Съдбата да живееш в затвор без присъда

Публикувано: ср, 13 Сеп. 2017 | Прегледи: 1691
Намали шрифта Увеличи шрифта
виж галерията

Двама великотърновски инвалиди са на ръба на оцеляването, след като домашната им помощничка ги напусна

Двама мъже с тежки заболявания на инвалидни колички във Велико Търново живеят като в затвор, в който няма години да се лежи, но има присъда. Тя е доживотна заради заболяванията, които са преживели и които са оставили необратими последици. Дори личните им лекари и зъболекари идват вкъщи, когато се наложи. Общото между тях е, че страдалците живеят сами в кв. “Света гора” и няма кой да се грижи за тях. Затова 59-годишният Христо Михайлов и 64-годишният Северин Камушев разчитат на помощ от домашна помощница, която да ги посещава всеки работен ден по 2 часа. Тя е назначена на работа по проекта “Подкрепа за независим живот” на Община Велико Търново, който е финансиран с почти 500 000 лв. от ОП “Развитие на човешките ресурси”. Програмата е със срок на продължителност 22 месеца, от които 18 месеца за предоставяне на почасови интегрирани социални и здравни услуги на деца с увреждания и възрастни хора, които не могат да се обслужват сами. По тази програма, която приключва в края на ноември 2017 г., са назначени 40 лични асистенти и 14 домашни помощници, които се грижат за 70 тежко болни хора. Късмет да попаднат в програмата имат Христо и Северин, които обаче от един месец са изоставени от домашната си помощница Красимира Досева, която никой не знае къде е, не отговаря и на телефона си. Не знаят къде е и нейните работодатели.
Христо страда от много заболявания, сред които болест на Хашимото, сърдечна недостатъчност, псориазис и др. Тъй като мъжът е с наднормено тегло, за него няма такъв размер инвалидна количка. Приспособен е дървен стол, на който седи през деня. Така е от 2009 г., затова многократно е включван в социални програми за помощ в дома. Миналата година е подал молба отново в Общината, като намеренията са били да има социален асистент, който да го посещава всеки ден по 4 часа. Не е бил одобрен, макар да има решение на ТЕЛК със 100 процента пожизнена инвалидност. Все пак му изпращат домашна помощница, която има по-малко ангажименти и двучасов престой в дома му. Според договора, жената трябва да пазарува, да доставя храна и помощ при хранене, да помага при тоалет, обличане и къпане, смяна на памперс, ако се налага. Също да чисти в жилището, да осигурява прането, да купува лекарства и хигиенни материали, да съдейства за настаняване в болница, да придружава болния до личен лекар и зъболекар, да му дава лекарствата вкъщи и др. Красимира прави част от това допреди един месец и после престава да идва на работа. Христо я търси по телефона, работодателите ѝ – също, но не я откриват. По сведения на социалната дирекция в Общината, Красимира била представила два болнични листa по 5 дена и след това връзката с нея прекъсва. За неявяване на работа тя е уволнена дисциплинарно, но не могат да я намерят да ѝ връчат заповедта. И така дните си минават. Не ме интересува коя жена ще бъде домашна помощница, искам да има човек тук, сам не мога да се оправям, казва Христо. И добавя, че в момента е помолил да му помага негов приятел, докато се реши проблемът с Красимира. Мъжът отчита, че при предишните социални програми не е имал неприятности. Ако се появи проблем, идват от Общината. Сега той отново е безпомощен, а според думите му чиновниците провявят незаинтересуваност. Според него никой не контролира работата на тези домашни помощници. Христо разказва още, че има две деца, които работят в Германия и няма как да се грижат за него, но го подпомагат финансово. Възрастната му майка живее на първия етаж в къщата и тя е безпомощна. За нея се грижи сестра му. Мъжът смята, че работодателите по проекта могат да направят трансформация при домашните помощници и да изпратят друга жена при него, а не да го оставят на произвола на съдбата. Затова тежкоболният се заканва да пише до Европейската комисия и да разкаже как се харчат европейските пари за проекта “Подкрепа за независим живот”, дали това е наистина подкрепа за тежко болни хора или само усвояване на средства.
Северин е преживял два тежки инсулта и едва говори. На инвалидна количка е повече от 10 години. Сега, когато е изоставен от същата домашна помощница Красимира, за него се грижи неговата роднина Мелекян Камушева. Мъжът живее на квартира, няма семейство. Преди е живял с една жена, която се е грижила за него, но тя починала. Сега Северин разчита само на Мелекян, която казва, че ако го остави, той ще умре. Жената живее в Швейцария с децата си и не може да се върне там заради Северин. От три години съм плътно до него, ако се наложи, отивам в Швейцария за малко и пак се връщам. Когато съм един месец там, наемам жена да го гледа и плащам с мои пари. После домашната помощница идваше за два часа, но преди месец спря. Мелекян разказва, че по-предната година кандидатствала за личен асистент по същата програма на социалното министерство, но закъсняла с един ден за интервюто и не я приели. Сега домашната помощница не идва, дошли чиновници от проекта, описали всичко, и толкоз. Толкова безработни има, а и много бяха кандидатите да работят по тази програма, защо не намерят друг човек на мястото на Красимира, пита се Мелекян. Тя недоумява и къде отиват парите по проекта, след като има такъв случай със самоволно напускане на домашна помощница, преди да е изтекъл договорът ѝ за работа. За съжаление Северин няма как да се оплаче, защото е безпомощен и няма сили да се обади по телефона. Той живее на квартира, без тоалетна и баня. Преди беше в Стрелец, но го взехме тук, да е по-близо до нас, за да се грижим за него, обяснява Мелекян, която живее наблизо в Махалата, както наричат квартала.
Потърсихме коментар по случая от Айля Сюлейманова от социалната дирекция в Община Велико Търново. “Не можем да намерим Красимира, за да ѝ връчим заповедта за уволнение, тъй като не е ходила повече от три дена на работа без уважителна причина. Изпратили сме и писмо по пощата да се яви при нас и да даде обяснения. В случая тя задържа работното място и не може друг да го заеме.” Що се отнася до заплатата, която домашната помощница получава, заради самоотлъчката ѝ са спрени всички пари и осигуровки, уточнява Сюлейманова. И допълва, че има кандидати по проекта да работят, но някои от тях не искат да се грижат за личната хигиена на чужди хора. При децата с увреждания, асистенти са обикновено техните майки. Тогава как тези майки ще работят по професията си и ще трупат стаж. Вече има петиция от стотици, които искат работата им като болногледачи да бъде призната за професия, която да им трупа стаж за пенсия.
Случаят на двамата инвалиди от Велико Търново поражда доста въпроси. Основният е дали проектът за подкрепа на тежко болните и самотни хора им осигурява наистина подкрепа. И доколко ефективно се усвоят средствата, отпуснати иначе с благородни цели.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. авторката

Повече в Общество
Затвори