Търновските гари – исторически светини, които тънат в мизерията на XXI век

Публикувано на ср, 13 май 2015
2419 четения

“Железният кон” от Русе е спирал на гара “Търново” три пъти в седмицата.

Преди век на “Трапезица” се е събирала местната бохема, кантонът е бил една от вратите на града.

Гара “Велико Търново” е останала единствената действаща за старата столица.

Така изглежда днес гара “Трапезица”, на която преди 107 г. е слязъл от трена Фердинанд, за да обяви Независимостта на княжеството.

Велико Търново си иска историческата гара “Трапезица”. От четири години насам Общината се опитва да получи собствеността върху разрушаващата се спирка от Министерството на транспорта, за да я ремонтира и да я превърне в уникален за старопрестолния град виртуален музей. Наглед хубавата идея остава нереализирана. Бюрократичната мудност бави проекта, а колкото повече време минава, толкова по-скъп става ремонтът на сградата. Точно до рушащото се здание на историческата гара е началната станция на зъбчатата железница за 2,5 милиона лева. От тази година се очаква тя да качва туристи на хълма Трапезица, за които като част от екстрите ще е бунището, в което е превърната историческата гара.
Гара “Трапезица” е символ не само на Велико Търново, но и на Третата българска държава. Тя е пряко свързана с датата 22 септември 1908 година, когато младата все още България обявява независимостта си. Вместо на гара “Търново” Фердинад решава в съдбоносното утро да слезе на гара “Трапезца”. На нея той прави последните си крачки като васален княз. В царския влак от Русе за Търново се е возил почти целият тогавашен политически елит. От гара “Трапезица” Фердинанд пешком минава разстоянието до църквата “Свети Четиридесет мъченици”, където е прочетен манифестът, с който България отхвърля напълно зависимостта си от Турция. Церемонията се повтаря и на хълма Царевец.
Старопрестолно Търново е велико с много неща, включително и с железопътните си гари, които са били сцена на ключови за българската история моменти. Днес историческите светини тънат в абсолютна мизерия. Занемаряването на гара “Трапезица” е срам не само за Велико Търново, но и петно върху държавата ни като член на Европейския съюз, негодуват всички, но типично по нашенски си посипваме главите с пепел, а мизерията на съвремието ни е на път да убие историята.
Любимото място на бохемата преди век днес не го искат дори плъховете
Особено плачевно е състоянието на гара “Трапезица”. Тази емблематична гара буди сантимент и умиление и едва ли заслужава сегашната си съдба. От години на нея влакове не спират. Положението е повече от трагично. Прозорците са изпочупени, мазилката е нападала, липсва каквото и да е било осветление. Всичко тъне в мръсотия. Няма чакалня, нито информационно табло. Във вековната сграда отдавна не работи персонал. Единствено здравината на строежа и техниката, използвана при него преди повече от век, е причина историческата гара все още да е цяла.
Въпреки уверенията на БДЖ още от 2007 година, че е планиран ремонт, резултати няма, а забвението е повсеместно.
Малцина знаят, че първоначално гарата кантон “Трапезица” се е намирала на около 200 метра от сегашното си местоположение по посока Горна Оряховица. Почти готовата постройка обаче внезапно потъва в льосовата почва, поради което е изместена на днешното ѝ място.
През 1897 година известният русенски политик, банкер и предприемач Стефан Симеонов спечелва обявения от Народното събрание търг за построяването на железопътната линията Русе – Търново. За твърде кратко време по протежение на 130 километра се изграждат осем гари, десет спирки, много кантони, както и двата влакови тунела в старопрестолния град.
Официалното откриване на търновската гара е на 8 октомври 1900 година. То се превръща в истинско тържество за старостоличани и многобройните им гости. За вълнуващото събитие са поканени княз Фердинанд, който обаче не идва, луксозни официални покани получават още членовете на правителството, видни депутати, ръководството на железниците. Според утвърдения протокол участниците в откриването на търновската гара и жп линията са в строго официално облекло – господата с рединготи и цилиндри, дамите са с дълги черни рокли и шапки с воалетки, военните са с парадните си представителни униформи, разказва изследователката на следосвобожденско Търново Катя Митова-Ганева в книгата си “Спомень за Търново”. Сред поканените високи гости е тогавашният началник на гара Татар Пазарджик – Ованес Саваджиян, който става и първият ръководител на търновската гара. Церемонията по откриването е впечатляваща. Духовият оркестър свири българския химн, веят се националните знамена.
Първоначално влаковете между Русе и престолнината се движат само три пъти седмично. Тренът идва в понеделник, сряда и петък. От крайдунавския град “железният кон” тръгва в 16,31 часа, а от Търново – в 21,30 часа. Днес, със западането на някои от подбалканските линии, положението не е много по-различно, въпреки че влакове има всеки ден.
Наводнения завлекли мостовете, днес районът влезе в хрониките с брутално убийство
В онези далечни години железопътната гара изпълнява и функциите на телегро-фопощенска служба, която приема препоръчителна, вътрешна и международна телеграфна кореспонденция, поддържа денонощна връзка с телеграфа в Търново. През 1927 г. гарата е електрифицирана и с намиращите се около нея гостилнички, питиепродавници и други “вкусни мероприятия” тя става притегателен център не само за гостите пътници, но и за кореняците старостоличани. Тя е и мястото, където се посрещат официалните гости на града и културните делегации, и така успешно става важна част от делничния и празничен живот на Търново.
Освен гарите, е трябвало да се прокопаят двата влакови тунела, които и днес са невероятна атракция и забележителност на Велико Търново. Техните изкопи се правят почти едновременно – първият от гара “Трапезица” е започнат на 1 ноември 1897 г., а вторият – под Света гора, двадесетина дена по-късно. Сериозни перипетии съпътстват строежа на толкова екзотичния железен мост, свързващ двата тунела, през който минава релсовата линия. Две опустошителни наводнения, при които са отнесени част от железните конструкции, завлечени са работните скелета и какви ли не други строителни неволи, затрудняват забележителното дело.
Създатели на това сложно съоръжение са белгийски, френски, италиански специалисти и работници, както и български строители. Всички в Търново говорили само за железопътния мост, възхищавали се от сложността на строежа и същевременно от скоростното изпълнение на тази железопътна отсечка. Във фонда на Регионалния исторически музей се съхраняват уникални оригинални снимки, свидетелстващи за големия строителен размах на това така грандиозно дело, посочва в “Спомень за Търново” Катя Митова-Ганева.
Още в първите години след откриване на железницата за улесняване на излетниците, които посещават града и Царевец, археологическата секция на Туристическо дружество “Трапезица” организира направата на пътеки от жп моста откъм гара “Трапезица” към площад “Баждърлък” (днешния “Велчова завера”) и от жп моста до Каябаш (пл. “Асен I”). Пътеките се обезопасяват с парапети, поставят се пейки. В двата края на новопрокараните пътеки и по входните артерии на града дружеството поставя пътепоказатели, които да упътват туристите към историческите забележителности, разказва още Катя Митова-Ганева.
Търновските гари за последно влязоха в журналистическите хроники със зловещото убийство тази пролет на студентката Вероника Здравкова, което се случи в пущинака на няколко метра от гара “Велико Търново”. След последвалото гражданско недоволство институциите седнаха на една маса, разбраха се и районът беше осветен. Остава нерешен проблемът с копторите в района на гарата.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ и архив РИМ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново