“Благочестие, чадолюбие и учение” е бил девизът на женското благотворително дружество “Радост”

Публикувано: ср, 13 Сеп. 2017 | Прегледи: 886
Намали шрифта Увеличи шрифта
виж галерията

(продължение от бр. 176)
На 55-годишна възраст, през 1886 г. неуморната съзидателка и общественичка Евгения Кисимова умира и оставя на своите последователки примерът за всеотдайна служба на обществото.
Във фонда на РИМ – В. Търново, се съхранява интересен документ, озаглавен “Същността на работите в Търновското женско дружество “Радост”, напечатан като брошура в печатницата на Тодор Фъртунов през 1911 г. В него се разглеждат и разясняват някои организационни въпроси на дружеството. В документа са публикувани членките на Настоятелството, избрано на 19 декември 1910 г. в състав: Н. Андреева, М. Габровска, Ц. Събева, В. Дивитакова, П. Джамбазова, А. Гюрова, П. Мокрева, Н. Константинова, Р. Радославова и А. Колева.
По време на Балканските войни последователките на Евгения Кисимова отново създават “Временен дамски благотворителен комитет “Милосърдие”, работил през време на войната в 1912-1913 г. в Търново, в полза на ранените”. Във фонда на РИМ – В. Търново, се съхранява неговият отчет, печатан във Великотърновската печатница на Ст. х. Панайотов през 1914 г. Отново в състава на комитета са бележити великотърновки, членки и на дружество “Радост”. Председателка е Р. Радославова, М. Габровска – подпредседателка, Ел. Йорданова – деловодителка, и касиерка – М. Лещова. В документа е публикуван списъкът на 62 великотърновки, членуващи във временния комитет. Изключително тежка е обстановката в старата столица по това време. Войната е оставила своя отпечатък навсякъде. Голям е броят на убитите, ранените и болни воини в града. Холерата, спътница на всяка война, се разпространява скоростно. Особено тежки последствия оставя голямото природно бедствие – земетресението, сполетяло В. Търново и околността на 1 юни 1913 г. На 11 ноември 1912 г. се провежда събрание, в което “се разисква въпросът за ранените и болни войници в града” и се оказва, че гражданството е възмутено от факта, че “ранените не се гледат тъй, както подобава на едни измъчени герои”. По тази причина се създава временният дамски комитет “Милосърдие”, който “ще се мъчи да облекчава участта на тези, които не пожалиха и изложиха своя живот на неприятелските куршуми.” В деня на учредяването се включват 30 великотърновки и само за няколко дни числото им нараства на 62. Огромна и ползотворна е дейността на временния комитет. Неговите членки участват в различни комисии по посещаването на болните, раздаване на дрехи, книги, коняк, тютюн. Подобаващо внимание отдават по Коледа и Великден. Комитетът работи с бюджет от 216 212 лв., от които 500 лв. са получени от Нейно Величество Царицата, 251 лв. от членски внос, а останалите са доброволни пожертвования.
След приключване на войните и отчитане на средствата от проверовъчна комисия, Дамският благотворителен комитет “Милосърдие” приключва с удовлетворение работата си на 7 декември 1913 г.
Във фонда на РИМ – Велико Търново, се съхранява още един устав на В.-Търновското Женско благотворително просветително дружество “Радост”. Одобрен е със Заповед № 565 от 12 юни 1915 г. В устава целта на дружеството е формулирана: “а) да поддържа и усъвършенства едно женско стопанско училище в града, ученическа трапезария и каса за подпомагане на бедни ученички при него; б) да се грижи за умственото и нравствено повдигане на жената въобще и за нейните права; в) да помага на недъгавите и неспособни за работа лица.” Документът е много актуален, защото целите, които си поставя, са конкретни и точни и днес, след толкова години звучи съвременно. Настоятелството през 1915 г. е с председателка Ст. Абаджиева, подпредседателка – Евгения Топалова, касиерка – Т. Петкова, библиотекарка – Л. Михайлова, деловодителка – Бл. Амиоркова. Дружеството разполага с изработен кръгъл печат с надпис: “В. Търновско Женско Благотворително-Просветително дружество “Радост” 1869 г.”, а в средата е с образа на пресвета дева Мария като дете. От този устав разбираме, че от 1901 г. Дружеството е член на Българския женски съюз. Една от целите му, упоменати в устава по уреждането и поддръжката на девическо училище, се осъществява още на 1 септември 1898 г. Тогава дружеството отваря врата на Стопанско училище “Трудолюбие”, което е с двегодишен курс на обучение за изработване на бродерии и шевици, шев на горни и долни дрехи. Училището е с 3 учителки и 89 ученички – 27 от отдела за бели дрехи и 62 в отдела за горни дрехи. След това се открива и отдел по готварство.
През 1913-1914 г. училището се преименува в Професионално женско училище “Мария А. Попова”. Именува се на голямата търновска дарителка Мария Попова, която заедно със съпруга си Ангел Попов предоставят безвъзмездно своята къща за това училище. През 1921-1922 г. то се трансформира в Практическо промишлено училище “Мария А. Попова” и съществува като такова до 1945 г. Женско дружество “Радост” финансира и ръководи много полезното за старата столица училище до 1956 г., когато то се одържавява.
Огромна е заслугата на това забележително културно-просветно и благотворително сдружение за възпитанието на подрастващите чрез изнесените сказки, вечеринки, патронни празници, осигуряването на средства чрез томболи и лотарии.
Женско благотворително дружество “Радост” продължава да съществува самостоятелно до 1946 г., когато доброволно неговите членки се включват в създадения Български народен женски съюз с всички свои активи и пасиви. В своя дълъг живот то изиграва огромна роля в най-романтичния следосвобожденски културно-просветен, политически и стопански живот на В. Търново.
Катя МИТОВА-ГАНЕВА
Регионален исторически музей

Повече в Общество
Затвори