Недко Еленски разкри край Джулюница детско погребение на 8000 г.
Най-голямата колекция в света с украшения за уста от неолита притежава археологът Недко Еленски от Регионалния исторически музей във Велико Търново. Накитът се е поставял като пиърсинг на долната устна и е бил широко разпространен между 6200 и 5800 г. пр. Хр. Над 80 артефакти от този вид, популярни под името лабрета, е открил по време на проучванията в праисторическото селище край Джулюница специалистът. Изработени са от кост, камък или керамика, а размерите им варират от 2 до 6 см. Те са фалически символ и най-често са с цилиндрична форма или във вид на стилизирана бича глава.
Прави впечатление, че този накит е разпространен сред индианските племена в Северна Америка, а техните лабрети са едно към едно с тези от неолита, обяснява Недко Еленски. Носили са ги само млади момчета. Древните хора са поставяли накита със специален ритуал, с който символично се отбелязва превръщането на момчето в млад мъж. Този вид украшения се срещат само в земите на днешна Югозападна и Северна България, Северна Гърция, Сърбия и Румъния. Наши конкуренти в тези находки са сърбите, като на един от техните обекти досега са намерени 60 лабрети. По време на разкопки край Джулюница ние редовно намираме по 7-8 украшения от този вид на сезон, посочи археологът.
С 11 000 лв., отпуснати от от Министерството на културата, провежда своите проучвания в праисторическото селище в местността Смърдеш Еленски. Той работи в екип със студенти и докторанти от Великотърновския университет. Преди броени дни те са разкрили детско погребение на 8000 г. Индивидът е на видима възраст 12-13 г., но за по-голяма точност трябва да го види антрополог, сподели специалистът от РИМ. Гробът е на пласта от 6000 г. пр. Хр. и е добре запазен. Тялото на детето е положено по корем в в т.нар. хокерна поза – с ръце, положени под главата. Погребенията в тази ембрионална поза са характерни за неолита и халколита. Хората са били полагани така с вярването за бъдещо прераждане в семейството и рода.
Това е 13-ото разкрито погребение на този обект, отчете Недко Еленски. През м.г. на пласта на ранния неолит той откри останките на три бебета на възраст 10-12 месеца. През 2011 г. той разкри най-старото погребение в Югоизточна Европа, което е на 8300-8150 г. Това беше доказано с поредица от изследвания в Института по протоистория в Оксфорд. Нашият обект е включен в мащабния проект “Геномната история на Югоизточна Европа”, в който участват различни университети в САЩ, Ирландия, Великобритания и Германия, разказа археологът. Единствено Джулюница е представена в него с гробове от всички епохи – от ранния неолит, халколита, бронзовата и желязната. Около 500 погребения са обхванати до момента в изследването, като 13 от тях са разкрити в селището в местността Смърдеш. След поредица от ДНК анализи учените са установили генотипа на древните хора, включително и с какво са се хранили.
В понеделник на обекта ще пристигне иранката Камжан Сафора, която е специалист по животински кости в Университета Грьонинген в Холандия. Тя е от екипа на палеозоолога Дженар Чакинлар, с която Еленски работи от 2010 г. В холандския вуз са обработили проби от 5000 кости, намерени в периода от 2001 до 2010 г. на обекта. Те са от най-стария пласт на селището – 6200-6100 г. пр. Хр. Изследванията им са установили, че 70 на сто от намерените останки са от кози и овце, а от домашните животни се среща говедото. “Сега колегата отново ще вземе проби от диви и домашни животни и ще ги сравни с такива от Северна Анатолия. Целта е да се установи дали има смесване на популациите и с какво са се хранили животинските екземпляри тогава”, сподели археологът.
Площ от 130 кв.м в централната част на селището е проучил екипът тази година. Завършихме разкопките в западната част на жилище от 5700 г. пр. Хр., а сега продължаваме в по-долния пласт, обяснява Недко Еленски. Култови масички, украшения, керамични мъниста и тежести за рибарски мрежи са сред най-интересните находки от последния сезон.
Златина ДИМИТРОВА, сн. личен архив
