Започва закриването на първите 8 институции за хора с увреждания и психични разстройства в страната
Правителството предприема действия за повишаване на доходите на хората от третата възраст и от 1 октомври 2017 г. ще бъде второто увеличение на минималния размер на пенсиите за трудова дейност. С това кабинетът прави решителна крачка за намаляване на бедността сред трудовите хора, заяви министърът на МТСП Бисер Петков по време на пресконференция във Велико Търново. Той присъства на тържествата на 22 септември по случай Независимостта на България, а в следобедните часове посети социалните институции в Церова кория и Пчелище, където бяха обсъдени бъдещите действия по отношение на деинституционализацията.
Петков припомни, че първото увеличение на минималните пенсиите е било направено от 1 юли 2017 г., когато размерът им е стигнал 180 лв. Сега от 1 октомври тези пенсии стават 200 лв. Заедно с това нарастват и всички други пенсии за трудова дейност – инвалидни и наследствени. Това ще се усети от над 800 000 български пенсионери. Около 450 000 от тях ще получат второто увеличение в размер от около 20 лв. На около 350 000 души, които взимат пенсии между 180 – 200 лв., те ще бъдат приравнени на 200 лв., посочи министърът.
До края на годината Министерският съвет ще предприеме план за действие по прилагането на Национална стратегия за дългосрочна грижа, съобщи още Петков. Акцент в грижата ще бъдат хората с психични разстройства и умствена изостаналост. Това, което направихме, е финансиране на домашната грижа за тези хора, като с решение на Правителството бяха осигурени 15,7 млн. лв. за продължаване на договорите с общините по програма “Независим живот” и конкретно за услугите “Личен асистент”, “Социален асистент” и “Домашен помощник”, които приключват. Така че, има устойчивост на тези важни услуги, от които се възползват над 56 000 възрастни и хора с увреждания. В същото време за тяхното обслужване са назначени над 16 000 души. Правителството ще направи всичко възможно финансирането след това да бъде осигурено от Държавния бюджет. Досега финансирането на тези услуги ставаше по различни програми и схеми и това беше свързано с известна несигурност, поясни шефът на МТСП. Според министър Петков, услугите за хората с психични разстройства и умствена изостаналост сега не са достатъчни. Затова в плана за действие се предвижда започване на деинституционализация на домовете за възрастни хора с постепенно преминаване на социални услуги в общността, включително и резидентни, и същевременно подкрепящи социални услуги.
Вече са предвидени средства по ОП “РЗЧ” и ОП “РР” за деинституционализация до 2021 г. по ОП “Региони в растеж”, съобщи още министърът. За затваряне са предвидени 9 институции за хора с психични разстройства и умствени увреждания, едната от които е домът в Пчелище. Останалите са в община Струмяни, Дряново, Георги Дамяново, с. Преколница, Кюстендилско, с. Лозен, Шуменско, Провадия и Пирдоп. Но в тези 8 дома условията са най-тежки и затова ще бъдат затворени. Амбицията е деинституционализацията да започне от началото на следващата година, като в същото време бъдат осигурени алтернативни качествени, достъпни и разнообразни социални услуги. Това са защитени жилища с по-малък капацитет и предоставяне на подкрепящи социални услуги за интеграция на тези хора, коментира министърът. Разбира се, затварянето на домовете за възрастни няма да има този размах, както при детските институциии. Но това е една стратегия за реформиране на социалните услуги, която цели да постигне по-добри условия за достоен живот на възрастните и хората с увреждания.
Росица Димитрова, зам.-министър на МТСП, която придружаваше министър Петков, допълни, че в момента има работна група, която обсъжда предстоящата деинституционализация за възрастни с увреждания. Очаква се до края на годината да бъде утвърден и приет план за действие от Министерския съвет, за да може през 2018 г. да се отворят схемите за финансиране по ОП “РР”, като конкретни бенефициенти ще бъдат общините. Те ще кандидатстват с проекти за новите видове социални услуги, които да изградят.
Димитрова заяви още, че има обратна връзка с общини, които са дали становище какво и къде могат да изградят, след като на тяхната територия бъде закрита институция за хора с увреждания. За целта са предвидени 50 млн. лв., с които ще бъде изградена новата социална структура за настаняване на хората от домовете. За строителството парите се осигуряват от ОП “РР”, а за самите услуги – от ОП “РЧР”. След приключване на проектите, издръжката на тези нови социални усуги ще се поеме от държавата, поясни Димитрова. Тя допълни, че визираните средства ще бъдат използвани както за закриване на първите 8 дома, така и за разкриване на нови социални услуги за хората с увреждания, които са заявили, че искат да бъдат настанени в център или защитено жилище.
Що се отнася до това, къде ще отидат хората с увреждания от дома в Пчелище след неговото закриване, Димитрова съобщи, че за тях ще бъдат изградени два социални центъра по 30 места, две защитени жилища и един дневен център.
От регистъра на Агенцията за социално подпомагане най-много са хората с психични разстройства, които искат социална подкрепа 24 часа. Те са над 1300 души. Над 400 души са с деменция и над 380 души са с умствена изостаналост, за които социалното министерство трябва да се погрижи след затваряне на домовете.
Министър Петков допълни, че деинституционализацията е дългосрочна програма, действията за която са разписани до 2034 г. У нас има 160 специализирани институции за възрастни и хора с увреждания, от които 82 са домове за стари хора. Закриването им ще се започне с първите 8 от тях. Ще се предлагат все повече интегрирани социално-здравни услуги за тези хора.
Министърът коментира и предложението на майки от страната на деца с увреждания, които настояват техният труд да се зачита за трудов стаж. Но с промени в Кодекса за социално осигуряване, майките и близките, които се грижат за деца с над 90 % увреждания, това време се признава за осигурителен стаж. Останалите групи, които работят като лични и социални асистенти и домашни помощници и са наети по договор с общините, са осигурени лица.
Министърът съобщи още, че над 2000 майки са се възползвали от възможността да се върнат по-рано на работа, след шестия месец на бебето, и да получават половината от обезщетението на бременност и раждане след промените от 1 юни 2017 г. Освен това има интерес към тази програма. Имаме намерение с подготвяния Закон за ДОО и промените, които съпътстващо ще бъдат предложени в Кодекса за социално осигуряване, да продължим да развиваме политика на стимулиране на връщане на работа и да избегнем деквалификацията, която се получава вследствие за използване на всички видове регламентирани отпуски за отглеждане на детето, информира Петков. Той допълни, че ще бъде направено предложение за изравняване на режимите при биологичните родители и осиновителите по отношение на отпуските и получаването на обезщетения. Този въпрос е болезнен и тези неравнопоставености са регламентирани засега в законодателството.
От 1 юни 2017 г. право на парично обезщетение за период от 15 календарни дни имат и бащите осиновители на деца до 5-годишна възраст, като за начална дата на получаването му се счита датата на предаване на детето за осиновяване.
От същата дата право на парично обезщетение след навършване на 6-месечна възраст за остатъка до навършване на 1 г., освен бащата (осиновителя) право има и един от родителите на майката, ако бащата е неизвестен, един от родителите на майката или бащата – ако бащата е починал, или един от родителите на самотната майка. При тежко заболяване на майката или смърт обезщетението се изплаща на този, който гледа детето – баща, баба, дядо, настойник.
По отношение на безработните, които получават социални помощи, Петков припомни, че ако някой откаже без причина да работи 14 дена по 4 часа дневно, каквито са изискванията, се лишава от помощи за два месеца.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ
