Отпуснаха 22 000 лева за разкопки в южния двор на “Свети 40 мъченици”

Публикувано на пн, 11 авг. 2014
576 четения

22 000 лв. за разкопки в южния двор на манастира “Великата лавра” във Велико Търново бяха отпуснати от държавата под формата на целева субсидия. За първи път от години поне 10 на сто от средствата са предвидени за консервация и зазимяване на разкритата архитектура. Историческият храм “Свети 40 мъченици” беше предоставен за стопанисване на Общината, но в държавния бюджет отново са предвидени пари за знаковия паметник.
Археологическите проучвания ще бъдат съсредоточени в близост до средновековния храм, преустроен в баня, който беше открит през 2007 година. Обектът се намира само на 80 метра южно от църквата “Свети 40 мъченици” на левия бряг на р. Янтра. От няколко дена там работи проф. д.изк.н. Константин Тотев от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН. Той копае в екип с гл. ас. д-р Евгени Дерменджиев от Регионалния исторически музей в старата столица.
През миналата година археолозите също работиха в южния двор на манастира. Тогава те проучваха останките от средновековен квартал от началото на XIV век. “Той се е развивал в западното подножие на Царевец и най-вероятно той се е простирал до крепостната стена, която се спуска от главния вход на Царевец и стига до реката”, припомни проф. Тотев.
Амбицията на Министерството на културата и на Общината е постепенно да бъде проучен целият южен двор на “Свети 40 мъченици”, за да може освен обновения храм посетителите да имат възможност да разгледат църквата – баня. Находката няма аналог в проучените досега стотици храмове от епохата на Средновековието в България. Основите на храма са били открити през 1992 г., но заради започналите мащабни разкопки край “Свети 40 мъченици” са замразили проучванията. Абсидата на паметника попада под тротоара на пътя, който води към площада пред Царевец.
За да бъде проучен напълно храмът, е наложително да бъде укрепен пътят, сподели проф. Тотев. Част от помещенията са били преустроени в обществена баня за нуждите на населението в квартала под хълма Царевец.
Трябва да се намери начин и за експонирането на банята, която впечатлява с интересната си архитектура. Откритото къпално помещение е с размери 4,50 на 7,80 метра, с под от каменни плочи. В зидовете са вградени керамични тръби за отопление, които били свързани с горивна камера в съседно помещение.
Наред с това са намерени много фрагменти от стенописи и сграфито керамика с рисунки на животни и птици, част от мраморна икона с позлатена рамка.
Златина ДИМИТРОВА, сн. архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново