Проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия: “Колкото по-дълга е отпуската, толкова по-продължителна е адаптацията след това”

– Проф. Миланова, за следваканционна депресия или за синдром е по-правилно да говорим, когато отпуската вече е свършила и отново тръгваме на работа?
– Макар че много изследователи наричат това състояние следваканционна депресия, аз смятам, че по-скоро е синдром, тъй като депресията е сериозно заболяване, което изисква лечение. А тук става въпрос за приспособяване след отпуската. Но симптомите на този синдром приличат на депресията и често се бъркат. Става въпрос за състояние, при което хората са по-отпуснати, трудно се концентрират и макар да обичат работата си, в първите дни на адаптацията тя им досажда и ги изнервя.
Това състояние се наблюдава по-често при хора с по-дълъг трудов стаж, във възрастта след 40 години. В такива случаи човек трябва сам да намали темпото на напрежението и да потърси начин да се възстанови.
– Колко може да трае това възстановяване и зависи ли то от дължината на ваканцията?
– Колкото по-дълга е ваканцията, толкова по-продължителна е адаптацията след това. Затова препоръките са за кратки и чести отпуски. И това да се прави няколко пъти през годината, а не накуп да се използват 3-4 месеца. Дългото отсъствие носи повече напрежение преди това да се свърши много работа. След отпуската е същото, тъй като пак се е натрупала много работа.
– Вие какви ваканции предпочитате?
– Честите и по-кратките, те ме възстановяват. Но всеки познава себе си и трябва да прецени индивидуално. Много е важно човек, като се върне от отпуска, да не се юрва още първите дни да свърши всичко в работата. Не е добре веднага да се гмурнеш в дълбокото. За сметка на това трябва да имаш публика, пред която да разкажеш впечатленията си. Това разтоварва и в същото време човек започва да мечтае за следващата ваканция. Не случайно в Европа има разпръснати почивни дни, в които влизат и празниците. Но връщането от отпуска е първо вкъщи, а после – на работа. И щастлив е този, който отива с радост на работа и се връща с радост вкъщи. Това е най-добрият следотпускарски баланс.
– А има ли, според вас, такива хора?
– Има много хора, които се чувстват дорбе. Но какво е щастието? Човек прави това, което му харесва и се чувства удовлетворен. Има и свръхщастие, но то вече отива в друга посока, става рисково и опасно, болестно.
– Преди се твърдеше, че депресиите се обострят през есента, сега ваши колеги говорят, че през лятото тези заболявания се увеличават?
– Преди години имахме по-отчетлива сезонност, сега като че ли няма пролет и есен, или са много кратки. Поради промяна на климата лятото става дълго и горещо, затова се твърди, че през този сезон депресиите се обострят.
Но искам да обърна внимание на следваканционния синдром. Много хора, за да го преодолеят по-бързо, сами отиват в аптеките и търсят някакви лекарства или хранителни добавки. Те имат проблеми със съня и сутрин се чувстват изморени, а трябва да са във форма. Но ако този следваканционен синдром продължи със седмици и продължава да пречи на работоспособността, това е сигнал да се потърси лекар. Защото може да е начална депресия, която може да докара много неприятности, ако се задълбочи и не се лекува.
Вася ТЕРЗИЕВА