Южният пътен възел – незаконното дете на брака между държавата и Общината

Публикувано на чт, 23 Ное. 2017
2997 четения

Дано строителството на Северния пътен възел да не повтори съдбата на своя “събрат”

Нов пътен възел за 20 млн. лева ще се строи във Велико Търново. Концепцията за мащабното строителство беше връчена на строителния министър при посещението му във Велико Търново миналия месец. Съоръжението ще бъде разположено край крепостта Трапезица и жп гара “Трапезица”. Целта на проекта е да бъде изведен транзитният трафик извън старата част и центъра на града. По думите на кмета Даниел Панов, северният пътен възел ще разтовари историческата част на Велико Търново от близо 4000 автомобила, които всеки ден влизат по пътя от Горна Оряховица. Чрез новата връзка след спускането от Арбанаси движението ще се отклонява надясно и покрай жп гара “Трапезица” ще се включва по главния път Русе – Велико Търново и оттам ще продължава към Южния пътен възел. Северният пътен възел ще позволи директен достъп до паркинга под крепостта Трапезица от главния път Русе – В. Търново.
Само на няколко километра от мястото на бъдещия обект се намира Южният пътен възел – най-голямото подобно пътностроително съоръжение в България. Той има завидна история – строен е над 20 г., а вече почти 18 г. е незаконен – няма издаден акт 16 за въвеждането му в експлоатация, което означава, че обектът е ничий.


Тази ситуация е, меко казано, абсурдна и абсолютно немислима за европейските държави, с които често обичаме да се сравняваме. И тъй като не е лошо да си вземаме поуки от миналото, припомняме някои факти около историята на Южния пътен възел.
Строителството му започва през 1979 г. при частична проектна обезпеченост. Той е може би единственият обект, който е откриван официално два пъти и два пъти е рязана лентата му – първият път на 17 септември 1998 г, а вторият на 3 ноември 2000 г. В изграждането му са вложени близо 40 млн. лв. Източниците на финансиране са държавният и общинският бюджет. Изпълнители са “Мостстрой” АД – клон Велико Търново, и фирма “Пътни строежи”.

Иван Каменов, бивш директор на “Мостстрой” АД – клон Велико Търново:

– Инж. Каменов, как започна строителството на Южния пътен възел?
– Някъде през 1998 година узря идеята да бъде построен този обект. Реално той е започнат още през 1979 г., но бяха изградени частично малко от елементите и беше замразен. Тогава отидох при тогавашния кмет Иван Димитров и му казах “Давай да довършваме обекта! Ще направим финансиране 50 на 50. В началото каза, че съм луд и че ще го вкарам в беля, но понеже и двамата сме от Берковица, накрая се съгласи.
Като директор на “Мостстрой” познавах хора в тогавашното Главно управление на пътищата (ГУП) и лобирах пред тях съоръжението да бъде направено. Първоначално Общината участва с някакви средства, но те свършиха и пак излезе проблемът с финансирането. През 1999 година ни събра Иван Костов, който беше премиер. На това заседание присъствахме аз, шефът на “Пътни строежи” инж. Константин Косев, главният директор на “Мостстрой” инж. Румен Йовчев и др.
Костов ни каза: Ще дам пари, ако го направите за 14 месеца. Звучеше абсурдно, но аз на своя глава станах и казах “Да! Ще успеем”. После шефът от София щеше да ме убие, но така или иначе получихме зелена светлина от държавата. Рискувах с това мое изказване, защото аз вече в главата си виждах цялото съоръжение и това за мен беше половин свършена работа.
– Спомням си, че правехме нощни репортажи от строителството. Работехте на лампи.
– Работехме денонощно. През лятото, когато беше адски горещо, кожата на ръцете на работниците оставаше по железата и затова използвахме хладните вечерни и нощни часове. Изкарвал съм на обекта по 12-15 часа.
– Имаше ли критични ситуации?
– Много бяха. От една страна, непрекъснатото напрежение за финансиране, отношенията с подизпълнителите, проблемите с доставките на материалите…
Най-инфарктно беше, когато работехме на Дъговия мост и над жп линията. Там тече ток 30 000 волта. На един метър този ток привлича човек и го изпепелява. Не ме питай колко съм треперил да не стане беля.
Повдигането на Дъговия мост беше уникална операция. Повече от десет дена продължи тази работа. Трябваше да се оправи повреден герберов елемент и за целта 60-тонната конструкция беше вдигната с четири крика. Само два такива моста има в България – тук и в Русе. Мостът във Велико Търново беше строен с предвиждане за 13 тона натоварване, а реално то беше достигнало 40 тона.
– След приключване на обекта беше извършена финансова ревизия, която изкара сериозни злоупотреби. Крадеше ли се, инж. Каменов?
– Да говорим за крадене от наша страна като изпълнители беше абсурд. Следяха ни под лупа. Да, понякога се налагаше завишаване на цените на операциите. Например имаше едни насипи, които за 20 години бяха толкова подгизнали, че трябваше да ги изринем изцяло, да ги укрепим с камъни. По-добре ли щеше да бъде да правим всичко отгоре-отгоре?
Разговарях с ревизорите, извършили проверката. Отговорих на всичките им въпроси и накрая ги попитах защо така очерниха работата ни. Казаха ми, “накараха ни”…
– Наистина ли не сте давали пари на никой.
– Да. Освен на един син депутат, за който всички знаят. Един от подизпълнителите веднъж ми се оплака: “Ей, този човек ни съдра кожите!”… Но най-важно беше да завършим обекта.
– Сега, като минавате през възела, какво си мислите.
– Радвам се, че нищо от съоръженията не е мръднало. Няма пропадане, няма дефекти. За съжаление, сега виждам, че не се строи по този начин.
– Защо районът около “Болярка” става на море при всеки дъжд и колите плуват на пътя?
– Навремето изградихме образцови отводнителни съоръжения. Това, че не се поддържат, е друг въпрос. Но за колекторите гарантирам.
– Какво е за вас, като строител, Южният пътен възел?
– Моят триумф. Гордея се, че съм работил на този обект.

Грешка на чиновничка и
журналистическо нахалство извади
наяве нарушения за 2,2 млн. лева

След ревизия и следствено дело – виновни няма

По времето, когато се строеше Южният пътен възел, клонът на Държавен финансов контрол във Велико Търново беше един от любимите източници на информация за икономическите репортери. С много висене в коридора пред директорския кабинет и лични познанства с ревизорите, можехме да се докопаме до различни ревизионни актове, пълни с прелюбопитни факти и констатации. Като журналист в отдел “Икономика” на “Янтра ДНЕС” и аз изкарах десетки часове в тази институция. Тъй като отразявах строителството на възела, бях подочула, че се прави ревизия и се чудех как да се докопам до акта. Естествено, не ми го предложиха на тепсия. Аз обаче упорито досаждах на директора и един ден той явно реши да се отърве от мен и ме повика. Тъй като беше краят на работния ден, нареди на секретарката да ми даде папката с ревизионния акт. Подозирах, че няма да ми дадат пълните данни, затова не таях някакви надежди за “находка”. Не щеш ли обаче, накрая на документа с голям шрифт съзрях – констатирани вреди за 2 135 729 лева. Тогава нямаше телефони, за да снимам, и започнах да преписвам като луда подробностите. Звъннах в редакцията да кажа, че нося “бомба” и се изстрелях от Финансовия контрол. Оказа се, че секретарката погрешка ми е дала истинската папка, а не тази, която е била предназначена за журналистите…
А данните от ревизията бяха наистина сериозни. Едно от основните нарушения беше около бургаска фирма, която беше извършила взривни работи без да участва в търг, но беше получила за това близо половин милион лева. Други констатирани далавери бяха около извозването на камъни и инертни материали, неизгодни договори,неправомерно изплатени суми на подизпълнители, документи за извършени дейности с невярно съдържание, неизпълнено, но платено озеленяване, и т. н., и т. н. За решенията трябваше да бъде потърсена отговорност от седем длъжностни лица.
По заключението на ревизионния акт на Териториалната дирекция за финансов контрол Великотърновската окръжна прокуратура образува следствено дело N 761 от 2002 г. Разследващите получиха всички оригинали на заповедни книги, проекти, екзекутивни чертежи, актове за скрити работи. Не след дълго следствието беше прекратено поради липса на доказателства за престъпление.

Какво е състоянието на
Южния пътен възел в момента?

Години наред държавата и Община Велико Търново си прехвърлят като горещ картоф протоколи за това кой за какво отговаря на пътното съоръжение. Към момента ангажименти на Община Велико Търново са уличното осветление – поддръжка и плащане на изразходената електроенергия; косене и поддръжка на тревните площи.
Ангажименти на Областното пътно управление са: поддръжка на цялата пътна инфраструктура, при необходимост – ремонтни дейности, както бе през миналата година с реконструкцията на настилката на Дъговия мост и още едно мостово съоръжение по направление Варна – София; зимна поддръжка.
В близкото минало Областното пътно управление е прехвърляло част от дейностите по пътна и зимна поддръжка на Общината срещу съответното заплащане. Практиката е преустановена, тъй като отпусканите средства не са покривали разходите, уточниха от общинската администрация.
Ремонт на дъговия мост беше извършен през 2016 г. Реконструкцията беше част от цялостната рехабилитация на улица “Магистрална” във В. Търново. Проектът бе одобрен след разговори между кмета на Велико Търново Даниел Панов, министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова и експерти от Агенция “Пътна инфраструктура”. Финансирането в размер на 3,7 млн. лв. бе осигурено от Министерството на регионалното развитие и благоустройството по програма “Транзитни пътища V”. Той включваше цялостна подмяна на фугите и тротоарните конзоли, на парапета и предпазната ограда на моста; полагане на два асфалтови пласта – от неплътен и от плътен асфалтобетон. На двете мостови съоръжения – Естакада № 6 от Южен пътен възел и Дъговия мост се подмени хидроизолацията, положи се нова асфалтобетонова настилка и се подновиха дилатационните фуги.
Мила МИЛЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ и архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново