Проф. Донка Байкова, зам.-председател на Националното дружество по хранене и диететика: “Превъртането на стрелките за лятното време ще ни вгорчи живота за седмица”

Публикувано на пн, 1 апр. 2013
442 четения

Откраднатият час сън, пролетната умора и дефицитът на витамини и минерали ни кара да огладняваме по-често, но рискуваме да натежим с 2-3 килограма 

Смяната на часовото време с един час напред в неделя на 31 март може допълнително да усложни адаптацията към по-топлите дни, казва проф. Донка Байкова, заместник-председател на Националното дружество по хранене и диететика. Превъртането на стрелките ще ни вгорчава живота цяла седмица, а може и две. През това време ще бъдем сънливи, мудни, неработоспособни и така ще бъдем докато нашият биологичен часовник влезе в ритъм.
Според изследване на експерти и различни научни колективи, адаптационният период за всеки е различен и зависи от възрастта, отчита проф. Байкова. Децата се приспособяват много по-бавно, отколкото хората в работоспособна възраст. При възрастните адаптацията е по-бърза, тъй като те спят по-малко и са ранобудни.
Откраднатият час сън, пролетната умора, която съвпада с промяната, дефицитът на витамини и минерали ни кара да огладняваме по-често, а с това рискуваме да натежим с 2-3 килограма, което може да ни докара дори депресия, казва още проф. Байкова. Тя обяснява, че ако човек има добър режим на хранене, огладнява по едно и също време. Например, на обяд в 12,00 часа хората на работа излизат в обедна почивка и обядват. Сега обаче истинското време ще бъде в 11,00 часа. Така ние щем, не щем, хапваме. След един час обаче отново огладняваме, тъй като сме свикнали да се храним досега по това време. И отново търсим нещо за ядене. Това се повтаря и вечерта. Става така, че вместо човек да се храни по 4-5 пъти дневно, яде двойно повече. И след две седмици, докато трае адаптацията към лятното часово време, като се качим на кантара, сме напълнели с няколко килограма. Затова проф. Байкова апелира към шефовете на фирми да се съобразят с промяната на часовото време и да преместят почивката поне от 12,00 в 12,30 часа на обяд. Това време отговаря на досегашния 11,30 часа, когато човек започва да огладнява. По този начин обядът ще бъде един, а не два – през един час. След две седмици ние вече ще сме се адаптирали към новото време и обядът може да се върне в 12 часа, казва проф. Байкова.
Адаптацията е свързана с хормона мелатонин и неговите производни, които се влияят от светлината. Той подава сигнал чрез епифизата в хипоталамуса и по този начин се контролират физиологичните потребности на организма. Такъв е сигналът за храненето. В тази връзка самата храносмилателна система започва да действа през два часа през деня и ние огладняваме, защото сме привикнали да хапваме по нещо най-вече през два часа. Сега, когато ставаме с един час по-рано и на светло, промяната се отразява и на храненето. Освен това ще се чувстваме раздразнителни, ще ни е “чорлаво”, че сме недоспали, но хубавото е, че с това неудобство се свиква.
Хората, които често летят над океана, познават това чувство и без да са преместени стрелките. При тях разликата не е един час, а 7-8. Те обаче са свикнали на такъв режим и компенсират чрез храненето. Освен това такива хора са информирани предварително как да се адаптират, за да бъдат работоспособни.
Смяната на стрелките ще се отрази и на съня, твърди проф. Байкова. В 21 часа е още светло, а децата трябва да са в кревата. Не ни остава нищо друго, освен да слагаме пердетата. Да, но палавниците още нямат адаптационната система на възрастните и те са най-рискови при смяната на часовото време. Техните физиологични механизми са в период на развитие, затова трудно ще си лягат с един час по-рано, а на сутринта ще бъдат сънливи и няма да им се става.
Можем да надхитрим стрелките с чай или кафе и сандвич с
малко калории

Така хем няма да сме гладни, хем няма да пълнеем, съветва проф. Байкова. Можем да прибавим и ябълка, която е прекрасен плод и подготвя организма за основното ядене на обяд или на вечеря. Не бива да подминаваме и течностите. Пресните сокове, минералната вода и айрянът заместват чувството на глад и подобряват настроението.
Що се отнася до храната през пролетта, “да се хванем на зелено”, както казва нашият народ. Сега има голямо разнообразие на салати, коприва, спанак, лопуш.
Проф. Байкова обръща внимание на хората, които постят. При тях адаптацията ще стане с разнообразно меню и без излишни калории. Алтернативи на животинските храни са бобовите – боб, леща, грах, зелен фасул, соя, бакла, нахут. След тях идват зърнените – жито, булгур, просо, елда, царевица. Допълват ги ядките, зеленчуците и суровите плодове. Важно е тези храни да се комбинират правилно, за да засищат, но да не внасят излишни калории, препоръчва диетоложката.
В растителните храни обаче няма много желязо. Много хора си мислят, че като ядат повече спанак и коприва, компенсират недостига. Това не е точно така. Чаша сок от портокал, киви или мандарина ще помогнат това желязо, колкото и да е то, да бъде усвоено.
Освен това растителните храни алкализират организма, който е достатъчно подкиселен от месото, което консумираме повече през зимата, обяснява проф. Байкова. Алкализирането пък стимулира диурезата – отделянето на урина, което чисти допълнително организма. По този начин се намалява кръвното налягане и т.нар. “лош холестерол”.
Сега адаптацията към новото часово време, пролетната умора и постенето, който го прави, се струпват върху организма. За да преодолеем този стрес, не трябва да гладуваме, а да се храним правилно, препоръчва проф. Байкова.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново