Ути Бъчваров: “Чувствам се като рицар на турнир с големите си черпаци”

Публикувано на ср, 13 май 2015
1069 четения

На Четвъртия национален събор на овцевъдите край Лясковец всенародният любимец и кулинарен спец Ути Бъчваров сготви най-големия курбан и раздаде над 3000 порции на гостите, заедно с агнешки кебап. Манджите гуруто забърка в гигантски казан и тиган от парен локомотив отпреди 100 години, специално направени за кулинарната академия, с която обикаля страната.
За първи път Ути присъства и на трите дни на събора, като през първия сготви овча капама в 70-литрова делва на жар, а също и зрял боб с агнешки дреболии. Помагаха му пъргави баби от стражишкото село Балканци, които за кратко време разфасоваха месото и подготвяха огромните количества зеленчуци и подправки.
Зачервен от топлината на жарта, водещият на телевизионното предаване “Бързо, лесно, вкусно” бъркаше непрекъснато манджите, но не отказваше да се снима с всеки, пожелал да си има кадро за спомен. Ути си имаше и асистент, който го заменяше от време на време, докато даваше нареждания на бабите, облечени в национални носии. Защо го обожават българите и искат да се докоснат до него? Рецептата е проста – Ути прави всичко с любов, която предава на цялата публика.

– Ути, защо Ви уважават толкова хората?
– Смятам, че това е една дългогодишна дружба между нас, която закрепва с постоянните ми обиколки в България и така давам възможност хората да ме видят на живо. А аз съм такъв, какъвто ме виждат на екрана по време на моите кулинарни предавания. Винаги съм казвал, че аз не играя роля тогава, а това съм аз, самият Ути. Но повечето колеги играят такива роли. Хората обаче оценяват тази всеотдайност и любов, с която аз пътувам в страната. Мога да ви кажа, че навсякъде ме посрещат така, но за мен това е страхотна отговорност. Заедно с колегите ми от моя пътуващ кулинарен театър винаги се стараем да изненадаме публиката с нещо ново, което да бъде уютно, вкусно и от сърце.
Освен това аз съм искрен, сам си пиша текстовете, казвам това, което мисля, готвя сам и го правя с цялата си любов. Или както обичам да казвам, соля всяка манджа с много любов. И не съм оцапал името си с политика и не мисля да попадам в нея, защото тя не е вкусна и създава проблеми. Затова гледам хората в очите.
– Имате тиган от локомотив и винаги твърдите, че той е специален, като изключим гигантските размери?
– Тиганът е чело от парен локомотив, произведен през 1907 г. Намерих го с ръжда в едно изоставено депо, където снимахме филм. Успях за превърна това чело в гигантски тиган и с него обикалям страната. Събира около 600-700 порции, но тайната да бъде вкусен толкова кебапът, е в чугуна, от който е направен тиганът.
– А откъде ви хрумна идеята да правите и курбан, на всеки празник събирате толкова много хора?
– Хрумката дойде, като бях на поклонение в манастира “Свети Георги” в Света гора. Тогава реших да направя мобилен вариант по тяхно подобие и тази пътуваща кухня да обикаля страната, за да споделяме празниците. Това точно липсваше в България – споделянето.
Храната е свято нещо за всеки, свързана е с традициите ни от векове. Обичай е да се нарочи животно и да се принесе в жертва за здраве и берекет. Така този огромен казан е идеята ми за споделената храна. За да може да бъде мобилен, има верига, колела, кран, специални черпаци. Затова се чувствам като рицар на турнир с големите черпаци. Всичко в казана е българско, готвя и само с български продукти, забранил съм вносните.
– Защо решихте да останете и през трите дни на събора? Досега шоуто ви беше само един ден, и то като за “капак”?
– Исках бабите, моите помощници и факири в кулинарните спектакли, да усетят по-добре магията при приготвяне на храната. Първия ден направихме етно готвене, втория ден – състезание по транжиране, а третия – се появи тази класика, наречена голям казан и голям тиган, която стана емблемата на събора на овцевъдите. Опитваме се да надграждаме всичко това. Тази година донесох огромна делва, която напълнихме с мръвки. Но ние пренебрежително се отнасяме към овчето и шилешкото месо, а те са много вкусни. Смятам, че такива сбирки могат да ни променят стериотипите на хранене.
Аз лично съм голям любител на рибата и на свинското. Добре е, че в българския календар тези меса са разпределени през годината на съответни празници, които ни дават интересни идеи човек кога и какво месо да похапва.
– Промени ли се вкусът на българина към храната, който той пази от древни времена? А сега ни заливат промишлени химизирани продукти в супермаркетите, от които вече няма отърване.
– По-точно нашенецът започна да си връща вкуса и форуми като този събор доказват това. Българите бяха забравили и отрекли старите прабългарски рецепти, които са много интересни. Нашите предци са готвели ръчно в глинени съдове на огън. Знаели са кой е произвел млякото, кой е издоил животното, кой е направил питката. Липсва тежката индустриализация, която е скучна и монополистична.
– Но малко хора могат да си позволят да ядат такава храна, която се смята за био и е по-скъпа?
– Точно затова трябва да има повече такива събори и празници, където може да се предлагат натурални, любопитни и интересни манджи. Тези събития са много ценни, защото помагат на българина да върне вкуса си от забравеното минало на качествените продукти.
– Близо 20 години водите кулинарни предавания, които толкова много Ви популяризираха? Как се ориентирахте към готварството, след като сте завършили Театралната академия, и то режисура?
– Най-вероятно съм предразположен към храната, защото обичам да си похапвам. Живял съм в интелигентна фамилия, в която храната беше част от важната комуникация между нас и съм много щастлив, че съм овладял това изкуство чрез готвенето.
Майка ми Галя Бъчварова е един от създателите на телевизионния театър у нас. Тя следеше едно кулинарно френско телевизионно предаване и коментирахме вкъщи дали и в нашата телевизия не може да се направи такова. Така аз се озовах на екрана и догодина ще станат 20 години. Смятам това за патриотично начинание, защото то си е наше – българско.
Сега се сбъдна и друга моя мечта за новодомските партита. Това ми даде възможност реално да вляза при хората, които не могат да повярват, че един водещ от екрана ги е посетил и готви с тях. Ето аз не боравя с актьори, които разказват различни истории. При мен историите и хората са истински, продуктите – също. Това истинско кулинарно риалити се прави за първи път у нас и хората са щастливи. Трябва да се върнем към семейната кухня и да споделяме българската храна с хората. Казвам на хората да се събират по-често, да канят приятелите си, да общуват чрез храната.
Но не бива да забравяме и една друга подробност, дали човек може да си купи продуктите за нашите рецепти. Затова аз се старая манджите да бъдат достъпни. Но смятам, че съм един от хората, допринесъл за кулинарната революция в съзнанието на българина. И продължавам напред.
– Цени ли се у нас регионалната кухня?
– Тя беше унищожена преди 1989 г., защото тогава различното не се търпеше, рецептите бяха унифицирани. Загубени са и малките ресторанти отпреди 100 години, където гозбите бяха нашенски. Сега на много храни лепват етикетите за стари майстори и стари рецепти. Но кой ги е пренесъл и предал на новото поколение, те са просто един добре организиран пиар. Затова аз реших да направя кулинарен театър, с който да изнасям представления с “най-големия казан” и “най-големия тиган”. Макар че по стар български обичай да се нароиха несръчни имитации. Издадох дори книга със стари прабългарски рецепти.
– Какво ще кажете за фюжън кухнята?
– Казано модерно, макар самата дума да звучи ретроградно и да се използва колкото гурмето. Фюжън всъщност е спойка между готвене, продукти и подправки от цял свят, сладко, солено, кисело в едно. Правят се странни комбинации от продукти, дори са сензационни. Но понякога зад тях се крие първичност и неграмотност. Лично аз съм традиционалист и готвя само български гозби. Но готвенето е мисия и винаги си личи, когато храната е приготвена да се отбие номерът. Затова смятам, че моята идея с големите казани и тигани и шумните събирания са част от духа, който трябва да поддържаме.
– Имате две страсти – готвенето и лова. Кое натежава?
– Дори три – и да странствам. Но не мога да отсея кое по ми е на сърце, както да кажа и коя е най-любимата рецепта. Смятам, че когато човек спазва етиката в пространството като ловец, след това може да транжира и да сготви храната, е много по-интересно.
Ловът е отговорно нещо. Последните години тепането, утепването и какви ли не други термини и фукни с карабини и джипове прилепват бездуховност на лова. Радвам се, че в гората вече се ходи с жилетки и алколохът е забранен. След това обичам да си пийна ракийка, да се разпалим с лакърдии, но пушките да са прибрани.
– Пъдпъдъкът или дивата свиня ви увлича повече?
– Пернатият дивеч по ми харесва.
– Тогава как готвите пъдпъдък?
– Докато още съм на полето, оскубвам пъдпъдъците. След това ги отварям през гърба, което е много важно. Посолявам ги и ги овалвам в брашно. После ги пържа в горещ тиган. Ако пък оставим пернатите да отлежат няколко дни, можем да ги метнем и на скарата. Има и по-сложни гурме рецепти, при които се отделят гърдите и бутчетата, но те се готвят отделно.
– Освен в кулинарното амплоа ви видяхме и на танцувалното риалити “Dancing Stars”. Какво е общото между кухнята и дансинга?
– Всеки един танц има своите “подправки” и темперамент – продукти, без които няма как да сме на дансинга. Но за мен най-важната е дозата на черното пиперче, което обожавам. Това, което разбрах на дансинга, е, че танцът е истинско изкуство и трябва да му се отдадеш изцяло. А изисква и много тренировки.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново