За пъстрия свят на Емил Филев и неговата мисия на учител

Емил Филев е от онези учители, за които се радваш, че ги има. Когато го срещнеш, не може да не си спомниш даскалите от Възраждането, които са учили на четмо и писмо децата. Правили са го с много любов и търпение. Емил е като тях, само дето времето е много различно, но той се вписва напълно в него, затова и децата го обичат. Емил е един от малцината мъже, които са избрали да работят с най-малките ученици. Признава, че е направил този избор напълно осъзнато.
А иначе решението му да стане учител дошло съвсем естествено. Продължил семейната традиция. Син е на художника Сашо Филев, който, макар да е един от най-добрите великотърновски творци, цял живот е преподавал в училище.
Емил има няколко образования – завършил е история и археология, а след това начална и предучилищна педагогика. В началото на учителската си практика 7 години преподава предмети като история, философия, история на цивилизацията в една от гимназиите в Горна Оряховица. Решил да стане начален учител на по-късен етап, след период на личен самоанализ.
“Наблюдавайки как расте синът ми, осъзнах, че искам да помагам на малките деца да се оформят като човеци. В училище те не са само ученици, а са един цял свят от емоции, чувства, затова фигурата на началния учител е изключително важна. Детето идва напълно чисто и ние сме тези, които му помагаме да стане личност. Тази чистота ме привлече, помага ми да пазя чистота в себе си и не ми дава възможност да остарея. Децата са като празна тетрадка, в която никой преди нас не е писал нищо. Ние, учителите, един вид форматираме децата и тяхното възприятие на света. Отваряме за тях прозорчето на знанието”, споделя Емил Филев. По думите му, въпреки че живеем в технологичен свят, учителят си остава най-сериозният източник на знания, така и трябва да е. “За да работиш с децата, трябва много търпение. Налага се едно и също нещо да бъде повтаряно много пъти, за да може да бъде разбрано и да влезе в детските главички”, убеден е той.
Емил споделя, че по време на уроците му се случва да повиши тон, но това не означава, че вика на децата. “Макар и малко, детето може да слуша, но трябва учителят да умее да владее изречението като начин на изказ. Ние трябва да сме оратори, за да може децата да ни слушат и да не усещат времето. В момента, в който видя в очите на детето страх и напрежение, веднага разбирам, че не съм на прав път. Училището не трябва да е нещо страшно, в началния курс то трябва да е весело, да има много игри. Децата трябва да си тръгват доволни, макар и уморени. Когато кажат, че искат да идват събота и неделя, това означава, че сме си свършили добре работата”, обяснява учителят.
По думите на Емил учебният материал става все по-адекватен към днешните деца. Той е категоричен, че съвременните технологии трябва да навлизат в учебния процес, но децата не трябва да губят своята връзка с живата книга, с хартията. Днешната читанка е много по-различна от тази, по която Емил е учил. По мое време тя беше единственото цветно нещо в света на черно-бялата телевизия, усмихва се той.
Филев казва, че не всеки става за учител, необходимо е човек да е спокоен, търпелив и постоянно да обогатява себе си. “Подготовката на днешния учител трябва да е като в спецчастите. Той трябва да е силен, здрав, уравновесен психически, да има богата обща култура, добра дикция, говор. Дано подготовката в университета да е добра, защото изискванията на децата стават много големи. Съвременните деца са много събудени, те са много по-различни от тези преди години. Веднага усещат, ако имаш празнини в своите знания”, заявява любимецът на малчуганите. Все още учителят мъж в началния курс се приема като екзотика, много повече са представителите на силния пол, които преподават на по-големите, но пък в училище “Емилиян Станев” обичат да разчупват стандартите. Емо казва, че с Илина Керина са много добър екип, защото са нестандартни. Тя работи с децата сутрин, а той следобед. “Дори по време на родителските срещи казваме, че в училище ние сме майките и бащите на техните деца”, обяснява той.
Рисуването остава заниманието, с което Емил Филев се лекува от стреса. “То е неизменна част от живота ми, помага ми много в работата, защото на децата винаги им е интересно, когато им нарисувам някоя задача на дъската вместо само да им я напиша”, разказва още учителят. Като човек на духа той свири и на пиано, пише стихове, но най-голяма наслада му носят усмихнатите и любопитни детски очи, които вижда в класната стая срещу себе си.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ