С чевермета, вкусни гозби, бира на корем, български фолклор, аукциони и атрактивни състезания, с много настроение и хиляди посетители премина вторият Национален събор на овцевъдите в България, който се проведе през почивните дни до Петропавловския манастир над Лясковец. Кукерски танци и гайдари от Калофер откриха грандиозния панаир на животновъдите, а през трите дни на изложението имаше пъстри сергии на редки занаяти и щандове за биологични храни. Съборът бе организиран от Националната асоциация за развъждане на синтетична популация Българска млечна и с финансовата подкрепа на МЗХ. Над 70 000 души посетиха събора, въпреки променливото време и дъждовете и градушките, които се изсипаха над региона.
Дъждовното време и калта на поляните не попречиха в единственото по рода си изложение на Балканите да участват над 300 собственици на животни и майстори на занаяти от страната, както и овцевъди от Румъния, Македония, Молдова, Сърбия и Испания. Пристигнаха и над 700 овце от ценни породи, 100 кози, 70 коне и 120 кучета.
С водосвет събора освети отец Антоний от Горна Оряховица, а изложението бе открито от председателя на овцевъдната асоциация Симеон Караколев и земеделския министър в служебното правителство проф. Иван Станков. Гости бяха областният управител проф. Пенчо Пенчев, проф. Васил Николов, директор на агенцията по селекция, депутати, кметове, ректори на висши училища и шефове на животновъдни служби, генералният секретар и генералният директор на министерството на земеделието в Румъния – Сори Келмо и Георги Неаца.
Проф. Иван Станков призна, че през последните 20 г. българското овцевъдство е намаляло драстично, но държавата прави опити да възстанови сектора. В тази връзка в ЕС на съвета на министрите България е договорирала директни плащания за овцевъдите, което ще даде възможност субсидирането на българското овцевъдството да се доближи до европейското.
Държавата внася агнешко от Румъния, нашето стои
Това заяви Веселин Димитров от с. Чернозем, Елховско, който пристигна на събора с две породи овце. Семейството му отглежда 220 животни, но срещу Великден търговците изкупили агнетата по 4,50 лв. за килограм живо тегло, а цената трябва да бъде не по-малко от 6 лв, смята овцевъдът. После в магазините агнешкото се продава тройно по-скъпо. Миналата година Веселин получил от държавата субсидия от 41 лв. за овца, но тази не се знае колко ще е тя. Фуражите поскъпват, вече си купуваме и ушните марки за овцете, едната стига до 3,50 лв., оплака се животновъдът. Оказва се, че само изкупната цена на овчето мляко, която сега е 1,40 лв. за литър, що-годе го удовлетворява.
Слюнкоотделящият аромат на чеверметата се носеше навред по поляните до манастира.
Чевермеджията бай Манол си има своя теория за цената на агнешкото и посочи, че 50 лв. за килограм чеверме никак не е скъпо. Известният още по Татово време спец на агнешко печено от Смолянското селце Солища, въртял агнета на Тодор Живков и политбюро на БКП, а след демокрацията и на почти всички президенти и висши политици, сега и през трите дена показа майсторлъка си за чеверметата. Майстор Манол, както е известен в страната, разказа, че навремето хората купували по четвърт опечено агне, а сега секат чевермето на порции по 200-300 грама. Макар и за по 10-15 лв. парчето, на събора агнешко печено не остана. В месото не слагам никакви подправки, освен сол, защото хората са капризни. А най-подходящи и с много добри качества за чеверме са високопланинските породи овце, казва тайната на вкусното чеверме Манол Пелтеков.
Занаят от 6000 г. и дюзии чанове видяха още посетителите
Пейо Стефанов от Панагюрище (на снимката) лее чанове откакто се помни. Температурата стига до 960 градуса, майсторлъкът е всеки чан да има собствен звук. Това става, като се отнема част от метала. След това чановете се подреждат по 12 на дюзия. Овцете намаляха, хлопки и чанове повече купуват за сувенири, сподели майсторът.
Древното плъстене се е практикувало в България много години навсякъде, където е имало овцевъдство, но после плетивата от “живата вълна” изчезнали, обясни Донка Герджикова от Бургас, която овладяла занаята от интернет. Вълната се реди на камъни, залива се с гореща вода и се удря с бухалки. Всичко се дължи на връхчетата на овчата суровина, които имат свойството да се спояват. Според Герджикова плъстенето в България се възражда и чрез него се изработват съвременни дрехи и аксесоари.
Ръчната стрижба и доенето нажежиха обстановката
Над 40 стригачи и доячи се включиха в състезанията, а първа награда за най-бърза стрижба на овца получи Христо Кирилов. Той се справи само 4,48 минути и получи 300 лв. Второто и третото място спечелиха Николай Йорданов и Бойчо Бойчев. Наградите връчи доайенът в овцевъдството проф. Димитър Георгиев. Доенето при животните пък се превърна в дерби между мъжете и жените. Симпатиите на зрителите спечелиха съперничките майка и дъщеря – Марияна и Таня Куцарови от котелското село Боренци. Най-бърз обаче се оказа Виктор Стефанов, който издои почти 3 л мляко за 52 секунди.
Гайди, кавали и дудуци се надсвирваха в “Заблеяло ми агънце”
Състезания по теглене на товари от най-силните коне тежковози в България наблюдаваха още посетителите.
Фолклорният конкурс във втория ден се превърна в истински театър на етнографски традиции от различните региони на България, в който участваха над 100 певци, танцьори и музиканти. В надпреварата за овчарска песен участваха само деца и юноши в неравностойно положение, а наградите връчи Цветелина Бориславова, председател на Надзорния съвет на БАКБ, спонсор на събора на овцевъдите.
Продажби и демонстрации на производство на сирене и кашкавал в минимандри, пъстра трапеза от национални храни на гостите от Румъния, атрактивни изложби на овчарски и каракачански кучета, кози и коне, аукциони на животни и музейни експозиции за историята на овцевъдството у нас имаше още на събора.
Истинска атракция на изложението на овцевъдите беше участието на автора на популярното телевизионно предаване “Бързо, лесно, вкусно”.
Ути Бъчваров сготви агнешко с лук в тиган от стар локомотив
За фермерската трапеза кулинарният шоумен метна в гигантското чело на влак от 1907 г. 8 агнета за кебапа и сготви чорба в най-големия казан курбан от 600 л вместимост. Той е изкован от 200 кг българска мед и бе монтиран на специална конструкция на поляната пред манастира. Кулинарното съоръжение беше осветено по време на изложението, а курбан чорбата – споделена с присъстващите. В манджите Ути забърка над 700 връзки зелен лук, 40 кг гъби, 6 кг ориз, 10 л олио, 100 кг картофи и 30 кг моркови. После подправи манджите със стотина връзки магданоз и 50 китки джоден, люти чушлета и билки, които са негова тайна. Помагаха му 8 баби от пенсионерските клубове на Лясковец и Козаревец. В кулинарната атракция се включиха и 8 месари транжори, които се състезаваха за най-бързо обезкостяване на агнета. Наградата – агне, отиде във Варна.
Ути сподели, че е решил да създаде уникалния казан за чорбата, който е най-големият съд за готвене на Балканите и събира над 3000 порции, за да върне на българите националното самочувствие и природния ритъм. Тайната за вкусния кебап и курбан чорбата са хората, за които се готви. А това го бяхме забравили. Но съм щастлив, че тази кулинарна формула и български дух и традиция тръгва из страната от събора на овцевъдите и ни кара да се чувстваме горди, заяви Ути.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ
