цвятков Минчев и Митьо Митев Марков, получил прозвището си Америката, заради пътуването и работата си зад океана. Двамата млади жители на с. Лефеджии се решават да поемат далечния път към САЩ. В началото на 1908 г., подпомогнати от един агент, който набирал работници за Америка, тръгват на път. След пътешествие с параход през Атлантическия океан, което продължава около един месец, Минчо Цвятков и Митьо Марков достигат бреговете на Новия свят.
В САЩ по това време всеки месец пристигат голям брой емигранти, включително и от България. Българската група през 1908 г. била доста голяма. След като попълнили анкетни карти при пристигането си, българите заминават за Чикаго и от там всеки поема към работното си място. Митьо Марков и Минчо Цвятков започват работа като строители на железопътна линия близо до гр. Чикаго. По време на строителните работи всички работници от бригадата са живеели на палатки в близост до мястото, от където преминавала железницата. Работата на двамата българи в американската железница продължила от 1908 г. до 1912 г.
През 1912 г. в Америка достига вестта, че на Балканския полуостров е започнала война за освобождаване на християнското население, останало поробено в пределите на загиващата Османска империя. Обхванати от родолюбиви чувства и силен патриотичен подем, много българи, пръснати по различни краища на света се завръщат от гурбет в Родината си, за да се сражават за свободата на своите братя в Тракия и Македония. Документи, запазени в Националния военен архив сочат, че Митьо Марков и Минчо Цвятков се завръщат в България по същите причини – поради избухването на Балканската война. Двамата напускат работата си в САЩ и с помощта на българското правителство своевременно се завръщат в България, за да заминат час по-скоро на бойното поле. Млади и ентусиазирани, двамата проявяват особена самоотверженост по време на боевете както по време на двете Балкански войни (1912 – 1913 г.), така и след включването на България в Първата Световна война.
Много други мъже от с. Лефеджии също участват във войните за национално обединение. В Балканските войни селото дава 10 свидни жертви, а в Първата световна война жертвите са 13. Както навсякъде из България, така и тук войните оставят отпечатъците на глада и мизерията. Брожения се получават и във войската, които прерастват във войнишки бунтове. От селото участник във войнишките бунтове през 1918 г. е бил Иван Петков Минчев. Той е осъден за действията си на смърт чрез разстрел. След завръщането си от фронта 1918 г. по-голямата част от мъжете отиват да търсят препитание извън родното село, но Минчо Цвятков и Митьо Марков остават в Лефеджии. Интересен факт е, че по време на престоя си в Чикаго Митьо Марков се оженва за красива млада хърватка, на която родителите ѝ работели там. Попадайки в тяхната среда – между работници, привърженици на американската социалдемокрация, Митьо се свързва с радикалното крило в партията – чикагските комунисти. Това без съмнение е оказало силно влияние в политическата му ориентация след завръщането му в България. След тежките войни, кръвопролитните сражения, преживяната национална катастрофа и изгубените възможности да бъде реализиран националният идеал за обединение на българския народ много хора оттеглят подкрепата си от управляващите до момента политически партии. С голяма популярност се ползва БЗНС, а със своите гръмки лозунги бързо се утвърждава като фактор претендиращата да бъде ръководител на трудовите хора, и БРСДП. Повлиян от годините, преживени в Америка и разочарован от неуспехите на войните, Митьо Марков заедно с Минчо Цвятков стават едни от съоснователите на Работническата партия в с. Бряговица.
На 21 януари 1921 година родолюбивите лефеджийчани полагат и основите на първото читалищно ръководство в селото. На учредителното събрание е провъзгласено създаването на читалище “Самообразование”, което обогатява културния живот в селото. Създаденото читалище допринася за развитието на творческите способности на младите, обогатява и развива народните обичай и традиции.
Емил ВРЕЖАКОВ, уредник в отдел “Нова история” в РИМ – В. Търново