Улица “Независимост” пази спомена за тайната любов на цар Фердинанд

Каквото се случвало във Велико Търново все е ставало на улица “Независимост”. Така е и днес. Близо 300-метровата улица се простира между два знакови паметника – започва от обелиска на обесените във въстанието през 1876 г. и стига до централна поща и постамента на “Майка България”.
През всеки политически строй тази емблематична уличка в самия център на града е сменяла името си. Старите търновци ѝ казвали “Балконска” заради балконите с ажури от ковано желязо, които най-много впечатлявали чужденците. Поколенията я познават с официалните наименования през годините – “Булевард”, “22 септември”, “Макензен”, “Георги Димитров”, “Независимост”. Тази живописна улица носи с гордост орисията си да бъде историческата памет на Търново, но и натовареността на трафика и несекващия денонощно градски шум на съвремието.
Днес дюкяните, бозаджийниците, сладкарниците, дори първият вегетариански ресторант от зората на XX век са заменени от лъскавите витрини на бутици и банки. Някога първият американски автомобил е бил като атракция на главната търновска улица, а днес пешеходците буквално се надбягват с несекващата върволица на повече или по-малко лъскавите автомобили. Балконите на долепените една до друга къщи на ул. “Независимост” са си все там, а от тях се веят гордо българският трикольор и флагът на Велико Търново.
На тази знакова търновска улица къщите не се продават. От една страна, имотите имат голяма сантиментална стойност, а от друга – това е най-скъпата част на старопрестолния град. Последните щастливци, които са си купили къща тук, са семейство Трифон и Мариета Георгиеви. “През 1990 г. станахме собственици на този дом. Стана случайно, хванахме “последния влак”. Това е била къщата на д-р Тодоров, главният лекар на Велико Търново. Съпругата му е била известен стоматолог. Когато се нанесохме в къщата, на втория етаж имаше рентген, чакалня за пациентите. На тази улица имотите са само на известни и заможни търновски фамилии-лекари, адвокати, старите банкери и майстори”, разказва семейството, което живее и работи в самия център на Велико Търново. “Това място е прекрасно. Тук се случва всичко. Това е пътят на туристите. Под балкона ни минават всички празнични шествия във Велико Търново. Действително е въпрос на гордост и чест да живееш на ул. “Независимост”, споделят Мариета и Трифон.
На тази историческа улица живее в дома на дядо си по майчина линия 74-годишната Малина Даскалова. “Семейството ми има тази къща от 1905 г. Детските ми години минаха тук. Тогава имаше само два файтона, които в 5 часа сутрин караха пътници до гарата, а вечер ги прибираха. Играехме на “Майка България”, разказва именитата ни гимнастичка. Три десетилетия тя е живяла в София, но след пенсионирането си се връща в Търново.
“Предимството да живееш на ул. “Независимост” е, че си в центъра и всичко ти е близко. Минусът е голямото движение и шумът на ежедневието”, разказва 31-годишната Галя Колева. Тя е четвърто поколение в историческия дом, собственост на стар търновски род. Младата счетоводителка живее заедно с баба си и майка си. “В началото на XX век прадядо ми Димитър Иванов е имал дюкян тук за кожени изделия. Изработвал е куфари и украса за конете. Действително е привилегия да живееш на тази историческа улица.”, коментира Галя.
Улицата е групов архитектурен паметник, а 30 от къщите са и индивидуални паметници на културата. При всеки ремонт трябва да се търси съгласуване. “Сега нещата се улесниха, защото Общината направи общ силуетен план. Собствениците на имоти имаме предписания за укрепване на балкони, фасадни ремонти, покривите,” споделят сем. Георгиеви. “Редно е държавата да оказва финансова помощ на собствениците на паметници на културата, защото, за да възстановиш фасадата на вековна сграда, струва два пъти по-скъпо, отколкото ново строителство”, казва Галя Колева.
Повече от половин век на ул. “Независимост” работи известният часовникар Иван Симеонов. Започнал да човърка часовниците 17-годишен и продължава до днес. До 1966 г. работил на частно в сегашното си ателие, после държавата го задължила да има началник и да работи на норма. Така до 1992 г. “На държавно работих на отсрещната страна на улицата, после само пресякох и се върнах на моя тротоар в моето си ателие”, споделя майсторът.
Улица “Независимост” ревниво пази една любовна история, която се предава на четири поколения. На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд обявява независимостта и минава по главната улица, за да си тръгне от Търново като цар. Тук обаче остава част от сърцето му, подарено на търновската красавица Тодорица Смилова – Хаджипенчева. Хаджипенчеви е една от най-известните търновски фамилии още от Възраждането и след Освобождението. При едно от гостуванията си в Търново монархът отседнал у тях и поканил Тодорица на разходка с файтона си по Царевец. Съпругът – д-р Хаджипенчев, изревнувал и също отишъл с тях. Фердинанд бил толкова запленен от госпожата, че направил изключителен подарък – златен пръстен, обсипан с брилянти и диаманти. Съвършеното ювелирно произведение, известно като дамския вариант на царския пръстен, върху който е инкрустиран вензелът на Фердинанд, е собственост на наследник на фамилията Хаджипенчеви. Той е направен по поръчка на царското семейство във Виена. Личният подарък от Фердинанд се пази и досега е показван само веднъж в изложба през 2011 г., посветена на Независимостта. Наследникът на Тодорица Александър Генчев още живее на ул. “Независимост”, но не обича публичност.
Любопитен и малко известен е фактът, че само три дена след провъзгласяването на Прокламацията за независимостта, Градският общински съвет на Търново, начело с кмета Иван Виделов, одобрява и гласува живописните улици “Фердинанд”, “Съборна” и “Митрополска” да се преименуват на “Цар Фердиданд I”, а “Булевард” да смени името си на “22 септември”. Това на практика е първата проява не само в старата столица, а и в България, ознаменуваща независимостта.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ и личен архив