Славил Димитров е новият главен диригент на Музикално-драматичен театър “Константин Кисимов” във Велико Търново. Той идва направо от Държавната перла Измир, където през последната година е бил генерален музикален директор. В старата столица смени на поста доц. Атанас Варадинов, който пое музикалния отдел на театъра през 2010 г.
Славил Димитров е роден през 1972 година в Момчилград. Учи пиано при именитата шуменска педагожка Росица Михайлова. През 1995 г. е завършил Държавна музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” със специалност “Хорово дирижиране” при проф. Крум Максимов, а през 1998 г. и “Оперно и оркестрово дирижиране” при проф. д-р Иван Бакалов, проф. Иван Вульпе и проф. Васил Казанджиев. В периода 1986-1999 г. участва в експерименталния клас по композиция към Държавната консерватория в Одеса при проф. Георгий Успенски, а от 1991 до 1994 г . – в класа на акад. Александър Райчев.
Славил Димитров е носител на редица престижни отличия. Сред тях са първа и голяма награди от радиоконкурса “Братя Стоянови” през 1985 и 1986 г., първа награда на World Children Music Festival през 1988 г. в Нагоя, Япония, голяма награда на Всеросийския конкурс в Одеса през 1989 г. и трета награда от Първия конкурс “Проф. Иван Спасов” в Пловдив през 1995 г.
През 2005 г. печели три награди от Петия национален конкурс “Пиеса в неравноделни ритми” – втора, наградата на оркестъра и наградата на публиката.
Три пъти е номиниран за наградата “World Music” от Международната асоциация по фолклор в Онтарио, Канада.
През годините е бил постоянен диригент в Шуменска филхармония, главен диригент на Държавната опера в Русе и последователно хормайстор, диригент, главен диригент, генерален музикален директор на Държавната опера в турския град Измир.
– Г-н Димитров, как успяхте да привлечете звезда от ранга на Орлин Горанов да пее на търновска сцена?
– Самата идея да се пее със симфоничен оркестър е доста привлекателна. За родните ни поп и рок музиканти – особено много. По простата причина, че те много рядко правят това. А някои от тях дори никога не са излизали на сцена с такъв състав зад гърба си. С Орлин Горанов се познаваме от съвместната ни работа по “Турандот” в Националната опера и балет и “Евгений Онегин” в Русенска опера. Преди четири години в Шумен пък направихме съвместен майсторски клас по пеене за деца и тийнеджъри.
– Как се роди идеята за поредицата концерти “Звезди на българската поп музика”?
– Велико Търново е мой любим град, огнище на българското Възраждане, култура и образование. Освен това моето поколение свързва старопрестолния град и с прословутата едно време “Мелодия на годината”. Тъй като аз съм правил доста концерти с Камелия Тодорова, Мария Илиева и Орлин Горанов, но инцидентно и в различни градове, прецених, че тук, в Търново, е мястото да обединим концертите на няколко от нашите водещи певци в концертен цикъл “Звезди на българската поп музика”.
– Кои други изпълнители ще могат да чуят великотърновци заедно с оркестъра и хора на нашия театър?
– Имената на следващите ни гости ще бъдат официално съобщени след концерта на Орлин Горанов на 20 февруари в залата на Музикално-драматичен театър “Константин Кисимов”.
– Защо приехте да станете главен диригент на търновския театър?
– Аз познавам театъра, солистите, артистите, оркестрантите и хористите. Винаги съм работил много добре с тях. За мое съжаление обаче доста рядко. Сега ми се отдава възможност да работя с тях за по-дълго. И аз ще правя това с огромно удоволствие, отговорност и респект както към тях, така и към името на Велико Търново.
– Как се работи с оркестър и музикален състав, които са под санитарния минимум?
– Трудно и с много компромиси от двете страни.
– Какво задържа музикантите и артистите в театъра, въпреки недостойното заплащане и трудните условия за работа?
– Смея да кажа, че като изключим столичните театри и оркестри, тук заплащането не е чак недостойно. Но като цяло музикантите и артистите в България получават доста под средната за страната работна заплата. Задържат ни различни неща, но главно – обичта към изкуството и нежеланието да сменяме професията си.
– Какво може да се желае по отношение на репертоара на МДТ?
– Репертоарът на театъра трябва да обхваща както нови неща, така и класически заглавия. Хубаво би било, ако може да поставяме по-често нови български пиеси.
– Кои са новите заглавия, с които ще привличате публика?
– Обсъждаме бъдещия репертоар в момента. Засега със сигурност мога да кажа, че ще се играят мюзикълът “Българи от старо време”, операта “Травиата”, оперетата “Царицата на Чардаша”. Засилено ще присъстват на сцената и имена от поп и рок музиката ни. Очакваме с нетърпение премиерата на “Госпожа Министершата” по Бранислав Нушич.
– Идвате във Велико Търново от държавната опера в Измир. Какво е отношението на турската държава към музикалното изкуство?
– Отидох в Измир по покана на директора на операта и много бързо се убедих, че там се работи като във всеки европейски театър. За Република Турция развитието на музикалния бизнес и в частност на класическата музика е приоритет. Държавата отпуска достатъчно средства за нови постановки и никой не се притеснява дали ще му стигнат парите, или не. В репертоара там всяка година присъстват обичаните опери на Верди и Пучини, а заедно с тях задължително се поставят и две нови турски заглавия. Държавата субсидира целия творчески екип, който работи по написването на новите опери, а след това подпомага финансово и театъра, който се е заел да направи премиерното заглавие. По този начин в южната ни съседка стимулират изявите на младите творци и пазят традициите живи. Докато у нас нова българска опера не е писана поне от 25 години.
– А как се отрази реформата в театралното изкуство на оперетите и музикалните театри?
– Нямам всеобхватен поглед по темата, но само положителни или само отрицателни последствия няма. Съставите работят повече – това е факт, което е добре и за репертоарната политика, и за поддържане на качественото ниво. Трупите пътуват по-често, т.е. ареалите на дейност се разширяват. В т. нар. реформа обаче има основни пропуски в начина на финансиране, както и в поощряването на млади творци и български заглавия. Но всички с интерес очакваме новите методики за оценяване и финансиране на Министерството на културата и разчитаме да са по-ефективни.
Златина ДИМИТРОВА, сн. личен архив
