Стотици великотърновци облякоха народни носии в Нощта на Самоводската чаршия

Публикувано на ср, 23 сеп. 2015
1259 четения

Градски кокони и модели с автентични български облекла дефилираха по калдаръма.

Ралица Пенчева беше най-малкият участник в празника.

В македонска носия, препасал ножове и пищови, по чаршията се разхождаше Станислав Стоянов

Стотици търновци облякоха народни носии и с гордост цяла вечер се разхождаха в ретро премени в поредната Нощ на Самоводската чаршия във Велико Търново. Сред ентусиастите имаше цели семейства, които бяха подготвили тоалетите си специално за празничната вечер. В носия, украсена с пафти и пендари, заедно със своите родители, дойде чаровната Ралица Пенчева, която е само на година и девет месеца. Момиченцето бе най-малкият участник в празника и обра овациите на многобройните чужди туристи. До полунощ търновци и гостите на града с удоволствие се разхождаха по старинната улица на занаятите, която по изключение беше празнично осветена с факли и фенери. Събитието бе организирано по инициатива на Общинската туристическа агенция “Царевград Търнов” и се реализира с подкрепата на Общината.
В автентична носия на 120 години се появи Владислава Андреева от Велико Търново. Вълненият сукман е бил притежание на изселници от Дебърско и беше допълнен от красива тъкана престилка, също на повече от век. Нейните две деца Елица и Калин също бяха в старинни облекла, а момиченцето компетентно обясняваше на всички, че носиите им са от различни краища на страната и не пропускаше да се похвали с престилката си, която има вековна история. Членовете на фамилията разказаха, че са подготвили тоалетите си през лятото за своето първо участие във фестивала на фолклорната носия в Жеравна.
В реплика на македонска носия, препасал ножове и пищови, наперено по чаршията се разхождаше търновецът Станислав Стоянов. Вече 10-12 години той не пропуска нито един фолклорен фестивал в страната, а за участията си се сдобил с още две народни носии – северняшка и воеводска. “Влюбен съм в българската култура и се гордея с това, което нашият народ е постигнал през вековете. Моите облекла са стилизирани копия, които сам съм измислил, с малко помощ от страна на народната певица Соня Костуркова. Тя има заслуга и за тяхното ушиване”, обяснява Станислав.
Празникът започна с уникално ревю на площада на чаршията, в което бяха показани над 60 автентични народни носии. Голяма част от облеклата са на повече от 150 години и бяха предоставени от колекционерите Ангел Низамски от София и Петър Георгиев от Долна Оряховица. В ролята на манекени влязоха около 30 доброволци на различни възрасти от старата столица.
Над 40 народни облекла за жени, деца и мъже, които са само част от неговата огромна колекция, представи Ангел Низамски. Той е танцьор във Фолклорен ансамбъл “Жяр” към читалище “Д-р Петър Берон 1926” в София. Заради страстта си към българския народен костюм от 1996 година е и гардеробиер на ансамбъла. Той разказа, че започнал да събира носии през 1982 г., когато получил в наследство сватбената носия на своята баба. Цялата сбирка на фолклориста, в която само автентичните престилки са над 350, беше показана за първи път на Роженския събор това лято.
Около 20 носии от Добруджа, Тракия и региона на В. Търново показа неговият колега от Долна Оряховица Петър Георгиев. “Сред най-интересните и пищни експонати е моминска носия на съпругата на човек от луковитското село Ъглен. Той е оцелял и я е опазил, защото изпуснал кораба “Титаник”, с който трябвало да замине на гурбет. Местните хора ми разказаха, че като се върнал от чужбина, направил в родното си село бояджийница за шаяци. Тази е носия на повече от 150 г. и е в много лошо състояние”, споделя младият мъж.
Петър Георгиен е народен певец и гайдар, създател и хyдoжecтвeн pъкoвoдитeл нa гpyпата зa извopeн фoлклop в село Писарево. През 2014 г. беше удостоен с приза “Пазител на традициите”. Носител е и на наградата “Глас на 2014 година” от Първите годишни фолклорни награди “Борис Машалов” в Смолян. Колекционерската му страст има вече 20-годишна давност. Почти всичките му костюми са напълно комплектовани – имат чорапи, престилка, риза, пищимал, фуста или сукман, в зависимост от района. За да съхрани народните носии в добър вид, ентусиастът сам ги реставрира. Заради това му се наложило да овладее тънкостите на типично женския занаят – плетенето на старинни дантели, характерни за Силистренския край.
Със съвременни облекла с етно мотиви се включиха в ревюто жените от Работилница “Седянка”. Мъжките, дамски и детски ризи и рокли с българска шевица и дантели са бродирани от членове на сдружението по оригинали от XIX век.
След дефилето на специално изградена сцена излязоха музикантите от група ETNOTIX, която съчетава дамски квартет от гъдулки, перкусии, вокал и соло китара. Всичките 16 работилници бяха отворени до късно, а майсторите демонстрираха своите умения пред любопитните посетители. По време на празника бяха връчени свидетелствата за чираци на децата, минали през Лятното училище на Самоводската чаршия.
Занимаващите се с приложни изкуства също показаха своето творчество. Те изложиха авторски бижута и аксесоари. Празникът беше допълнен с арт инсталации и ретро фото, а в заведенията се предлагаха десерти по стари търновски рецепти.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Пламен КАРАИВАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново