– Тези избори реванш ли бяха за вас, преди 4 г. изгубихте от Детелина Борисова?
– Като спортист съм научен, ако изгубя една битка веднага да се готвя за следващата. Никога не съм подценявал противниците си. Може да е най-слабият, важно е аз да съм подготвен. Това за политиката важи в пълна сила. Много хора смятаха, че няма да успея, но аз знаех, че имам воля, за да постигна победата.
А и опитът ми, натрупан през 2003-2011 г. като кмет на Кесарево, доказа, че имам потенциал да бъда общински кмет. Първият ми мандат беше много тежък. През 2005 г. 250 къщи бяха наводнени в селото и се гордея, че ги възстанових.
Един кмет, за да стане общински, задължително трябва да е минал през село,
за да се запознае на практика с проблемите. Това е добра основа за един общински кмет. Бях се зарекъл, че ако спечеля, основната ми грижа ще е да започна с ремонтите по селата. Ще изисквам от селските кметове да си спазват работното време, да направят комитети с гражданите, които да предлагат идеи. Ще подпомагаме бедните.
Целта ми е в Стражица да заработи някое голямо предприятие, което да осигури около 400 работни места, защото сега младите бягат. Ако това направя, значи съм си свършил работата. От там насетне нека хората решат дали ме искат за кмет.
Искам да ме запомнят като човек, който е работил за хората. Аз съм бизнесмен, имам си приходи и
не разчитам на кметския пост, за да забогатея.
– Няма ли да ви е трудно, вие сте от БСП и зад вас не стои ГЕРБ?
– Крайно време е да спрем да се делим на партии. След като спечелих изборите, събрах целия екип на администрацията и им казах, че съм кмет на цялата община. Не ме интересува кой какви политически пристрастия има. Важното е да си върши работата. Ще изисквам от държавата и от институциите да полагат нужните усилия и да отпускат необходимите средства.
– Ще има ли чистка в администрацията?
– В живота си до сега никога не съм вървял напред с ръжена. Няма да има никаква чистка, никакъв реваншизъм. В момента работим, за да продължим направеното от предишния кмет и да разработим нови проекти.
– Кога решихте, че искате да се занимавате с местна власт?
– Идеята се появи през 2001 г., когато държах под наем язовира на Добри дял. Всички мои работници там бяха от Кесарево и се шегуваха, че е най-добре да ме изберат за кмет на селото, защото виждали в мен качества на управник. Обясняваха, че съм човек, който може да работи с хора. Казах си – защо пък да не стана селски кмет.
– Целите ли се вече в кметския стол на областния център?
– Виждате (смее се), че се качвам по стълбичката. Започнах като селски кмет, сега съм общински. За Велико Търново не съм мислил. Обичам старата столица и съм положил много усилия, за да допринеса за спортната слава на града.
Румен е роден в Сливен през 1964 г., но детството му минава в Кесарево. Още в първите класове в часовете по физическо влязъл в битка със свои съученици. Оказало се, че спокойно преборвал по-големите от него, тогава даскалът му казал – “Момче, от теб ще излезе голям спортист”. В пети клас идва да учи в Спортното училище във Велико Търново. В него започва да тренира под ръководството на Александър Петков, с който работи по време на цялата си кариера.
Павлов изкарва казармата в СК “Славия”, имал предложения да остане в София, но се връща във Велико Търново, за да представя “Етър”.
Прякора Пантерата му дават в националния отбор по време на първото му участие на Световното първенство за младежи през 1983 г. Тогава Румен побеждава най-големите борци в света от Северна Корея, Южна Корея, Съветския съюз, Иран и Турция. “Прозвището Пантерата се появи на базата на големите ми качества, изпълнявах моите си хватки, които бяха светкавични –
преборвах противниците си както пантерата жертвите си.
За да успееш в спорта, трябва да имаш голяма воля и голямо сърце. Тези две неща ми помогнаха много на изборите. Само човек като мен може да издържи на такова голямо напрежение. Аз поне 15 години съм бил шампион на България, шампион съм на над 35 турнира в целия свят. Във всички тези битки съм натрупал опит и търпение”, заявява Павлов.
По думите му спортът ни сега е трагедия. “Голяма е разликата от времето, в което аз тренирах и бях активен състезател. Днес спортистите нямат сърце и воля. Те излизат на тепиха или на игрището, но не са убедени в себе си. А ние така тренирахме и бяхме сигурни, че излезем ли на тепиха можем да победим противника. Зад тази увереност имаше упорит труд, много лишения, включително и това да не бъдем с жени, а те сега само за това мислят. 10 години съм бил на лагери на Белмекен, сега ходих да видя как се подготвят спортистите ни и се хванах за главата. Няма нищо общо с нашата система, която изграждаше шампиони. През последните 25 г. спортът беше загърбен, държавата не отпуска достатъчно средства, за да бъде изграден един голям спортист. Лошото е, че най-добрите ни специалисти отидоха в чужбина и сега правят шампиони представителите на други държави”, споделя с тъга борецът. Допълва, че големите спортисти на България са изоставени и забравени, а в момента в Турция неговият приятел Ремзи Углу, който отива в южната ни съседка по време на възродителния процес, взема шампионска пенсия от 2000 евро. Румен пояснява, че Ремзи е по-малък от него с една година, а като спортист за Турция има една европейска титла, едно трето място на шампионата на стария континент и едно четвърто на олимпиада. Боли го, че въпреки големите успехи все още не е почетен гражданин на Велико Търново.
Павлов е на мнение, че България е жертва в допинг скандалите.
Допингът е политика на големите държави срещу малките.
“Вече има около 4600 съставки на лекарствата, които са определяни като допинг. Аспиринът също е сред тях. Големите държави си разработват препарати, с които да стимулират спортистите си, но те нарочно не влизат в списъка на забранените”, разкрива Румен Павлов.
Обяснява, че славата на борците като лоши момчета идва в първите години след промените. Най-големите и известни спортисти, които тренирали в “Левски” и ЦСКА, имали офицерски чинове. “Някой от тях, които завършваха активната си спортна дейност, ставаха капитани и офицери в Държавна сигурност. Тогава Луканов ги организира и им даде пари. Причината да го направи е, че тези момчета бяха волеви и изпълнителни, за тях нямаше невъзможни неща”, казва Пантерата.
“Луканов направи от борците лоши момчета, даде им пари и те му свършиха работа”,
признава бившият спортист.
Успехите
Спортни постижения в периода 1975-1982 г.:
– няколко шампионски титли и призове за най-техничен борец;
С отбора на “Славия”, 1983-84 г..:
– 1983 г. – републикански шампион за младежи, 2-ри на Световното първенство за младежи в Лос Анджелис;
– 1984 г. – републикански и европейски шампион за младежи
С отбора на “Етър”:
– няколко пъти шампион на България
– 1989 г.- златен пояс “Дан Колов”, титлата, с която най-много се гордее; 4-ти на Европейско първенство и 3-ти на Световно първенство; удостоен с титлата “Заслужил майстор на спорта”;
– 1990 г. с най-високи постижения: европейски шампион в Познан, Полша, и вицесветовен шампион в Токио, Япония; многократен шампион в турнирите “Гран при” в Турция, Иран, Афганистан, Гърция, Унгария, Румъния, Русия, Германя, САЩ, Италия, Полша и др.;
– 1991 г. – 6-и на Световно първенство
– 1992 г. – 3-ти на Европейско първенство и виза за Олимпийските игри в Барселона, където става 5-и;
– 1993 г. – последно участие на Световно първенство, става 6-и и приключва спортната си дейност;
Бизнесът
Спортът помага на Павлов да натрупа средства и да започне да развива бизнес. “Бях един от големите спортисти на България. 1983 г. участвах на Световно първенство в Лос Анджелис, станах вицесветовен шампион, за което ми дадоха добри средства. За последвалите титли и участия също бях добре стимулиран финансово”, обяснява той. Веднага, след като спира да се състезава, Румен създава фирма и взема мотел “Света гора”, който управлява от 1994 г. до 1999 г. Не крие, че се е занимавал и с охранителен бизнес. Първо бил представител на “777”, но тази фирма не взема лиценз и той прави своя – “Дан Колов”, която получава разрешение. До 2000 г. охранява различни обекти. “Никога не съм престъпвал закона, не съм задържан”, пояснява бившият спортист. От 2001 г. взема под наем язовира на село Добри дял. 2003 г. става кмет на Кесарево и прехвърля фирмата на брат си. “От тогава до сега нямам фирми, които да са на мое име, нямам задължения към държавата. Имам си собственост, плащам си данъците. Всяка година попълвам данъчна декларация”, пояснява още той.
Автомобилите
Румен Павлов е пристрастен към луксозните автомобили. В началото на кариерата си бях бедно момче и се радвах на ладите, москвичите и трабантите, а сега се радвам на мерцедеси, бмв и поршета, признава той.
Първата му кола е “Фолксваген костенурка”. Купува си я 1988 г. от парите, които получил като премии от европейскотото и световното за младежи ,и от заплати. Тогава вземахме около 500 лв. заплата, колата ми струваше около 2000 лв., взех я от София. Беше атрактивен автомобил, като пристигнах в Търново беше интересна за много хора. След това през 1990 г. си купих “Лада 1600”, която беше хит по онова време, а после и “Лада Самара”.
След като завършва спортносъстезателната си дейност, Румен Павлов е сменил около 15 автомобила. Най-голяма слабост му е БМВ-то, но в момента кара “Порше”. Автомобилът е купен на лизинг. “Хубавата кола ти дава сигурност на пътя, обичам да усещам возията ѝ, противник съм на високите скорости”, допълва новият кмет на Стражица.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
и личен архив
