Търновска учителка благодарила на руския император за свободата на града

Публикувано на вт, 7 юли 2015
416 четения

Руските войски в Търново, 1877 г. Художник Ф. Каниц.

Евгения Шекерджиева

Учителката Шекерджиева

Освобождението на Велико Търново в резултат на Руско-турската  война от 1877-1878 г. е сред най-светлите и значими събития във вековната история на старата столица.
На 24 април 1877 г. с височайши манифест на Александър II е обявена война на Турция. Тя е посрещната с възторг както от българския, така и от руския народ.
От трите сформирани отряда на руското военно командване, най-съдбовен за нашия регион е Предният отряд, начело с легендарния генерал Йосиф Владимирович Гурко. Той има задача да настъпи през Велико Търново на юг, да овладее и проходите към Балкана, да изпрати конницата далеч напред за разузнаване и да повдигне българското население за по-нататъшни действия на Дунавската армия към Одрин и Цариград.
От голямо значение е превземането на Велико Търново, но за съжаление липсват сведения за силите на врага, и ген. Гурко решава да проведе усилено разузнаване около него. В 7 часа на 7 юли драгунската бригада, начело с ген. Гурко, напуска Бяла черква и се отправя по посока Михалци, Русаля, Каябунар и през Беляковец към Велико Търново. Край Каябунар (турско село, несъществуващо днес), става кратка схватка между гвардейския полуескадрон и два ескадрона драгуни начело с щабскапитан Савин и турска конница. Всички останали ескадрони се отправят към Велико Търново. За влизане в града е избран северният чер път. Войските приближават старата столица към 16 часа и се завързва двучасов бой с турската артилерия, разположена на десния бряг на р. Янтра. Много бързо руската артилерия заставя неприятеля да прекрати огъня и да се оттегли. Първа в града влиза сотня казаци, начело с княз Церетелев, топло посрещнати от населението. По спомените на очевидеца В. Мешчерски: “Влизането в Търново, където пристигнахме днес сутринта, беше истинско триумфално шествие”. Така старата столица е освободена почти в самото начало на войната, а 7 юли 1877 г. става една светла дата в историческия календар на Велико Търново.
Известният ни съгражданин Тодор Янков описва в спомените си събитието така: “Най-славно е било посрещането, както отпосле стана известно, пред къщата на Кисимови. По разпоредба на известната в града народна деятелка и общественица Евгения Кисимова бил е постлан на улицата един килим, дето тя с една прочувствена реч е приветствала освободителите, които между това са били обсипвани с цветя.”
Друга великотърновка, възпитаничка на Евгения Кисимова, по един нетрадиционен за времето начин, изразява благодарността и признанието на старостоличани към освободителите. Това е младата учителка по история Евгения Иванова Шекерджиева, която започва професионалната си кариера през 1876 г. в Девическата гимназия “Митрополит Климент” след завършване на Ермоло-Марийнския женски институт в Москва. Причина за назначаването ѝ в авторитетното учебно заведение е активното ѝ участие в дейността на женското дружество “Радост”, благодетелна обществена организация с полезни за града ни инициативи, в което членуват безкористни и всеотдайни жени. Една от най-добрите възпитанички на дружеството е именно Шекерджиева. Впечатлява с интелекта и добронамереността си председателката на дружеството Евгения Кисимова и без колебания тя ѝ ходатайства за постъпване в Москва.
Родена е на 24 октомври 1861 г. във Велико Търново, в семейство на заможни и уважавани родители. Баща ѝ – Иван Шекерджиев, дълго време е член на мезлиша (общинското управление) в  града, а майката Анастасия Мазакова е авторитетна личност и също членува в  женското благотворително дружество “Радост”.
Евгения Шекерджиева оказва помощ на руските войски по време на войната. Емоционално преживява освобождаването на родния си град на 7 юли 1877 г. Голямата си благодарност от това събитие, както и от полученото образование в Русия, изразява, като написва трогателен поздравителен адрес до Александър II и лично му го поднася на 10 юли 1877 г. Още по-трогателно е стихотворението “Песень в чест Освободителя болгар, Александра II-го”, което тя съчинява по този повод. Стихотворението също предава на императора заедно с поздравителния адрес.
След приключване на войната Евгения Шекерджиева получава лично от Канцеларията на Императорския двор писмо отговор с дата 21 май 1878 г., в което руският император официално изказва своята благодарност, дълбоко трогнат от вниманието на забележителната великотърновка.
Това не е единственият случай, в който младата учителка реагира по подобаващ начин на събития от местно и национално значение. По повод избирането на Александър Батенберг за първи княз на България, състояло се  също във Велико Търново на 26 юни 1879 г., тя отново става изразител на вълнението и благодарността на българския народ. Шекерджиева изпраща емоционално писмо, съпроводено с подходящо за случая стихотворение. Удостоена е от канцеларията на княз Александър II с лично писмо от 13 септември 1879 г., в което се казва: “Негово Императорско Величество Ви благодари сърдечно за този искрен трогателен знак на патриотическите Ви към Него чувства и ви уверява в особеното си благоволение.”
Оригиналите на “височайшите писма”, както и поздравителният адрес се съхраняват известно време от нейния брат Стефан Шекерджиев. Съдбата им по-нататък е неизвестна.
Наред с физическа красота Евгения Шекерджиева е надарена  с богата душевност, която  се проявява в поетичните ѝ опити. Тя става любимка на учениците, защото ги впечатлява с интелект, с поведение, с маниери, които я правят по-различна от  останалите.
Стремежът към усъвършенстване, след двегодишно учителстване в Търново, я води отново в Москва, за да продължи образованието си. Постъпва студентка във Висшите женски курсове, които осигуряват сериозна педагогическа подготовка. С  желание и много успешно отличната студентка усвоява знания, гори от желание да се върне в родния град и да приложи наученото. Съдбата не е благосклонна към нея. В последната година от следването си (1880 г.) заболява тежко и умира в Москва – далеч от роднини и близки, от отечеството, от родното Велико Търново,  което толкова много обича.
Катя МИТОВА-ГАНЕВА, РИМ – Велико Търново

loading...
Пътни строежи - Велико Търново