Великотърновецът Николай Колев: “Винаги съм живял в САЩ с България в сърцето си”

Николай Колев е от ония наши сънародници, които живеят в Другата България. Тази, която е разпиляна по света. Там, в нея, сякаш по-бързо осъзнаваш колко ценна е страната ни, разположена на малките 111 000 кв. км.
“Трета година идвам със семейството си в България почти за цяло лято, защото иначе трудно се поддържа българско самосъзнание у децата, ако го няма досега, с българската култура и история. Перипетиите да пътуваш с деца през океана са големи, но аз искам да отглеждам българи, започва Николай.
Младият мъж изказва съжаление, че няма кой да го замества на работа и трябва да работи и от тук. Професията му е нова. Тя е съчетание между програмист и системен администратор. Великотърновецът работи за интернет медията Vocativ, която е ситуирана в Ню Йорк. Сайтът представя международни новини, за които основните медии не пишат. Задачата на Николай е да управлява сървари в облака, грижи се уебсайта да не забива, а винаги да работи.
“Различните хора имат различни мечти, моята не е стандартна американска. Причината да замина е, че през 90-те години, когато се занимавах с програмиране, тук нямаше пазар за моя труд, както сега. Пишех програми за складове, които се ползват все още. Но беше трудно да се препитавам, защото бизнесмените не ценяха подобен вид труд. Реално в един момент се оказа, че аз и сестра ми станахме чейнчаджии. Един от търговците заради хиперинфлацията си затвори склада и направи чейнджбюро. Направих му програма, после се оказа, че е по-добре аз да работя с нея. Случи се така, че тогава реално два пъти ни обираха в прекия смисъл на думата. Втория път не започнахме от нулата, а под нулата, защото дължахме пари, които ни откраднаха, а те не бяха наши. Реших да замина за САЩ, защото не исках в България трети път да ме оберат”, спомня си IT специалистът.
Големият му късмет бил, че по това време спечелил зелена карта. Така заминал за обетованата земя, за да работи това, което му е на сърцето. “От 12-годишен се занимавам с програмиране и исках да работя за нови компании с големи перспективи. Но бързо се сблъсках и с американските разочарования. Там системата успява да ти промие мозъка и да ти внуши, че колкото повече работиш, толкова повече ще успееш. Неусетно влизаш в един омагьосан кръг – работиш, работиш, и в един момент се оказва, че ти живееш само за да работиш. Амбициран да постигна нещо, работех по 20 часа, лягах да поспя само 15 минути. В това време някой тества нещата, които съм написал. После ме събуждат, защото на сутринта трябва да правим демонстрация пред потенциален клиент.
В един момент се запитах какъв е смисълът да имаш успех, когато нямаш социален живот, нямаш време за близките си. Осъзнах простата истина, че трябва да работиш за себе си. Системата много лесно успява да експлоатира хората, без те да го осъзнават. Отрезвях и започнах да работя умно, а не до пълно изтощение, както преди това. Когато работиш повече, не означава, че си по-производителен, тогава умът ти е по-изморен”, разкрива Николай.
Великотърновецът започнал да работи в по-големи компании, в които отговарял за сайтовете и електронна търговия на една от най-известните марки очила.
Сега работи за медията в Ню Йорк, но последните две години, както казва той, се отдал на България в САЩ и не му остава време за друго.
Преди около година търновецът и семейството му бяха в основата на създаването на българска църква и българско училище в Ориндж каунти.
Николай е председател на църковното настоятелство в Квартала на богатите, а от скоро и на българската църква в Лос Анджелис.
“Винаги съм живял в САЩ с България в сърцето, гледал съм само български новини. Американска телевизия не гледам, защото ми е безинтересна, почти нямат международни новини. Не съм искал да се откъсвам от България”, заявява той.
Прави леко отклонение, за да обясни, че в САЩ българите с различните видове съзнания са се разпределили географски в страната. В Чикаго са един вид български емигранти, във Флорида други. Българите са различни дори в Лос Анджелис, Ориндж Каунти и Сан Диего, нищо, че всичките са в Южна Калифорния. “При нас в Ориндж Каунти са все нови емигранти. Пристигнали са със зелена карта, т.е. по-лесно, отколкото тези, които са бягали от комунистическия режим. При нас има програмисти, докато в Ел Ей са по-стара емиграция”, пояснява великотърновецът.
В Лос Анджелис и Ориндж каунти има около 7-8 групи за български народни танци. Българската общност си прави събори, в Лос Анджелис има и консулство.
“Българският дух си живее там. Въпросът е по какъв начин ние можем да помогнем на България и второ как успяваме да предадем на децата си този български дух. Прави ми впечатление, че сърбите са много по-единни от нас, за тях религията е нещо, което ги обединява, това им помага много. В Ориндж Каунти са по-малко от нас, но са успели да си построят църква, а ние използваме тяхната. Сърбите имат предимно детски фолклорни групи и правят огромни събори за деца, а при нас са предимно възрастни хора. Осъзнали са простичкия факт, че единственият начин да запазят своята идентичност е да се предаде на децата”, разказва Николай.
Обяснява, че в Ориндж Каунти хората са по успели, но доскоро е нямало българска църква. Великотърновецът и семейството му решили да направят нужната организация, за да има нашенците къде да се събират. Тя е единствената наречена на “Св. Злата Мъгленска”. Избрали това име, защото тя е светицата, която покровителства жените зад граница, а те са тези, които пазят българския дух. За съжаление все още няма построен храм, за това използват този на сръбската църква. Българският свещеник пък обикаля региона. В събота е при българите в Ориндж Каунти или Сан Диего, докато в неделя си е в Лос Анджелис. След църквата Николай и семейството му решили да направят българско училище, в което учат 53 деца на различни възрасти. Разделени са на 4 групи.
“Децата са постоянно в друга среда и се случва така, че брат и сестра на български родители говорят само на английски. Радвам се, като гледам прогреса при децата, които въобще не говореха нашия език. Сега сме изправени пред дилема. В момента министерството има две програми, с които помага на училищата в чужбина. Едната е по-сериозна, при нея има по-големи изисквания, дават се дипломи, а и паричната помощ е по-голяма. Доста училища тръгват по тази линия, за да вземат по-голямата помощ. Нашата водеща цел обаче е децата да говорят езика и да познават България, а не да се легализираме и да вземат диплома. Защото, да си кажем честно, те нямат намерение да се връщат в България. Повечето родители искат, като си дойдат през лятото децата им, да нямат проблеми с езика. За нас водещото е да се съхраним и доизградим българското самосъзнание”, споделя Ники.
Той разкрива още, че подобни училища им е трудно, защото българските родители зад граница са много амбициозни. Децата ходят на няколко вида спорт, уроци по математика. Много са ангажирани, а като им сложиш и в уикенда да учат български става страшно. За това ние искаме да запазим забавния елемент, да намерим по нетрадиционен подход на преподаване, за да може децата да учат езика с желание.
Николай не спира да следи какво се случва в България и Велико Търново.
Градът му се струва много презастроен.
“При нас в южната част на Калифорния може да има много сгради и добра инфраструктура, но ако няма зеленина, цената на имота моментално пада, защото там хората искат да има пространство, въздух. Искаме да ни е хубаво, да е като в Европа, а не пазим. похвално е, че в парка “Никола Габровски” са направили футболно игрище. Хубаво, но цялата ограда е разрушена. Личи си, че някой е вложил съзнателни усилия, за да я съсипе. Тревожи ме и фактът, че Велико Търново може да си изгуби и историческия облик, като гледам колко много сгради се рушат”, възмущава се търновецът.
Споделя, че у нас децата му прекарват много време в Еленския балкан, защото в САЩ не могат да се разхождат сами сред природата. “Това за тях е безценно. Всички българчета, които дойдат от САЩ, обожават България, защото Калифорния е една пустиня, която е зелена, защото постоянно се полива. Тъжно е, че в Еленския балкан много се сече, всичко е толкова видимо, че би отблъснало туристите. А нас ни трябват богати туристи, ценители, а не такива, които са дошли да се напият на морето и да се пекат на препълнения плаж”, продължава размислите си IT специалистът.
Той не може да проумее и постоянното делене в България на русофили и русофоби. “Имам чувството, че някой постоянно подклажда това разделение, за да не сме единни. Не искам ЕС да заличи българската култура, българското самосъзнание. Не искам да сме част от една сива общност. Внушава ни се, че трябва да станем европейци. Та ние сме древна култура и няма какво толкова да научим от Западна Европа, защото ние нямаме техните грехове – не сме имали инквизиция, не сме горили вещици, не сме започвали кръстоносни походи и не сме започвали световни войни. Няма логика те да ни учат на морал. На нас проблемът ни е, че сме твърде човечни и това не ни прави съсредоточени над това на всяка цена да правим пари, поне в исторически план ми се струва, че е така”, категоричен е Николай.
По думите му трябва да се ценим повече като нация, без да сме слепи националисти. Според него държавата трябва повече да помага и да мисли за българите зад граница. Николай разкрива, че той и семейството му имат намерение да се върнат в България, но за децата ще е много трудно, защото в училищата няма програми, които да са адаптирани за деца като неговите. “Имам усещането, че на българските политици им е много изгодно българите да излизат зад граница, а лятото да си идват и да харчат пари си тук. Българите в чужбина са толкова, колкото са тези, които гласуват тук. Един вот в чужбина би променил доста нещата, но ми се струва, че статуквото предпочита мислещите хора изобщо да не могат да гласуват, за да може тук да останат една шепа хора, която да залъгват с 5% увеличение на пенсиите”, разсъждава Николай. В последно време той се замисля върху нов вид партия, партия на българските емигранти, която да работи на принципа на пряката демокрация.
Според него начинът да се спасим като нация е като се върнем към православието, в което има много мъдрост. “За да сме добре като държава, трябва егото на всеки един от нас да е на заден план. Сега всеки гледа той да е добре в неговата колиба и не иска да вижда блатото около себе си, а когато всеки даде, всички ще имаме много”, убеден е Николай Колев. И пак дава пример със сърбите. “Българите в САЩ не са по-глупави, по-неуспели, но сърбите имат огромна база, където се събират. Те са много по-сплотени от нас. Може би причината е, че те преживяха много тежки моменти около войните, а понякога трябва да усетиш, че си застрашен, за да осъзнаеш кои са истинските ценности”, заключава великотърновецът.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ и личен архив