проф. Божидар Попов
Отдавна мина времето, когато докторите при лечение с антибиотици винаги напомняха да не забравяме да изядем и чаша кисело мляко. Това се отнасяше и при употребата на други медикаменти. Аргументите на медиците бяха простички – да се поправят вредите от лекарствата, който са най-чести в стомашно-чревния тракт. И най-вече в тънките и дебелото черво, където заедно с вредните микроорганизми са унищожени и полезните. Ролята на възстановител играеше киселото мляко. Сега за българския еликсир говорят най-вече диетолозите. Останалите им колеги насочват вниманието си към синтетичните добавки, т.нар. пробиотици. А самото име – pro – за и bios – живот, означава, че те възстановяват живота.
В сезона на грипа антибиотиците са обичайно средство, предписано от лекаря. С него се лекуваме и сами, а тези лекарства можем да си купим и свободно от аптеките, макар че трябва да се продават само срещу рецепта.
Хората масово се заблуждават, че антибиотиците убиват грипните вируси, но се оказва, че те са устойчиви към тези лекарства. На практика ние изписваме антибиотици, за да убием бактериите, които причиняват инфекции, след като преди това е минал вирусът, казва д-р Христо Димитров, шеф на областното сдружение на общопрактикуващите лекари във В. Търново. Известни са препоръките на Световната здравна организация това да става, след като докторът е изпратил секрети от болния за изследване в лаборатория, за да се избере най-подходящото лекарство, но при нас това не се прави на всеки пациент, отчита д-р Димитров.
Според шефа на джипитата непредпазливата употреба на антибиотици могат да доведат до увреждане на слуха и да докара проблеми в храносмилателния тракт. Те подтискат жизнените функции на клетката и убиват не само вредните, но и полезните микроорганизми. Това може да провокира рак на дебелото черво, тъй като гнилостните процеси се засилват.
Заради коварния ефект на антибиотиците те вече са включени в Европейската бяла книга “Заедно за здраве”. В нея се препоръчва ограничената им употреба. Като алтернатива европейските здравни експерти препоръчват пробиотиците. Това са микроорганизми, които под формата на таблетки и капсули се приемат заедно с храната и действат благоприятно на целия организъм, особено след прекарани тежки инфекциозни състояния. Особеното при тях е, че не трябва да се вземат ударно както антибиотиците. Дори могат да се пият един-два месеца преди настъпването на грипа. Ако човек вече е болен, заболяването преминава по-леко и не води до усложнения.
Най-ефикасен е лактобацилус булгарикус, който се смята за първия пробиотик, какъвто има в българското кисело мляко. Преимуществото е и това, че с него можем да се заредим от всеки магазин, стига киселото мляко да е истинско, а не заквасено с изкуствена закваска, каза д-р Димитров. Затова е важно да четем етикетите. Според него употребата на пробиотиците не е догма и много зависи от самия пациент. Тези хранителни добавки могат да се използват и при други болести, а също и самостоятелно. Проблемът обаче е, че когато предложим пробиотици към лечението, много от пациентите веднага казват, че нямат достатъчно пари да си ги купят. И така пият само антибиотици или други лекарства.
Своя теория за употребата на пробиотиците има и д-р Маргарита Йонова, дългогодишен педиатър във В. Търново. Тя обясни, че при децата не винаги изписва заедно с антибиотици и пробиотици. Всичко зависи от продължителността на лечението. Ако то е до една седмица, не включвам пробиотици. Но ако е по-продължително, тогава влизат в терапевтичната схема, категорична е детската лекарка.
Д-р Йонова обясни още, че пробиотиците стабилизират лигавицата на червата. Има случаи, когато при употребата на определени антибиотици децата получават разстройство. Именно с пробиотиците се нормализира наранената флора в червата.
На друго мнение е обаче д-р Юлияна Йоргова, педиатър от Варна. Според нея пробиотиците са задължителен елемент към всяко лечение, особено в епизодична обстановка. По думите й стомашно-чревният тракт има имунна функция и тя отслабва заради честите боледувания на децата. Затова предписваме пробиотици, и то с живи микроорганизми, за да подготвим имунната защита, която да предотврати евентуална инфекция или заболяването да протече по-леко, твърди д-р Йоргова. Тя обясни още, че неправилната употреба на антибиотици, небалансираното хранене, вирусите и всяка външна агресия създават предпоставки чревната лигавица да бъде ранима. Затова тя трябва да бъде подкрепена, за да свърши работа като имунна защита. Аз препоръчвам заедно с лечението да се дава и пробиотик, коментира д-р Йоргова.
Сега в грипното време профилактиката с пробиотик има добър ефект. Не бива да чакаме децата да се разболеят и тогава да подкрепяме имунитета им.
Проф. Божидар Попов, председател на Българското дружество по хранене и диететика:
“Кисело мляко и туршии са естествена профилактика срещу вирусите”
– Какво представляват пробиотиците, проф. Попов? Според едни ваши колеги при антибиотично лечение употребата им не е задължителна, при други е тъкмо обратното. Вие като специалист по хранене и диететика къде виждате мястото им?
– Пробиотиците са “добрите бактерии”, които повлияват благоприятно на стомашно-чревната флора. Те са способни да поправят вредните последици от антибиотиците и действат като естествени противовъзпалителни средства за болести като колит, псориазис и др.
Според Световната здравна организация пробиотиците са живи микроорганизми и когато се приемат в достатъчни количества, влияят ползотворно върху човешкия организъм като цяло. Млечнокиселите бактерии – лактобацилите и бифидобактериите са най-разпространените видове бацили, използвани като пробиотици. Но има и други микроорганизми с пробиотичен ефект. Балансираното съотношение между полезните – пробиотични, и болестотворните микроорганизми в състава на чревната флора е важна предпоставка за доброто здраве. При заболявания този баланс се нарушава и това улеснява стомашно-чревните инфекции. Затова набавянето на пробиотичните бактерии може да облекчи болестта.
Счита се, че пробиотиците могат да намалят честотата на респираторните заболявания и зъбния кариес в детска възраст, както и да повишат имунната защита. В момента се прави проучване дали пробиотиците ще бъдат полезни и при някои алергични състояния. Киселите млека с лактобацили и бифидобактерии са чудесни пробиотици. Българското мляко е първият продукт, създаден по естествена оригинална рецепта.
– Всеки млечнокисел продукт ли е пробиотична храна?
– Не всеки такъв продукт има свойствата на пробиотик. Да бъде такъв, трябва да съдържа достатъчен брой живи лактобацили и бифидобактерии. Има си определена норма и лаборатории, които могат да докажат това. Такъв пробиотик преодолява стомашно-чревната бариера, достига до дебелото черво, където оказва антибактериално, антитоксично и антитуморно въздействие.
– Истинското кисело мляко ли е по полезно, или хапчетата – пробиотици?
– Не може да се сравнява свежото кисело мляко с пробиотичните бактерии в хапчетата и капсулите. В таблетната форма бактериите не са достатъчно жизнени и не са защитени от неблагоприятното въздействие на стомашния сок, поради което достигането им до дебелото черво като пробиотици не е гарантирано.
– Кога е най-добре да се пият пробиотици? Само с антибиотиците ли, или и самостоятелно?
– Лекарят ще прецени, но когато се приемат заедно с антибиотиците, трябва да има часова разлика най-малко от 3 часа. Антибиотикът убива вредните бактерии в организма, но заедно с това и полезните, които внасяме с пробиотика. Затова трябва да се даде време. По принцип антибиотикът се пие първи. Добре е пробиотиците да се пият от две до три седмици след употребата на антибиотиците.
– А може ли пробиотиците да се пият профилактично?
– Да, това е хранителна добавка. Но още по-полезни са киселото мляко, киселото зеле, туршиите, истинското бяло саламурено сирене, които са естествена профилактика срещу вирусите. Не случайно при големите чумни епидемии в Европа в миналото смъртността по нашите земи е била най-малка.
– Кога да започнем профилактиката?
– Лекарят ще каже. Най-важното е микробите в пробиотиците да са живи, да посетят храносмилателната система и да продължат да се развиват там.
– Имат ли противопоказания пробиотиците?
– Още няма доказан вреден ефект. Но все пак трябва да се внимава най-вече при децата и възрастните, които често боледуват и имат хронични заболявания. Все пак пробиотиците са живи бактерии и вместо да са ни полезни, може да стане тъкмо обратното.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив
