Три двойки близнаци се сбогуваха с училището в Американски колеж “Аркус”

Публикувано: чт, 18 май 2017 | Прегледи: 2375
Намали шрифта Увеличи шрифта
виж галерията
виж галерията
виж галерията

45 абитуриенти изпрати Американски колеж “Аркус” във Велико Търново. Специалното тържество – изненада за зрелостниците от двете паралелки, по традиция беше подготвено от единадесетокласниците. Благодарение на тях момичетата и момчетата от 12 клас прекараха незабравим и вълнуващ последен ден в училище. Церемонията се проведе в аулата, където преди пет години младите хора за първи път са били посрещнати в частното училище.
Три двойки близнаци завършват във Випуск 2017 на Американския колеж “Аркус”. Александра и Десислава Иванови, Николета и Виктор Христови, както и сестрите Сибела и Ясмина Александрови са били неразделни през всички 12 години в училище. Със своята еднаква външност, но и неповторима индивидуалност те внасят допълнителен колорит в класните стаи. Тези млади, умни и талантливи ученици няма да останат във Велико Търново, а някои от тях и в България. В последния си и най-емоционален ден в колежа младежи се съгласиха да разкажат какво е да имаш сестра или брат близнак, за противоположните си характери, дарби и интереси, за комичните ситуации и конфликтите помежду си. Те споделиха своите мечти и признаха до къде са готови да стигнат, за да ги реализират.

Деси рисува пейзажи, а Алекс
е увлечена по природните науки
Макар и с еднаква външност, Деси и Алекс са две различни и необятни вселени. Едната търси свобода във всичко и е отдадена на изкуството, а другата е изключителен хуманист и е увлечена по природните науки. За 19 години двете не са се разделяли за повече от две седмици. Ще продължат да живеят заедно и в студентските години, защото са избрали да следват в един и същи университет в Шотландия.
“До 7 клас бяхме неразделни, много се подкрепяхме, интересувахме се от едни и същи неща, дори при разговор взаимно довършвахме мислите си. Може би затова отношението на хората към нас беше като към един човек. Преломният момент настъпи, когато се преместихме в колежа, а сестра ми си хвана гадже. Някак естествено всяка пое по своя път, а различията в характерите и енергията, която носим, започнаха все повече да се открояват. Вече и визуално не си приличаме толкова много, единици са тези, които ще ни сбъркат”, обяснява Деси.
“Е, има хора, които продължават да не ни различават, включително и съседи. Много е забавно, защото според тях у нас живеят две Десита. Но наистина, едва в колежа хората около нас започнаха да ни приемат като отделни личности. Седмица преди да започнем 8 клас аз се подстригах много късо. Исках да поставя ново начало, да ме запомнят с новата ми личност”, включва се в разговора и Алекс.
Тя определя себе си като активен и деен човек, който обича да работи с хора. “Аз бих добавила, че е изключително справедлива и много коректна”, допълва Деси. “Да, обичам и уважавам хората, а това мое качество се отключи благодарение на часовете ни по литература. Разви го учителката ни Дияна Добрева, която ми помогна да започна да откривам красивото във всеки човек и в света около нас. Като малка си мислех, че ще покорявам света съвсем сама, а сега обичам екипната работа, защото съм убедена, че заедно хората могат да постигнат много повече. Щастлива съм, защото до мен има много ценни хора, които всеки ден ми показват, че животът и работата с другите са по-пълноценни и интересни”, споделя Александра.
Тя от малка обича природните науки и дълго време обмисляла дали да не запише медицина. След това, водена от вроденото си чувство за справедливост, се насочила към правото. “В 11 клас обаче реших, че трябва да променя изцяло насоката, защото това са професии, които много хора искат, а аз не бях сигурна, че наистина се откривам в тях. Така съвсем случайно се записах на курс по предприемачество в колежа. Нямах идея дори с какво ще ни занимават, но реших да експериментирам. Когато влязох за първи път в класната стая, двама младежи започнаха да говорят за индустрия и иновации. Научих, че предприемачът е човек, пълен с идеи, които иска да реализира. За да е успешен обаче, трябва да притежава способността да чете между редовете, да анализира статистически данни и да предвижда ситуации. На мен това ми хареса и реших, че ще запиша нещо подобно. Така след дълго търсене избрах и специалността “Продуктово инженерство и мениджмънт” в Шотландия, която ще кандидатствам. Хареса ми, защото съчетава в себе си математика, физика и всички научни предмети, които аз обожавам”, усмихва се Алекс.
Другата близначка носи таланта на своята майка, която също рисува. Деси е увлечена по изкуството от съвсем малка, а през годините с рисунки, картички и други творчески проекти е печелила различни конкурси. След 8 кл. се отдава на живописта, като най-много я привличат приказните сюжети, есента с нейните спокойни багри и пролетта, когато природата се събужда за нов живот. От една година, освен за удоволствие, тя рисува и по поръчка. С подкрепата на Алекс, своите близки и приятели се решила да направи своя страница в интернет, където виртуално излага творбите си. Така все повече се увеличават и хората, които ѝ поръчват картини за подарък по различни поводи. За да разшири уменията си на художник, от началото на година ходи на уроци във Факултета по изобразително изкуство, където се учи да пресъздава върху платното живи модели. “Вече имам поръчка и за портрет. Моя съученичка иска да нарисувам майка ѝ”, не крие удовлетворението си Деси.
Освен изкуството, нейна слабост са и чуждите езици. Заради учителката си Стела Славчева е успяла да се влюби в немския. Математиката и биологията също са били нейни любими предмети в училище. Специалността, която е избрала, за да продължи образованието си, е продуктов дизайн. “Исках да е нещо свързано с изкуство, но в същото време да е различно, за да мога да предизвикам себе си и да изляза от моята зона на комфорт”, обяснява своя избор Деси.

Николета и Виктор Христови:
“Караме се, защото
безкрайно си приличаме”
– Какво е чувството да имаш близнак от различен пол?
Николета: Чувстваш се завършен. Знаеш, че винаги има на кого да разчиташ в труден момент, че има човек, който ще бъде зад теб и ще те подкрепя, независимо дали грешиш, или не. Мога да допускам грешки и знам, че той ще ме защити, но после, когато останем двамата, ще ми каже “Сестра ми, този път наистина сгреши” и ще ми покаже правилната посока. Знам, че в негово лице имам най-добър приятел за цял живот.
Виктор: Всяко момче или момиче вероятно си е задавало въпроса какво е чувството да си от другия пол – дали ще имаш същия характер, ще харесваш ли други неща. Аз съм момче, но тя е абсолютно мое копие по характер. Допълваме се перфектно, но и много се караме, защото безкрайно много си приличаме. Понякога сблъсъкът на две еднаквости създава конфликти. Но в нейно лице имам на своя страна женската мъдрост. Тя ми помага да намеря отговори на много мои въпроси, да преоткривам себе си, да вземам правилните решения.
– Освен по пол и външност, по какво друго се различавате?
Н.: Макар да сме близнаци, много хора дори не могат да повярват, че сме брат и сестра. Аз съм перфекционист във всичко – в училище, в отношенията между хората, дори в най-дребните неща, като например как са подредени приборите на масата. Той също е перфекционист, но не за всичко. Понякога това ме дразни, защото не обичам нито аз, нито той да правим компромиси. Това е и в основата на нашия конфликт – различните очаквания от живота.
В.: Тя има свое разбиране за живота, а и компаниите, в които се движим още от съвсем малки, също са различни. Не може да си перфектен във всичко, затова не се и стремя. Предпочитам да наблегна на важните за мен неща. Моята страст са автомобилите, а тръпката от шофирането не мога да заменя с нищо. Обичам да изучавам новите модели на водещите световни марки и ретро возилата. Най-голямата ми мечта е един ден да мога да реставрирам ретро коли.
– Кое е най-голямото изпитание, с което сте се справили заедно?
В.: Преди няколко години със семейството решихме да напуснем България и да се опитаме да започнем нов живот в Америка. Живяхме половин година в Сан Диего, Калифорния и учихме в едно от най-елитните училища там. Това е много труден период от моя живот, защото малко преди заминаването си намерих приятелка. Приех и раздялата с България много тежко, но съм щастлив, че се върнахме. Тяхната образователна система има много плюсове. Можеш да избираш предметите, които да учиш, както и с каква степен на трудност. Модерното обучение и техниката, с която разполагат, наистина са впечатляващи, но когато дойдох в колежа, видях, че те по нищо не отстъпват на американските елитни училища.
Н.: Благодарение на заминаването ни за Америка заобичах още повече България. Да, нашата образователна система има доста недостатъци, но не мисля, че тяхната е по-добра от нашата. Едва когато се върнах в България и се записах в Американския колеж, видях какво означава да имаш истински учител, който държи на децата и ги уважава. Това е преподавателят ни по български език и литература Дияна Добрева, която сега ни извежда на матурите. За тези 5 г. в училище тя е единственият преподавател, който успя да създаде много силна връзка с мен и всички мои съученици. Тя е истински човек и прекрасен учител.
– Какво ще ви липсва най-много от живота в училище?
В.: До скоро бях абсолютно убеден, че това време няма да ми липсва. В последните месеци обаче нещата се промениха. Не мога да си представя как ще се разделя с тези чудесни преподаватели. Но благодарение на тях осъзнах, че всяка наука и всеки нов език те обогатяват, развиват мисленето ти. Нищо лошо не можеш да научиш в училище.
Н.: Знаех, че този ден някога ще дойде. Мислех си, че ще бъда по-подготвена, но днес осъзнах, че искам това да продължи още. Не мога да си представя как утре сутрин ще стана и няма да бързам заникъде. Че няма да отида в училище, да седна на първия чин и денят ми да премине по стандартния начин. Но животът продължава и най-вероятно сега ми предстои нещо още по-хубаво.
– Ревнувате ли се един друг?
В.: Не мога да кажа, че изпитвам ревност, но винаги съм бил близък с нейните приятели досега, не защото са големите пичове, а за да знам какъв човек е до сестра ми. Засега тя е попадала все на добри момчета.
Н.: Не ми харесва покрай него да има друго момиче. Не ги одобрявам може би защото досега не съм срещала момиче, което да е достатъчно добро за него. Но си мисля, че това не е проява на ревност, а по-скоро неодобрение на неговия избор.
– Къде ще продължите образованието си?
В.: Това, което на мен ми харесва, не се учи в университет. Затова съм избрал да уча компютърна графика в Нов български университет в София.
Н.: Интересувам от доста неща, а кулинарията е мое хоби от години. Най-много обичам историята и още от малка чета книги на тази тема, срещала съм се с различни известни български историци. Но не бих учила това. Обичам да рисувам, привличат ме по-хуманитарните науки. Винаги съм искала да уча право, но ситуацията в България малко започва да ме разубеждава. Затова напоследък съм се ориентирала към интериорен дизайн. Мисля да завърша бакалавърска степен в НБУ, а след това да специализирам в Италия.

Сибела и Ясмина още от съвсем
малки ходят с различни обувки
Сибела и Ясмина не симпатизират на хората, които заради еднаквата им външност гледат на тях като на едно цяло. За да покажат на всички, че са различни, още от съвсем малки близначките държали да ходят с различни обувки. “Майка ни редовно ни обличала в еднакви дрехи, но по отношение на обувките винаги сме проявявали характер. И така до 4 кл., когато всяка от нас започна сама да избира дрехите си”, усмихва се Сибела.
Двете си приличат като две капки вода, имат сходни интереси, но по характер са коренно различни. Обичат биологията и не се чувстват в свои води в математиката. Съвсем скоро пътищата им ще се разделят, защото Ясмина иска да учи медицина в Германия, а Сибела е избрала да остане в България и да учи дентална медицина или фармация във Варна. Признават, че ще им бъде трудно да живеят далеч една от друга, защото досега винаги са били заедно.
“Аз съм по-несломима и упорита, а сестра ми е толерантна и търпелива, изслушва хората и приема с разбиране това, което казват. Доста често сме в конфликт, защото тя се дразни от моята прибързаност. И двете обичаме да помагаме, макар че доста пъти сме се разочаровали, защото са ни предавали близки хора”, обяснява Сибела. След това признава, че с годините все по-малко се карат, а обикновено обект на техните по-бурни спорове са дребни неща като например, че някоя е облякла дрехите на сестра си. “Близнаците отлично познават слабите страни на човека до себе си. В компания често си казваме какво ни дразни в другия, без да осъзнаваме, че така го злепоставяме. Но и двете допускаме тази грешка”, признава Сибела.
Момичетата имат много силна връзка помежду си. Дори от разстояние те чувстват, когато другата има проблеми. “Със сърцето си усещам, че нещо не е наред с нея. По лицето ѝ веднага мога да позная, че нещо не е наред. И при нея е така. Макар да се разделяме за седмица или две, никога не чувствам напълно нейната липса. Може би защото постоянно се чуваме. Знам, че винаги, когато имам нужда от нея, тя ще е до мен. Хубаво е да има човек до теб на твоята възраст, който да споделя твоите възгледи и твоя мироглед за света”, категорична е Сибела.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Бранимир БОНЕВ

Повече в Общество
Затвори