Шефът на Националната аптечна камара Антон Вълев пред “Янтра ДНЕС”: “Има опасност 1,5 млн. хронично болни у нас да останат без лечение”

Поредното правителство вече е в историята, има служебен кабинет, но тревожните въпроси в здравеопазването остават. Този път българинът ще се бори за лекарствата си, защото има слухове, опасения и тревоги, че парите за тях ще свършат след броени дни, през септември. От друга страна, болниците имат най-нисък лимит за август от страна на здравната каса. Сигурно ще си правят сметката дали да го надхвърлят, защото иначе ги наказват, като им отрязват част от заработената дейност. Това се отнася и за останалите месеци. Отсега е сигурно, че като няма пари за лекарствата на хронично болните, те ще тръгнат към болниците.
Един от първите, който открито заяви, че 1,5 млн. болни ще останат без лекарства есента, е шефът на Националната аптечна камара Антон Вълев. Той е завършил фармация в София със специалността “Промишлена фармация”. След това специализира “Клинична фармация” в Хановер като стипендиант на Европейското дружество по клинична фармация. През 2010 г. е избран на председател на Националната аптечна камара.
– Г-н Вълев, вие сте един от първите в страната, който прогнозира лекарствен колапс за 1,5 млн. българи с хронични заболявания, които могат да останат без лекарства, тъй като парите на здравната каса ще свършат, въпреки че бюджетът й бе актуализиран с 225 млн. лв. Има ли наистина реална опасност да спрете да изпълнявате рецептите за лекарства, реимбурсирани от здравната каса?
– Има такава опасност, защото през септември свършват парите на НЗОК. Ние ще спрем да изпълняваме рецептите на пациенти с лекарства, заплащани от касата. Естествено е, че тези болни ще тръгнат към болниците, тъй като няма да могат да си купят медикаментите на свободния пазар. Този наплив ще затрудни болниците. Няма аптека, която да продължи да изпълнява рецепти, когато няма сигурност от страна на НЗОК. Така че 1,5 млн. хронично болни през септември могат да останат без лекарства.
– По средата на всяка година започват призиви, че парите на касата свършват, че институцията ще фалира, а всъщност това не се случва. Вие, като фармацевт, засегнат ли сте от касата, имате ли неизплатени рецепти?
– Преди четири години парите наистина свършиха, но засегнати бяха само месеците ноември и декември и на нас ни платиха чак през втората половина на януари. Тогава немалко аптеки практически фалираха, бяха притиснати от складовете да се продадат на тях и после складовете ги препродадоха на други вериги. По този начин се стигна до насилствено елиминиране на независимите аптеки.
А има и друг тревожен проблем, има много лекарства, които фирмите спират да внасят у нас, тъй като сме малък пазар и българската регулация ги принуждава да направят най-ниската цена, която след това се взема като референтна за големите западноевропейски пазари. По този начин компаниите не искат да има ниски цени и изтеглят лекарствата си.
– В Гърция, която има население почти колкото нас, няма такъв проблем, а при нас сигурно болните са много повече?
– Пазарът на лекарствата зависи от покупателната способност на населението, а ние сме бедна държава. В Гърция пазарът на медикаментите е три пъти по-голям от нашия.
В България всяко правителство се опитва да намалява цените на лекарствата и в един момент те стават неизгодни за фирмата производител и тя ги изтегля. И от всичко това страдат пациентите. За да се намали този проблем, последният парламент направи промени в Закона за лекарствата, според които реекспортът се ограничава. На практика фирмите внасят лекарства на най-ниската цена, но търговци на едро ги изкупуват на българския пазар и ги препродават в други държави. И пак няма лекарства. Става така, че този реекспорт е добре дошъл за западните държави като Холандия, Германия, Франция, Норвегия и др., които имат висок стандарт и продават нашите лекарства на високи цени, за да печелят. На практика, независимо че страната ни е член на ЕС, стандартите са много различни. Те са за богатите и за бедните държави. За съжаление ние сме в групата на бедните.
– Откакто е стартирало фондовото здравеопазване у нас винаги има някакъв проблем в лекарствоснабдяването. Стигнахме дотам да ходим в Гърция, Румъния или Турция да си купуваме по-евтини лекарства. Тази практика продължава и в същото време всяко здравно министерство се зарича да се намеси активно в този бизнес и нищо не прави. Здравната каса непрекъснато прави проверки на аптеките, но вероятно не е там причината?
– Всеки, който иска да покаже, че прави нещо, казва, че имало злоупотреби в системата. А злоупотребите са общо горе – в правителството и парламента и липсата на воля сред управляващите да променят нещата. Но тук искам да уточня, че последното правителство беше единственото, което разговаря с професионалните гилдии, а след това бе публикуван проект за национална лекарствена политика. То събра дискусиите от последните три мандата, обобщи ги и ги публикува за обсъждане. Ако следващото правителство наистина приеме тази лекарствена стратегия, ще бъде нещо добро за страната.
– Г-н Вълев, всяка година парите за здравеопазване се увеличават и пак не достигат. Сега имаше много дебати дали да бъде актуализиран бюджетът на НЗОК и медиците са недоволни пък, че актуализацията от 225 млн. лв. е малка. Великотърновската болница преди години се оправяше с бюджет от 4 млн. лв. После той става 9, 11 , а сега е 19 млн. лв. и пак парите не стигат, според ръководството на лечебното заведение. От друга страна, потокът на болните е почти същият. Според вас последната актуализация в НЗОК не е ли ново разхищаване на средства?
– За мен това е ново разхищаване на средствата. Никой не контролира изписването на лекарствата. В нормалните държави, когато се появи нов пациент с някакво заболяване, според състоянието му лекарят е длъжен да му изпише лекарство от първа линия, което е най-евтино. Ако то е неефективно, тогава се пристъпва към втора или трета линия. При нас става тъкмо обратното, и то е защото дистрибутори са свързани с докторите. Дистрибуторите правят подаръци на лекарите, пращат ги на екскурзии, плащат им кеш и те изписват техните лекарства, независимо дали са най-подходящите. Затова тази актуализация няма да реши проблема. Не на всяка цена трябва да се наливат пари в бюджета на НЗОК.
Всъщност истината е, че огромна част от парите се разхищава в болниците, и то защото не е създадена ефективна система за контрол. В началото на управлението на ГЕРБ бе учредена държавна лекарствена комисия, но после тя престана да действа. Ясно е защо. Предлагаше се да има т. нар. терапевтични наръчници, по които да се ръководят лекарите при изписване на лекарствата. А не както сега, всеки си изписва, каквото си знае.
И още нещо, според мен трябва да се направят промени в Наредба 4 на МЗ, която забранява на аптекаря да заменя оригиналното лекарство с генеричното, което обикновено е по-евтино. В другите страни е разрешено фармацевтът да предложи генеричен заместител и пациентът решава. Ако той иска оригинала, нека си го купи. Употребата на генерици реално спестява пари на болните и на здравната каса. Същото се отнася и за лекарствата на свободния пазар. Може спокойно да се лекувате с генерици.
– Да, но директори на болниците твърдят, че особено в онкологията купуват генерици, които имат странични явления. И после трябва да добавят други лекарства, за да намалят именно тези странични явления. Така че лечението на болниците не излиза много по-евтино. Освен това такива пациенти се задържат по-дълго в стационарите, което увеличава болничния престой и това оскъпява издръжката за един пациент?
– Не е вярно, че генериците са по-лоши, след като са преминали през регистрацията на Агенцията по лекарствата. Нито един лекар не може да докаже, че това лекарства не е по-ефективно. Генеричното лекарство представлява пълен фармацевтичен еквивалент на оригинала. Възможно е все пак да има някаква разлика на ефекта, но тя е описана в регистрацията на лекарствата. И единственият специалист, който знае тези неща, е фармацевтът. Само че у нас това се преценява от доктора, което не му е работа. Иначе как ще получава бакшиш от дистрибуторите. Ако тази наредба 4 се либерализира, ние да предлагаме и генерици, тогава на нас трябва да бутат пари, то е ясно. Но тъй като лобито на докторите е по-голямо от това на аптекарите, парите отиват нам. На практика битката не е за здравето на пациента, а за бакшиша. А когато се повишат цените на лекарствата, пациентът се кара на мен, независимо че аз нищо не променям, тъй като съм накрая на веригата. Аз не съм производител, а ние обираме гнева на болните.
Нашата работа е свързана най-вече да защитаваме хората от свръхупотребата на лекарства. Ние контролираме рецептите, когато на един болен са изписани 4 лекарства, обясняваме защо едното, например, трябва да се спре и какви могат да бъдат последиците за здравето. За съжаление аптеки, които го правят, не са стимулирани да го правят, а обратното стимулират се тези, които продават повече.
Ние отдавна искаме да се въведат в аптеките такси за обслужване, от които се издържат аптеки в западните държави, а не от надценките на лекарствата. Това означава, че когато дойде болен при мен, аз му взимам допълнително 5 лв. за лекарствата, независимо дали ще му дам всичките, или не, или дали ще ги продам по-скъпо, или по-евтино. Тогава именно нашата дейност ще бъде насочена предимно към здравето на пациента и аз съм стимулиран да бъда аптекар.
– А защо аптекарите се обиждат, като ги наричаме продавачи на лекарства. Точно във вашия закон е записано, че вие извършване “търговия на дребно с лекарства”?
– Ако отворите лекарствените закони на други държави, там никъде не пише за търговия в аптеките. Именно затова предложихме поправки в нашия закон, като отпаднат тези думички, които посочихте. В един обикновен магазин, например, се продават само тези стоки, които се търсят, а в аптеката не е така, защото аз съм длъжен да имам от всички видове лекарства, като съм сключил договор със здравната каса. Може едно лекарство да се потърси един път в годината, но трябва да го има, за да се лекува този пациент. Ето виждате ли къде е разликата на аптеката с търговсите вериги. От аптеката започва самото лечение.
И нещо друго, необходима е регулация в брашна, за да се знае колко и къде трябва да има аптеки и кой да е собственикът им.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив