Лесовъди са свързани в корупционни мрежи при добив на дървесината, съобщи във Велико Търново проф. Иван Палигоров, председател на Съюза на лесовъдите в България и бивш зам.-министър на МЗХГ при последното служебно правителство. Във вторник той беше с горското ведомство в старата столица, където се срещна със свои колеги. Според професора, това налага контрол върху контрола, тъй като лицензирани лесовъди контролират дърводобива, където стават най-големите нарушения.
В страната има и организирани престъпни групи в бизнеса, като нарушители имат по 30-40 акта и на тях нито КАТ, нито полиция, нито прокуратура могат да им въздействат. Нещо повече,
престъпниците заплашват
горски служители,
ако им се опрат, чупят колите им или палят къщите им. Такъв случай има и за служител от РДГ във Велико Търново. Поради това лесовъдът, който е бил награден за най-добър стражар на годината в страната, е напуснал системата. За съжаление, тези действия вече се налагат като отношение към всички, които искат да има ред. По този повод аз имах няколко срещи със зам.-министъра на вътрешните работи, с главния прокурор и всички бяхме единодушни, че трябва да се предприемат незабавни действия от местните органи на реда. Защото те познават нарушители по места. Но макар да конфискуват колата с крадените дърва, след 24 часа се явяват нови коли с незаконна дървесина.
Проф. Палигоров каза още, че когато полиция от други градове влиза на проверки в горите, тогава броят на заловените нарушители се утроява. Това е така, защото полицията не познава местните престъпни групи, които залавя безапелационно. По този повод от Агенцията по горите е бил изготвен дълъг доклад с имената на местните бандити, посочени са номерата на колите им и др., и тази информация е била предадена на полицията. Според МВР обаче, престъпниците могат да бъдат заловени само за 24 часа, но после идва проблемът. Прокуратурата казва, че няма фактическо доказателство, че този бандит е бил в гората и е сякъл незаконно. Трябва да бъде хванат на място.
Проф. Палигоров коментира още, че негови колеги от Агенцията по горите дори са се срещали с тарторите на циганските банди, които за по месец озаптявали крадците на дървесина. Тогава се правил списък, колко дърва за огрев са необходими за махалата. По него горските доставяли дървата. Но след един месец тези дърва вече са продадени на по-евтини цени от тези в лицензираните складове, за да се изкарат пари за ядене, и циганите отново са в гората. За съжаление местните кметове използват цинизма – циганите по-добре да са в гората, отколкото да крадат по къщите, но това аз не мога да приема, каза проф. Палигоров. По думите му
охраната на горите
у нас е тежък проблем
и идва най-вече от недоимъка за много семейства, които купуват именно крадените дърва на горските престъпници. Вероятно у нас нямаме куража да повишим заплатите на хората с 50 процента, за да намалеят кражбите.
В момента в България върви масово търсене на дървесина от страна на румънски инвеститори, заяви проф. Палигоров. В северната съседка са допуснали масово изсичане предимно на широколистните гори и сега търсят суровина у нас, след като преди това внасяли от Украйна и Беларус. Румънци обикалят горските стопанства, идвали са и във В. Търново, за да купуват дървесина.
Като декан на Факултета по стопанско управление в Лесотехническия университет, проф. Палигоров съобщи, че имат много кандидати, но за задочната форма на обучение, борят се по 9-10 души за едно място. Към редовната форма на обучение интересът е по-малък – по трима се борят за едно място. Парадоксът е, че през последно време редовните студенти се оплакват, че при нас трябва да учат много и някои от тях се местят в съседни университети. Но има държавни горски предприятия, които са обявили стипендии за студенти лесовъди, задължени после да се върнат по места в горските стопанства. Само че младите хора искат да работят в София, Плавдив, Бургас, Варна, посочи професорът.
Проф. Палигоров призна, че станал зам.-министър, макар и за три месеца, за да спре гоненията на специалисти в лесовъдската колегия на политическа основа. И по негово време смените били малко. Професорът изтъкна факта, че днес много лесно се дават лесовъдски дипломи в средните училища. Младежите минавали през тестове за лиценз, като някои от тях се явявали по 7-8 пъти, докато покрият изискванията. После в гората не можели да различат кое дърво е липа, кое дъб, а при иглолистните се затруднявали още повече.
Във Велико Търново проф. Палигоров засегна и друг тревожен факт в българските гори. През миналата година са похабени около 500 000 ха от насекоми и гъбни болести и в момента се установява какъв е точно размерът на щетите. Потърпевши са особено иглолистните гори от върховия корояд. Още преди 5-6 години възникна този проблем, но болните дървета не бяха извозени от терените и размерите на щетите днес са застрашителни. Вероятно това е свързано с климатичните промени, а миналата година нападенията на корояда се засилиха много и на места положението е катастрофално, особено в Родопите. Отделно 200 000 дка горски насаждения са повредени от вятър, сняг и лед и климатичните промени натоварват горите повече, отколкото те могат да понесат.
В момента МЗГХ се е ангажирало да иска допълнително финансиране за държавните горски предприятия, за да започне усвояване на дървесината от пораженията. Предполага се, че тази дървесина ще надмине 1 млн. куб. м. Проблемът е, че тези количества трябва да се преработят. За съжаление, у нас фирмите не са с такъв голям капацитет. Преработвателните предприятия предпочитат повече широколистна дървесина, както “Кроношпан – България” във Велико Търново, каза проф. Палигоров. Това е много сериозен проблем за България в момента, тъй като дървопреработвателните предприятия са и малко. Няма и как да се изнесат болните дървета в чужбина, защото никой не иска да му вкарат болести в страната.
Според проф. Палигоров, много
сериозен е проблемът, че се секат
болните дървета само в държавните гори,
а в частните – не, а те също са нападнати от вредителите. Затова в момента се подготвя преписка до Националната комисия по бедствия и аварии, за да се даде предписание болната дървесина да се сече и в недържавните гори. И от дейността парите да се събират в набирателна обща сметка. После за отсечените площи в недържавните гори собствениците ще получават съответните доходи. Такава практика вече има в едно ловно стопанство в страната и тя работи добре. Иначе болните дървета, ако не се секат и извозят, те заразяват и останалите.
За съжаление, сегашното МЗХГ не желае да продължи добрата практика за комасиране на държавните гори, като се изкупуват малки частни парцели. Само за миналата година бяха изкупени 200 000 ха от частници, като това комасиране дава по-добри възможности за управление на горите и предпазването им от заболявания, отчете проф. Палигоров.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
