Проф. Милан Миланов, председател на Централната етична комисия при БЛС: “Спешна помощ няма нужда от парамедици, а от средства и квалификация на лекарите”

Медицинският информатор не е доносник, а една от най-важните фигури в болниците в САЩ. И у нас той трябва да следи за лекарските грешки

Проф. Милан Миланов е председател на Централната етична комисия при БЛС, началник на клиниката по реанимация и бивш директор на “Пирогов”. Бил е заместник.-министър на здравеопазването при премиера Филип Димитров, зам.-шеф на БЛС, зам.-председател и председател на ССД, общински съветник.
Цялата професионална кариера на проф. Миланов е свързана със спешната медицина, той е създател на националната система “Спешна медицина”. Проф. Миланов е първият председател на Висшия медицински съвет.
След дипломирането си като медик по разпределение работи 5 години в Сливен. След това спечелва конкурс в “Пирогов” и близо 40 години не се разделя с болницата. Има специалности по анестезиология и реанимация и спешна медицина.

- Проф. Миланов, вие сте създател на модела за спешна медицина у нас, който се внедри преди повече от 20 г. Сега се прави втори опит системата да бъде реформирана с въвеждането на парамедици, мотоциклети и вертолети. Къде е мястото на лекарите в нея?
- Според мен втори опит не се прави. Преди 21 години здравното министерство определи три национални приоритета – за спешната медицина, кръводаряването и диализата. Слава богу, справихме се и с трите. И сега гражданите виждат линейките, които бяха доставени тогава, разбира се, реновирани и подменени. За съжаление политическите катаклизми и никому неизвестните последвали правителства забавиха реформата в спешната медицина. А тя пое всички негативи на системата, появили се с вкарването на джипитата, които в началото не знаеха за какво става въпрос и повечето от пациентите им търсеха спешните центрове.
После спешната медицина беше забравена при близо три мандата на правителствата. И сега, вместо да се пристъпи към интензивно развитие на системата, се правят шоуменски изяви – вкарване на мотоциклети, АТВ-та, вертолети. Някой иска да прави шоу със спешната медицина. За съжаление вече има няколко жертви – лошо обслужени пациенти починаха, защото са лекувани не по стандартите.
Още през 1992 г. мислехме да вкараме парамедици в спешната помощ. Това е американска методика. В Европа те работят само в Холандия и Великобритания. В първата държава те работят добре, докато островът е пример за това как не трябва да се прави спешна медицина. В Германия има подобна служба, но хората се наричат спасители, а не парамедици, и тяхното образование се различава коренно от това на парамедиците. Колкото и странно да звучи, аз също имам английска диплома за парамедик. Получих я от колеж в Уинчъстър. Аз смятам, че системата няма нужда от парамедици, а от пари и квалификация на лекарите. Промените ще нанесат икономически ущърб на болниците, тъй като квалификацията и възможностите на парамедиците за обслужване на болните са крайно ограничени. Те ще ходят на място при инциденти или по домовете, но няма да имат право да лекуват, а да докарат болния в болницата. Така ще се увеличат хоспитализациите и издръжките на стационарите. А в практиката често се случва пациентът да има нужда и от преглед, и от лечение на място. Той си остава вкъщи. Защото болният не може да прецени дали се нуждае от спешна намеса и дали състоянието му е животозастрашаващо.
- А имахме ли нужда от телефон 112, който работи паралелно със 150. Сега проблемите се увеличиха, подават се фалшиви адреси на тел. 112, докато на тел. 150 медиците си познават районите и улиците. Така обслужването се забави и затрудни.
- Нямахме нужда от тел. 112. Трябваше системата на тел. 150 да се разшири. Така щяхме да си спестим това разиграване на линейките и лекарите.
- Тогава какъв трябва да бъде новият модел на спешната медицина?
- Няма нужда от нов модел. Има нужда от повече квалифицирани кадри. България изтърва изключително сериозна програма за квалификация на спешните медици, която струваше 1 млн. евро и се нарича ПУЛС. Тя бе одобрена и финансирана от ЕС. Причината е, че в здравното министерство не се разбраха на кого да дадат тези пари. Оправдаха се, че имало само един кандидат, който да организира обучението на лекари, сестри и шофьори.
- А откъде ще вземем лекари и сестри, след като все повече от тях напускат?
- Но какво им даваме ние, че да ги привлечем? Достойни заплати ли, образование или уважение? У нас се води борба кой да вземе някакви пари по програми и в крайна сметка нищо не става. В България някой иска нещо да направи, а не му разрешават. Пак става въпрос за програма ПУЛС. Да изпуснем толкова пари, това е недопустимо! Тогава кой ще квалифицира спешните медици? Нали трябва да изпълняваме европейски стандарти? А заради обществени поръчки и спазването на безумни закони за конкурси и търгове се губят неща, изключително важни за България.
- За каква квалификация на спешните медици говорим, след като сега те са едни превозвачи на болния от мястото на инцидента или дома до спешното отделение в болницата, където работят други спешни медици в структурата на стационара. В центъра за спешна помощ няма лечение, лекарите се деквалифицират.
- Това е тъпотията с въвеждането на т.нар. спешни портали и отнемането им от спешните центрове. Това нанесе изключително тежък удар върху квалификацията на спешните медици. Сега най-много ме дразни това, че с парамедици и мотори се опитваме да поправим това, което загубихме. Не мога да се съглася обаче, че колегите ми са само едни превозвачи. Изключително тежка и сериозна е тяхната работа. Затова здравното министерство трябва да ги поощри с по-високи заплати и уважение.
- Има доста оплаквания от пациенти, че линейките закъсняват, макар да има стандарт, че до 20-ата минута от повикването медиците трябва да са на мястото.
- Не може тези минути да бъдат императивни. Ако екипът отиде на 21-та минути, какво ще стане? Трябва ли да има наказание? И кой доктор ще спре някъде да яде кебапчета и пица и да пие бира, като знае, че отива при спешен пациент? Виновни са здравните закони у нас, които се правят като за престъпници. Все едно, че ние сме такива. За съжаление всичките тези неща се кръщават с гръмкото име на реформа в спешната медицина, без да се обсъждат с директорите на спешните центрове. Аз разбирам колегите. Тях ги назначава здравният министър и те си мълчат.
Смешно е мълчанието на хората, които разбират от спешна медицина, а у нас те не са много. Миналото лято направихме прекрасен стандарт в системата и той вече е приет. Касае както доболничната помощ, така и болничната.
- Да не би разкриването на дежурните кабинети за обслужването на пациенти на джипитата в извънработно време да се част от този стандарт?
- Не, за мен тези кабинети са незаконни.
- Проф. Миланов, всеки ден сме свидетели на скандали с лекарски грешки. А и БЛС призна, че има такива. Това ви направи едва ли не врагове на обществото. Как ще спечелите отново доверието на пациентите?
- Наистина се получи противопоставяне между лекари и пациенти. Ние винаги искаме да излекуваме болния, дори с цената на грубостта. А това не се оценява от пациентите.
Според мен вина за това има опороченият модел на клиничната пътека, който направихме преди десетина години. Първоначалният замисъл бе, чрез клиничната пътека да се гарантира еднакво качество на медицинските услуги във всяка болница в страната. За съжаление това не стана и пътеките бяха комерсиализирани. Това вкара лекарите в дребно сметкаджийство и те взеха да умуват по коя пътека да бъде вкаран пациентът. Естествено по по-скъпата. Така качеството се измести от парите. На всичкото отгоре тези пътеки са недофинансирани и това принуждава докторите допълнително да разиграват мръсни игри. Така се допускат и лекарски грешки.
- Именно затова министър Стефан Константинов е решил от догодина да бъдат въведени диагностично-свързаните групи на мястото на клиничните пътеки. Те ще позволят болните да бъдат лекувани комплексно с всичките си заболявания и лекарските грешки ще бъдат по-малко. Но вие се противопоставихте открито. Защо?
- Взехме клиничните пътеки от Австралия, които се оказаха неудачни. Сега пак взимаме модела на диагностично-свързаните групи от Австралия, където те не работят от 1,5 г. Страната няма достатъчно пари за това. Смятам, че и ние нямаме достатъчно средства да внедрим новото финансиране в болниците.
- Като председател на Централната етична комисия на БЛС вие станахте инициатор за създаване на национална система за лекарските грешки. Настоявате във всяка болница да има информатори, които да събират данни за грешките. Влязохте в словесен двубой със здравния министър, който разкритикува това предложение. Отказахте ли се от него?
- В никакъв случай. Аз съм вещо лице и последните 10 г. съм се нагледал на какви ли не съдебномедицински експертизи, от които зависи съдбата на колеги или провинени. Като председател на етичната комисия се питам: кого да защитя, докторите, които са привили експертизите? Та тези експертизи са просто престъпни. Не всички, разбира се.
Няма човек, който да не е допуснал грешки и само умният се учи и от грешките на другите. Тук не става дума за доносници и слухтене в болниците или нещо подобно. Ролята на медицинския информатор я видях в САЩ и това е една от най-важните фигури в американските болници. Идеята е да се обобщят грешките и да се обсъдят. В противен случай те ще се повтарят отново.
- Ясно е, че самото ни здравеопазване се нуждае от спешна медицинска помощ. Откъде да се започне?
- Държавата, здравното министерство и БЛС трябва да поемат своите отговорности. Не може НЗОК да определя цена на пакет с медицински услуги, които пише здравният министър. Това не е негова работа, а на лекарския съюз. Трябва много внимателно да се обсъдят възможностите на доброволните здравни фондове. Необходим е задължителен пакет на услуги, финансиран от здравната каса. Всичко отгоре да се осигурява от доброволното здравно осигуряване.
Сега къде е най-голямата корупция в болниците? Не е ясно на пациентите какво се плаща от здравната каса и какво – не. И каквото докторите кажат – болният плаща.
Това е непростимо в една държава със здравно осигуряване като нашата.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ