Има една емблематична и много различна сграда в началото на Самоводската чаршия във Велико Търново. Триетажното здание с красива тухлена облицовка е стъпило едва на 84 кв.м площ, но величието на сградата е забележително. Тя излъчва тържественост, представителност, но и топлина и човечност. Всички я знаят като Къщата с маймунката, но малцина са влизали в нея. И днес тя крие своите тайни и загадки, които “Янтра ДНЕС” ще се опита да разбули.
От 36 години Къщата с маймунката е домът на Съюза на учените във Велико Търново. Притиснати от кризата, безпаричието и дългове, учените обаче я продават. За 119 000 лв. ще я купи Община Велико Търново. Научните дейци неофициално поставят условието да останат в част от нея.
Съгласие Общината да си върне къщата дадоха единодушно всички общински съветници на последната сесия на местния парламент на 28 януари тази година.
Оказа се, че инвестиционно предложение за 150 000 лв. учените са получили от частен инвеститор. Не му отговарят. Офертата е само към Общината, от която са я купили на 11 октомври 1991 година. Сделката е също за 119 000 лева, които обаче са 6143,20 долара по курса към деня на продажбата. Към датата, на която ОбС даде съгласието си, 119 000 лева са 66 337,77 долара по курса на БНБ.
Къщата с маймунката е с площ от 239 кв.м. Данъчната ѝ оценка е 13 470 лева за първия етаж, където днес е антиквариатът, и 46 658,30 лв. за горните два етажа.
Общинското ръководство на Велико Търново предоставя през 1979 г. Къщата с маймунката за дом на учените. Къщата е реставрирана през 1974-1976 г. по проект на арх. Теофил Теофилов и по-късно става собственост на съюза.
През годините Къщата с маймунката е сменила много собственици и е претърпяла редица метаморфози. За нея изследователите казват, че е строена от Уста Колю Фичето и завършена на 23 септември 1849 г.
Дълго време къщата е била частна собственост, но в годините на народната власт сградата е одържавена, а собствениците са компенсирани с апартаменти, така че днес наследниците им не може да имат законови претенции за собственост.
Маймунката не е маймунка, а човек
Мнозина оприличават като маймунка малката каменна фигурка, поставена на лично място на първия етаж от южната страна на къщата. Всъщност това е приклекнал плешив човек и е стилизирана скулптура на един от собствениците на къщата. Предполага се, че е на търговеца Никола Коюв, съдейки по надписа над фигурката.
Легендата разказва, че заможният търновец бил несподелено влюбен в чудно красива жена от отсрещната къща. Той често ѝ гостувал, а тръгвайки си от дома на възлюбената си, търговецът присядал пред вещепродавницата си на малко столче и дълго и замечтано гледал към покоите на красавицата, опрял длани върху коленете си и потънал в мисли.
Покойният арх. Теофил Теофилов (1944-2008), който е основният изследовател на Къщата с маймунката, е категоричен при проучванията си на сградата, че тази фигурка не е правена от Колю Фичето.
В задълбоченото си изследване арх. Теофилов откроява два строителни периода в обитаването на сградата през Възраждането. Построена отначало с по-скромен план, тя е наречена “вещепродавница” – т.е. дрогерия или бакалия на търговеца Никола Коюв. По-късно става собственост на Стоянчо хаджи Пенчович Ахтар – първия събирач на старини и притежател на първата в България частна сбирка от ценни средновековни ръкописи и монети. Магазинната й част е използвана като аптека. Вероятно новият собственик е поръчал на Колю Фичето преустройство на сградата около 1855-1857 г. Стоянчо Ахтар умира през 1860 г.
“Основно съмнение да възприема скулптурната фигурка на човече – “маймунка”, за дело на майстор Никола Фичев е примитивната изразност при сравнение с останалите пластични творби на майстора – каменните драперии по фасадите на църквата “Св. Спас” в Търново или фигурите при устоите на моста в Бяла. “Маймунката” заедно с надписа са били притежание на заварената архитектура на вещепродавницата на Никола Коюв и са оставени за спомен. Това личи и от начина на оформление на холкела на това място – той е изрязан нарочно. Подобна фигурка е запазена в музея в Севлиево от съборената мааза на Никола Конов, строена през 1865 г. Фигурката ще е правена от някой строителен работник”, пише арх. Теофилов. Той допуска, че подобни фигурки са били сигнатурни елементи – т.е. указвали са съдържанието на търговската част, а не са служели за декорация.
Научни изложби и шаржове съжителстват с мухъл и влага
Къщата с маймунката е построена върху изключително тесен терен с лице от около 6 метра и дълбочина 15 метра. Сградата има три периода от живота си. “Към по-стария организъм от 1849 г. са били прибавени към юг нови помещения в два етажа, надстроени върху магазинския етаж, които са създали нова физиономия на постройката към главната улица. Замисълът и изпълнението издават майсторския замах, в който прозира почеркът на Никола Фичев. Преустройството е станало при нов собственик на сградата, вероятно около 1855 година”, пише в изследователската си студия арх. Теофил Теофилов.
Негов е третият етап от живота на къщата – реставрацията. “Целта беше да се подменят износените конструктивни елементи, да се обновят фасадните оформления с отстраняване на ерозиралите части по облицовки, еркери и корнизи. Плановата схема беше изчистена от късни добавки и състоянието ѝ беше възвърнато към датата на КолюФичевата направа. С малки подобрения интериорът на сградата беше адаптиран за клуб на Съюза на научните работници във Велико Търново и това определи новите жизнени функции на паметника в настоящето и бъдещето”, пише арх. Теофилов.
Всъщност почти всичко вътре няма нищо общо с това, което е било в средата на XIX век. Сегашните резбовани тавани и шкафове са чисто нови. Правени са в местния завод “Масив” и в резбарското ателие към Съюза на архитектите. Нови са и изящните полилеи от ковано желязо. Нови са миндерите, и сякаш от онова време е останала само огромната зидана бяла камина в главното помещение на третия етаж. Останал е вътрешният вестибюл, намиращ се на средния етаж. Светлината до него идва от прозореца на тавана на горния вестибюл.
Външното оформление е с тухлена облицовка с изпъкнали фигури. Този начин за украсяване на външните фасади чрез тухлен пълнеж и бяла релефна варова фугировка се среща рядко у нас. Този похват се възприема за изобретение на Никола Фичев.
По стълбите нагоре стигаме до просторния председателски кабинет. В него са подредени десетки шаржове на именити търновски професори. Стаята е невероятно светла от петте еркерни прозореца, премрежени със стари памучни, пожълтели от времето, пердета. Присядаме на светлите и оказва се удобни миндери и се взираме в отдавна загасналата бяла варосана камина. Явно е, че тя не се ползва, защото пред нея е строена съвременна конвекторна електрическа печка. До тях в ъгъла скромно наднича голяма синя китайска порцеланова ваза.
По стълбата към долния етаж виждаме величествен портрет на майстора строител, а в залата са подредени платна, проследяващи историята на местния клон на съюза и изложбата от 2014 г., посветена на неговата 35-годишнина.
Чисто е, въпреки че в къщата чистачка не е влизала в последните две-три години. Но натрапчивата миризма на влага е всепроникваща. Оказва се, че сетивата не ни лъжат. Проблемът идва от купола и покрива. На места там керемидите са смлени на сол.
Изненадата идва зад малка метална врата, като кепенец на прозорец. През нея влизаме в огромно мазе, като бункер, което навремето е ползвано от учените за ресторант и празнични сбирки. Няма прозорци. Строено е за складове на дюкян. Сега е пропито от влага, мазилката по стените се рони. В единия му край една върху друга са събрани маси и пейки. Зеленият влажен мокет е навит на руло. Върху стар шкаф самотна стои огромна пишеща машина. Компания ѝ прави абажур от ковано желязо. Съседното глухо помещение е пригодено на кухненски блок. Едната страна на обкования с дърво таван е прогизнала и полусвлечена от влагата. Едно е ясно – нужен е спешен ремонт на покрива и канализацията, каквито не са правени от 40 години.
Магазин за прежди и антиквариат са част от трансформациите
Най-големи трансформации през годините е претърпял първият етаж и дюкяните в приземието на Къщата с маймунката. В първите години на демокрацията това беше магазин за прежди и текстил. Тогава е ползван и вътрешният вход към къщата през витата стълба, защото складовете са били във вътрешните помещения.
Преди това обаче приземният етаж е бил една от най-добре оборудваните учебни и научни конферентни зали в страната, спомня си днес проф. Валентина Стоянова, преподавател в НВУ и член на ръководството на Съюза на учените във В. Търново. “Имаше помещения като библиотека. Тук беше най-добрата медицинска секция, въпреки че Търново никога не е имал медицински университет. През 1985 г. от Военния университет правихме методически секции. Когато дойде ред на Търново да правим секцията, ни предоставиха къщата. В дюкяните долу имаше специални банки и столове и можеше да се води учебен процес и лекционни курсове. Когато поканихме колегите от цяла България в тази къща, те казаха, че в такава атмосфера никога не са провеждали занятия. Тук атмосферата е такава – творческа. Дано да има още по-интелигентен и хубав живот”, казва проф. Стоянова.
Преди петнадесетина години в Къщата с маймунката търновци можеха да изпият по едно хубаво кафе, защото Съюзът на учените беше отворил заведение. Там за кратко сбирките си правиха и членовете на Клуба на знаещите в старата столица. От две десетилетия първият етаж е антиквариат. Наемът му от 375 лв. месечно е единственият доход, който носи къщата на Съюза на учените.
Къщата да стане музей на Уста Колю Фичето
Най-знаковите сгради на Търново са построени не от кого да е, а от Никола Фичев. Къщата с маймунката и ханът “Хаджи Николи” се сочат като значителни постижения в светското архитектурно творчество на майстора. Негови са още Конака – днешният музей “Възраждане и Учредително събрание”, многострадалните църкви “Св. Спас” и Св. св. Константин и Елена”. Дело на самоукия майстор и сочен за баща на съвременната българска архитектура в Търново са още църквите “Св. Богородица”, “Св. Никола, “Св. св. Кирил и Методий”, “Св. Марина”, Преображенският манастир, Патриаршеският манастир “Света Троица”, Килифаревският манастир, Плаковският манастир, Фабриката за коприна на Стефан Карагьозов.
“Където и да стъпиш, все духът на майстора се носи, а знаете ли, той никога не си е построил собствена къща. Защо къщата с маймунката да не стане музей на Уста Колю Фичето. Тя носи неговия творчески заряд, тя е пропита от неговия дух”, предлага, изпращайки ни, проф. Валентина Стоянова.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
