Великотърновецът Светлин Наков, създател на първия Софтуерен университет в България: “България има потенциал да се превърне в Силициева долина на Европа”

Публикувано на ср, 12 февр. 2014
770 четения

Търновецът Светлин Наков е основател на първия Софтуерен университет в България, който официално ще отвори врата на 16 февруари в София. Новият вуз залага най-вече на практическото обучение и ще подготвя специалисти за IT сектора. Основна мисия на екипа е да направи студентите си истински професионалисти в софтуерната индустрия и да им съдейства в намирането на работа. Затова по време на обучението младите хора ще разработват непрестанно практически проекти в екип, следвайки утвърдените практики в бранша и ще трупат опит в програмирането и практическата разработка на софтуер.
Светлин Наков е възпитаник на Природо-математическата гимназия “Васил Друмев” в старата столица и още като ученик стана медалист в четири международни олимпиади по информатика. Той завърши елитното училище с пълно отличие, за което получи и национална диплома. Образованието си продължи във Факултета по математика и информатика на СУ “Св. Климент Охридски” и вече има над 20-годишен опит в технологичната индустрия като софтуерен инженер, мениджър и предприемач. През 2004 г. Светлин стана първият носител на наградата “Джон Атанасов” на президента. Той беше удостоен с престижното отличие за своя принос за развитие на информационните технологии и информационното общество. От 2009 г. до 2013 г. търновецът е в основата на създаването и развитието на софтуерната академия на българската компания “Телерик”. През есента на миналата година напуска академията, за да се посвети на мечтата си да създаде софтуерен университет у нас.
– Светлине, как се роди идеята да създадеш първия софтуерен университет у нас?
– Защото България има нужда от качествено образование за софтуерни инженери. Ако си мислите, че то вече е факт, вижте обявите за работа. В тях няма нито една позиция, където човек може да придобие някакви практически умения. Навсякъде искат подготвени хора с опит. Така че единственият изход е човек сам да хване книжките и да започне да се обучава. Или пък да се запише в някоя академия от рода на “Терелик”, които вече са около 20 в нашата страна. Нуждите на индустрията у нас наистина са огромни, а такива кадри на практика не се произвеждат. По официални данни на Българската асоциация на разработчиците на софтуер у нас се търсят 27 000 специалисти в софтуерната индустрия, от които 22 000 са програмисти.
– Но нали компютърните специалности са застъпени в държавните университети?
– Да, но там подготовката не съответства на нуждите на индустрията – нито като учебни програми, нито като съдържание. Като цяло нивото не е добро и това не са мои думи, а на многобройните фирми, които работят в тази област и ползват техните кадри. За съжаление в държавните вузове нещата няма да се оправят, защото хората там, които гласуват програмите, се водят единствено и само от желанието да запазят своята работата. Ще дам само един пример за пълен абсурд в системата – ако запишеш компютърни системи и технологии в Техническия университет в София, ще трябва да учиш за твърдостта на метала. Това се прави, за да не остане без работа един професор от Академичния съвет. На практика системата не позволява качествено образование, а защо това не се случва в частните вузове, нямам идея. Основното схващане е, че като отидеш в университета, ще получиш професия, а като завършиш, ще можеш да приложиш наученото в практиката, но у нас не е така. И това важи не само за нашата индустрия.
– Как се създава такъв специализиран университет в България? С какви трудности се сблъска в процеса на подготовка на това ново учебно заведение? 
– Една от основните спънки е да се акредитира този университет, за да може да издава държавно признати дипломи. Ние избягахме от този дълъг процес като решихме да работим с партньори. Простичко казано 2 г. учат при нас и още една в друг университет с акредитация, който им издава и диплома за висше. Това за нас е по-лесният вариант, вместо да минем през Народно събрание и Министерски съвет, да назначим 25 професори и задължителното ръководство – ректори, декани, преподаватели, а бюджетът ни да стане 10 млн. лв. От това няма смисъл. Ние избягахме от акредитацията чрез партньорства с вече акредитирани вузове, които имат подобни специалности.
– Какви ще бъдат цените за обучение в Софтуерния университет?
– Те вече са обявени в нашия сайт и за да бъдем конкурентоспособни, са близки до таксите в държавните университети. Ще дам само един пример. Цената за семестър компютърни науки по държавна поръчка в елитния Факултет по математика и информатика на СУ е 375 лв. При нас семестърът, който ние наричаме ниво, е 390 лв. За година сме предвидили три нива, които ще са с продължителност четири месеца, а между тях няма почивка. Уникални сме и с трите си приема на година – през януари, май и септември, а месец по-рано ще са приемните изпити. А те са или по програмиране, или по математика, както и в другите вузове. Има възможност човек да учи присъствено или онлайн. Освен това може да учиш интензивно или пък разсрочено, което позволява на студента да се обучава на по-ниска скорост, за да може да работи или пък гледа децата си. Но за 1 г. ние ще подготвяме нашите ученици за работа в софтуерната индустрия, така че те веднага ще могат да започнат да печелят като младши програмист и в други ИТ специалности. Особеното при нас е интензивността на обучение през тази първа година – 8-10-12 часа на ден с присъствия, задължителни проекти и други изисквания. И много, много практика, защото ученето чрез опит е нашата основна парадигма. За мен най-важното нещо в образованието са уменията и моженето, а не знания. Нека не се лъжем всеки студент у нас след първата или втората година започва да работи, за да се издържа. При нас така е по програма, така е планиран учебният план.
– Имал си възможност да правиш кариера в Майкрософт. Защо избра България?
– Винаги съм искал да се занимавам с образование, а такава възможност навън досега не съм имал. Моята мисия е България да се превърне в Силициевата долина на Европа. Това за мен означава топобразование в технологичния сектор на световно ниво, съчетано с предприемачески дух и култура. Сега сме се заели с образованието за софтуерни инженери, по-нататък ще разширим с ИТ, накрая ще добавим и технологии, но паралелно с това ще развиваме и предприемачеството. Тук искам да опровергая един мит – че в България няма работа за програмисти, заплатите им са ниски и ако отидеш навън, ще работиш за 100 пъти по-висока заплата. Това не е вярно и може да го каже само човек, който не е бил там и е некомпетентен. В България средната заплата на програмистите е между 2000 и 4000 лв. месечно, а стартовите възнаграждения на младите специалисти са между 800 и 1200 лв. Един софтуерен инженер в чужбина получава максимум два пъти повече, а животът там е в пъти по-скъп. Ще дам само един пример – Майкрософт Ирландия ми предложиха 59 000 евро на година, което е по около 5000 евро на месец. От тях 1/3 директно отиват за данъци, т.е. с 3000 евро аз трябва да живея, при положение, че само 1500 евро ми струва наемът на апартамента.
– Твоята амбиция е да превърнеш България в Силициева долина на Европа, но имаме ли потенциал?
– Факт е, че от години сме сред световните сили по математика, по информатика, по физика. Нашите деца редовно се изявяват в престижни състезания и носят медали. В България има много умни хора, има огромен човешки потенциал. Освен това инвестицията да се занимаваш с технологии в софтуерния свят е много ниска. Трябва ти един лаптоп за 500-700 лв. и интернет, който струва 10 лв. на месец. С това малко лично вложение ти можеш да работиш за когото пожелаеш по целия свят, стига да имаш умения. Затова избрах да помогна на хората да развият своите умения и достигнат средно за света ниво и смятам, че ще се справим. Вече сме уговорили за стаж няколко големи фирми в Силициевата долина, сред които са гиганти като “Фейсбук” и “Гугъл”. Нашите студенти ще имат възможност да черпят ноухау там и да го донесат у нас. Е, не можем да обещаем, че всички ще се върнат, но не мога и да лиша хората от техния шанс в живота.
– Къде е България в световната ИТ индустрия?
– България е един от лидерите на този пазар. И то не толкова като фирми, единици са тези като “Терелик”, които са сред най-добрите в своята област, а по-скоро като потенциал. Голям брой от световните гиганти вече имат свои филиали в България, а за тях работят по около 1000 души у нас. Имаме акъл, но нямаме образование. Хората, които са успели да се самообразоват, вече са издигнали страната ни на световно ниво. България проблем с качеството няма, има проблем с количеството. Докато в Индия е обратно, както и във Виетнам, Китай и др. Ако дадем по-широка възможност за получаване на качествено образование и подготвим повече хора, наистина можем да се наложим като световна икономическа сила в този сектор. Защото нашият сектор дава много голяма добавена стойност. Реално ти стоиш на един лаптоп и не влагаш почти никакъв ресурс, но създаваш водещ продукт, който се продава скъпо.
Златина ДИМИТРОВА, сн. архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново