Украинката Ирина намери роднините си в Долна Оряховица

Публикувано на вт, 5 сеп. 2017
638 четения

В България Ирина Криворотняя започнала да разплита една стогодишна история.

В края на XIX и началото на XX в. много от жителите на град Долна Оряховица, село по онова време, се отправят на североизток, в земите на днешна Украйна, за да търсят по-добър живот. Голяма част от тях учат местните на градинарство, а други работят в мините, за да изкарат пари, да се върнат в България и да си построят големи къщи. Не са малко гурбетчиите, които се устройват там и остават да живеят в чуждата земя.
Ирина Криворотняя е сред наследниците точно на такива хора. Преди шест години тя пристига от украинския град Кривой Рог в Долна Оряховица, за да търси българските си роднини. Майка ми много искаше да намери братовчедите си, говореше за България, но все нещо се случваше и си отиде от този свят, без да успее да осъществи тази своя мечта, споделя в началото на срещата ни Ирина. Затова съм щастлива, че когато преди няколко години имах юбилей, дъщеря ми, която живее в Германия, ми подари екскурзия до България, не само това – тръгна с мен и няколкомесечната си дъщеричка, разказва развълнуваната жена.
В България Ирина започнала да разплита една стогодишна история. Тази история започва през 1905 г., когато прадядо ѝ Михаил отива да работи в Русия, тогава Украйна не съществувала като отделна държава. Там той работил в мина с мъжа на своята сестра Димитър. Тук нямало работа, затова много жители на Долна Оряховица отишли натам – едни си изкарвали прехраната като градинари, а други в мините. Когато изкарали пари, за да могат да построят къщи, останалите роднини се върнали в Долна Оряховица, за да се устроят, само прадядо ми си взел семейството в Кривой Рог, където заживели. Закарал ги там – четирите деца и жена си с волска кола. В Украйна на семейството се ражда още едно дете, пояснява Ирина.
Жената показва фотография, за която казва, че е много скъпа за нея. Пояснява, че я пазели като семейна реликва, защото един от мъжете е дядото на майка ѝ, който дошъл от Украйна в Кривой Рог. Години по-късно, разплитайки пъзела на семейната история в България, тя разбира, че всъщност не този, за когото са си мислели, а друг от мъжете на старата и пожълтяла фотография е нейният дядо Михаил.
Станало така, че няколко години след като се преселили, прадядо ѝ бил убит, а прабаба ѝ се разболяла и починала. Петте им деца били раздадени на различни роднини, семейството било разпиляно. Ирина разказва, че нейната баба Данка била поверена на роднините на прабаба ѝ.
За да успее да намери всички роднини, Ирина пристигна в Долна Оряховица при наследниците на семейство, което отгледало едно от раздадените деца, за които тя знаела. Възрастната жена, която посрещнала непознатите гости, веднага попитала – ти да не си внучка на Данка Hечева. Позна ме веднага, получи се много топла и вълнуваща среща. След месец отново пристигнала и започнала работата по издирването на всички останали роднини. Започнало ходене по архивите, за да може да намери актовете за раждане на петте деца. Ирина разбрала, че баба ѝ е имала брат, за когото не знаела, че съществува. За съжаление документите за раждането на баба ѝ били загубени.
Въпреки трудностите, Ирина била упорита и постепенно успяла да открие всичките си роднини. Преди две години дори успяла да ги събере на родова среща. Разказала им, че баба ѝ, която била дадена на семейство, което останало в Украйна, е разказвала постоянно за България. Описвала в детайли къщата в Долна Оряховица, в която е била родена. Българите в Кривой Рог често се събирали и дори си имали място, което наричали българския двор.
След като доказала, че има роднини в България, украинката получила разрешение за постоянно местожителство в страната на своите предци.
Ирина споделя, че се чувства като у дома си в Долна Оряховица и се надява, че един ден със съпруга ѝ, който е поляк по произход, ще дойдат да живеят в България.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново