Върбовите клонки имат силата да лекуват, да пазят от лоши очи и несгоди

Публикувано на пт, 7 апр. 2017
3799 четения

Цветница е празникът на настъпилата пролет и на всички, носещи имена на растения. На този ден християнската църква припомня за влизането на Иисус Христос в Йерусалим, според преданията, яздейки магаре. Хората Го посрещат на градските порти по царски, като ликуващият народ Го приветства с палмови клонки и възторжени възгласи “Осанна!”, хвърля цветя пред нозете Му. Той е смятан за Син Божи, след като ден по-рано връща от мъртвите Лазар, брата на Марта и Мария.
Цветница, наричан още Връбница, Вая, Цветна Неделя и Куклинден, е подвижен християнски празник. Отбелязва се една седмица преди Възкресение Христово, в неделята след Лазаровден. Празнува се както в православната, така и в католическата и протестантската църква. Тази година е сред изключенията, когато Великден при католици и православни съвпада, така че целият християнски свят ще почете заедно и Вход Господен в Йерусалим.
Според историческите извори празникът води началото си от IV век. Сутринта в деня на Цветница църковните служители освещават върбови клонки в божиите храмове. Вярващите ходят на тържествената служба, взимат от върбовите клонки и ги отнасят по домовете си за здраве и плодородие. Вярва се, че поставени на домашния иконостас върбовите клонки имат силата да лекуват, да пазят от лоши очи и несгоди. Традицията у нас повелява в ранната утрин на Цветница всички неомъжени девойки да сплетат венци от клонки на върба и да ги окачат на входната врата. Това се прави, за да може красивият празник на цветята да бъде посрещнат с надежда, вяра и добри очаквания за здраве и благоденствие.

Защо върбови клонки?

Когато влиза в града на Давид, възседнал магаре в знак на смирение, пред Иисус се веели не върбови, а палмови клонки. Отговорът е съвсем простичък – по форма върбовите листенца най-силно напомнят тези на финиковата палма. Освен това според преданията гвоздеите, с които Христос е бил прикован на кръста, са изработени от козя върба. Вярва се, че това дърво притежава магически свойства, затова вълшебната флейта, чиято музика може да възкреси дори мъртвите, също била направена от върба.
Малцина знаят, че още от езически времена славяните са вярвали в чудотворните свойства на върбата и нейната сила да закриля хората от зли духове и черни магии и да ги пази, заедно с животните и посевите, от бедствия и болести. По-късно древните учени Диоскорид и Авиценна са писали трактати за лечебните свойства на кората и сока на това растение. Техни колеги също са препоръчвали като лекарствено средство събраната през пролетта кора от младите ѝ клони. Прах от върбова кора се е прилагал като кръвоспиращо и противоглистно средство. Отвара от кората се е пила при възпалителни заболявания на горните дихателни пътища. В по-късни времена от нея са били отделени съединения, наречени силицилати, от латинското име на растението – Salix. Едно от тези чародейни вещества днес е известно по целия свят като ацетилсалицилова киселина, или аспирин. Още през XVII век англичаните забелязали, че върбата расте около вода и са установили, че щом тя “не страда от това, че краката ѝ са във вода”, значи, ще е полезна за болести, предизвикани от “мокри крака”.
В Древния Египет клонки от върба били изгаряни в погребалните огньове. Гърците посветили върбата на богинята Хеката, а римляните я считали за магическо средство срещу беди и нещастия. В Украйна тя е любимо дърво в народната поезия и символ на срещите. Под нейните клони се провеждали военните съвети на запорожците. В Китай съществуват много интересни традиции и магичеси ритуали, свързани с върбата. Един от тях е посветен на предизвикването на дъжд и усмиряването на стихийните бедствия, свързани с вода. През май китайците отивали при владетеля на водата и измолвали дъжд. Селяните от околността с върбови клонки на главата и запалени свещи влизали в храма на дракона под звуците на гонговете и изпълнявали древен ритуал на поклонение пред него. Японците също боготворят върбата. Те я смятат за дърво на слабостта, спокойствието, нежността и потребността от постоянство. Всичко грациозно и изящно жителите на Страната на изгряващото слънце свързвали с клоните на плачещата върба.

Поверия, свързани с Връбница

В различните християнски страни по света съществуват много народни поверия, свързани с Връбница. Ето някои от битуващите предсказания и суеверия, свързани с този празник:
– Какъвто вятър духа на Връбница, такъв ще преобладава през цялата година.
– Ако на Връбница времето е слънчево, то реколтата от плодове и зърно ще бъде богата.
– Ако се хвърли осветена върбова клонка срещу вятъра или се сложи под камък, това ще спре бурята; ако се забие в полето, ще се предпазят посевите; хвърлени на двора, върбовите клонки усмиряват градушките.
– Когато вали град, трябва да се сложат осветени върбови клонки на перваза, което ще предотврати евентуалните щети от него.
– Бездетните жени ще заченат, ако изядат няколко пъпки от осветена върба.
– Ако сънуваш върба, това предвещава скорошно печално пътешествие.
От понеделник

след Цветница започва Страстната седмица.

Последните седем дни от земния живот на Иисус Христос се наричат “Велики” или “Страстни”. Дни на терзания – каквото всъщност от старобългарски и означава думата страст. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазар, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната си неизбежност.
Богослуженията през тези велики и свети по смисъл и съдържание дни са украсени с мъдро подбрани пророчески, апостолски и евангелски четива, възвишени, вдъхновени песнопения и дълбокосъдържателни, благоговейни обреди. Богомолците в храм имат възможност последователно да се пренесат мислено и духовно в Йерусалим, на Елеонската планина, в Сионската горница, в Гетсиманската градина или в градината на Йосиф Ариматейски. Богослуженията през тази седмица сближават с отиващия на доброволни страдания Спасител.
В тези дни трябва да сме по-добри и изпълнени с помисли за благородни дела. През цялата седмица постът е най-строг. Забранени са храните от животински произход, шумното веселие и други видове развлечения. В края на Страстната седмица се “тримири”, т.е. не се яде нищо, може само да се пие вода. Това според някои трае последните три дни преди Възкресението, а според други – само един ден.
Според народните вярванията през Великата седмица не се работи на градината, не се впряга добитък, не се язди кон, както и не се преде и шие. Вярва се, че ако на Велики четвъртък домакините перат или простират дрехи, ще вали град, придружен с гръмотевици. През дните, отдадени на смирение и размисъл, не се говори високо, за да не се захващат спорове. Ако на Разпети петък времето е лошо, по празниците ще свети слънце. До сряда всяка домакиня почиства къщата и празнично подрежда всяко кътче в дома си. Както с постите се пречиства душата, така и домът ни трябва да е чист и подреден за големия празник.
Златина ДИМИТРОВА

loading...
Пътни строежи - Велико Търново