Всеки град има своя център и своите квартали. Животът в тях често тече по свои закони, а обитателите им са подвластни на местен шовинизъм, който ги кара не само да недоволстват от неуредиците, но и да се гордеят, че живеят точно на това място. Такова е положението и във Велико Търново.
В края на миналата година “Янтра ДНЕС” започна поредица от репортажи за живота във великотърновските квартали – за техните “двойни” имена, за спецификата и колорита им. Първият материал – за кв. “Бузлуджа”, по-известен като Пишмана, предизвика голям читателски интерес. Само за няколко дена той събра над 7000 четения във фейсбук страницата ни и предизвика много коментари. Читатели ни засипаха с предложения да направим репортажи и за останалите квартали в старата столица.
Продължаваме рубриката, защото, както се казва, че София не е България, така може да перефразираме мисълта, че Велико Търново не е само центъра…
Еднорък пазач на мелница дал името на мястото, което преди 50 г. става част от Велико Търново
Спомням си, че бяхме деца и със сестра ми и родителите ни бяхме отишли в квартал “Чолаковци”. Тогава тя наивно по детски попита – “Те знаят ли, че сме от Търново?”. Беше ѝ странно да проумее, че това отдалечено място е част от града. 30 години по-късно, когато отиваме да напишем репортаж от мястото, кварталът продължава да е един от най-зле уредените. Жителите му не спират да повтарят, че живеят на село, а не в старата столица.
Всъщност село Чолаковци става квартал на Велико Търново преди 50 години. Кога е точно основано селото, не се знае, неговото начало се губи в тъмните години на турското робство. Според легендата, първият поселник, който дал името на селото, бил българин с една ръка, по турски “чолак”. Той бил пазач на мелницата към близкия манастир “Свети Никола”, чийто развалини се намират над селото, и на чифлика на бея от близкото село Качица. Беят изпъдил своя пазач и той се поселил в това място, покрай него постепенно се заселвали и други българи и така била създадена Чолакова махала. През 1869-70 година хората от селото решили да си направят църква, но понеже разрешение от турската власт не било взето, първоначално строежът бил спрян за кратко. Все пак храмът бил изграден през 1871 година. Църквата е била осветена от първия български владика Иларион Макариополски, в присъствието на местните селяни и множество граждани от Търново. И днес, сгушена в подножието на Пишманската пътека, храмът събира жителите на квартала на светлите християнски празници.
В средата на шейсетте години на миналия век местните партийни и градски власти решили да направят Чолакова махала част от града. Районът на север от реката бил застроен с блокове, а на запад започнало изграждането на голяма промишлена зона. През 70-те и 80-години квартал “Чолаковци” бил може би най-оживеното място в града. Тук в различните фабрики и заводи работели голяма част от великотърновци, само служителите на Радиозавода били над 6 хиляди.
Сега кварталът прилича много на държавата ни. От времето, в което развивахме сериозна промишленост, не е останало нищо. И днес в района има някое и друго работещо предприятие, но то е само блед спомен за отминалото време.
Жилищните блокове също не са в добро състояние. Хората се надяват, че ще могат да ги санират безплатно в следващите една-две години, както обеща премиерът Бойко Борисов. В централната част на квартала е разположен търговски комплекс, включващ хранителна верига, кафенета и малки магазини.
В квартала има едно училище и една детска градина – СОУ “Владимир Комаров” и ОДЗ “Рада Войвода”. Школото е наследник на просветното дело тук, което започнало преди 150 години. През 1850 година било построено килийното училище в с. Чолакова махала. Точно преди 40 години пък тук е направена първата копка за построяване на новата училищна сграда, пет години по-късно тя вече е завършена.
Много са проблемите, пред които са изправени жителите на кв. “Чолаковци”. Остава им успокоението, че са близо до природата и могат на воля да се разхождат и да ловят риба край Синия вир на Янтра. Нарича се така, защото е дълбок 8 м, а водата му изглежда синьо-зелена. Той е свързан с редица легенди. Над него била гората с хайдушкото кладенче, както разказват предания за Филип Тотю.
Какво е човек да живее в “Чолаковци”?
Мария Димитрова
Аз живея тук от 1976 година. Много неща се понаправиха, но има улици, които още не са добре. Няма и много автобуси, последният минава към 22,00 часа. С такси от града да се прибере човек излиза скъпо. Няма и осветление по отсечката, която идва от улица “Никола Габровски”. Асансьорите ни също са в лошо състояние, не се проверяват често.
Максим Цветков
Кварталът ми харесва много. Аз съм израснал тук. Спокойно е. Жалко е само, че отрязаха многото дървета, които бяха тук. Беше зелено и красиво.
Кристина Цветкова
Чувстваме се като на село. Много е зле. Имаме чувството, че сме забравени от Бога и от градската управата. На Пишмана си имат всичко, а ние – не. Единственото хубаво е, че районът е спокоен.
Яна Чалъкова
Едно от малкото хубави неща тук е, че сме заобиколени от красива природа. Не ми харесва, че няма тротоари – кално и мръсно е. Тук няма парк като в другите квартали. Кметът Панов уж обеща да ни направи, но ще видим ще изпълни ли обещанието си.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ