Златарчани искат да издигнат паметник на най-високото място
около града, който да напомня за битката от 24 ноември 1877 г.
Започна дарителска кампания за издигането на паметник на най-високото място край Златарица, който да напомня за освободителните боеве в района, обърнали хода на Руско-турската война. Решаващата битка е станала точно на 24 ноември 1877 г., а в нея срещу войските на Сюлейман паша са се опълчили руските воини от 101-ви Пермски и 102-ри Вятски полкове и 13-и Нарвски хусарски полк, командвани от генерал-майор Малахов и полковник Красовски. Идеята за монумента е на бившия кмет Стефан Добрев и неговия съмишленик Стефан Пъпешков. Според тях мемориалът трябва да се издига на най-паметното място в околността – бившия манастир на хълма Чуката, от където се разкрива неповторима гледка към Петропавловския манастир край Лясковец и връх Ботев на югозапад.
Честванията за 140-годишнината от Освобождението на Златарица започнаха вчера с конкурс-рецитала “За свободата на родния край”. Той се проведе в малкия салон на читалище “Развитие 1885”, а в него се включиха деца и възрастни, които рецитираха патриотични стихове. Инициативата е на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и е част от програмата на Общината, посветена на историческото събитие.
Тя продължава на 24 ноември със заупокойна панихида за загиналите воини, отдали живота си за свободата на България. Църковна служба ще се проведе в 10,30 часа в двора на местния храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец”. След това златарчани ще се поклонят и ще поднесат венци и цветя на паметните места, свързани с освободителните боеве в Златарица – паметната плоча в двора на църквата и пред паметната плоча на генерал Александър Пушкин. Специална програма за годишнината са подготвили учениците от СУ “Св. св. Кирил и Методий”, пенсионерският клуб “Будители” и читалището. Там в 11,30 часа ще бъдат наградени участниците в конкурса за рецитатори, а после ще бъдат представени интересни исторически материали, свързани с паметната дата.
Денят на благодарността и славянската солидарност в Златарица ще продължи с традиционния вече празник на туршията и ракията. За 11-а поредна година майстори от региона ще участват в конкурса за разнообразна домашно приготвена зимнина и люта ракия. Празникът е установен през 2007 г. и е посветен на друго знаково събитие от историята на балканското градче. На 24 ноември 1922 г. Златаришкото градинарско дружество е събрало дарове за бедстващите след революцията донски казаци.
За времето от 28 юни 1877 г. до 6 януари 1878 г. в Златарица са пребивавали за различно време 51 руски войскови части и 6-а опълченска дружина. След настъплението на Сюлейман паша към Стара Загора руското командване е съсредоточило повече войски в района на Елена и Златарица, защото очаква удар на противника, разказва Стефан Добрев. За да се увери в обстановката в този район е пристигнал генерал Радецки. В Златарица той е получил телеграмата за настъплението към Шипка, което налага да разпореди войските от Елена и Златарица да се отправят в помощ на защитниците на старопланинския проход.
На 2 ноември 1877 г. Сюлейман паша е предложил план за спасението на обсадените войски на Осман паша в Плевен. Това е трябвало да стане с мощни удари на турската войска в няколко посоки, сред които попада и овладяването на Търново, където по това време е имало незначителни руски военни части. След овладяването на старата столица се е предвиждало нанасянето на удар в гръб на Шипченската позиция и като най-главна задача се е планирал удар върху блокадата на Плевен, нейното разкъсване и прогонване на руските части отвъд река Дунав. Този реалистичен план е предвещавал победоносен завършек на войната за Османската империя.
Сюлейман паша тръгнал към Елена, а дясната му ръка – Абдул Керим паша, трябвало да превземе Шереметя, което щяло да принуди управниците на Търново сами да се предадат. Абдул паша обаче по неясни причини се отправил за Златарица. Промяната дала възможност на руските войски да се прегрупират и да ударят така силно турците, че да спрат настъплението им към Търново, обяснява Стефан Пъпешков.
Малцина знаят, че след войната главнокомандващият Сюлейман паша е бил изправен пред военен съд за пропуснатите ползи за победа на османската армия. В една от дванадесетте точки от обвинителния акт срещу него той е подведен под отговорност за загубата си при Миндя и Златарица, посочва Стефан Добрев. Военачалникът е признат за виновен и е осъден на разжалване и 15 години лишаване от свобода.
В месеците, през които руските войски са в Златарица и нейните околности, те провеждат 51 сражения, в които дават свидни жертви – 197 убити, 315 ранени и 11 безследно изчезнали руски войници и офицери. В знак на признателност за тяхната саможертва за спасението на братята славяни в района са издигнати много паметници. Сред тях са паметният знак на якутците при село Миндя в местността Грънчеря, паметникът на загиналите войници от Пермския полк в местността Попово бърдо до Златарица, паметната плоча на ефрейтор Кондрат Суйлок от Якутския полк в двора на златаришката църква и др.
Златина ДИМИТРОВА
сн. архив
