Димитър Димов
Възраждане на традиционните сортове лози искат великотърновските енолози. В момента наблюдаваме тенденция, която извежда на преден план засаждането на френските винени сортове. Това е факт по целия свят, но има опасност да заличи автентичния вкус на българското вино, заявява енологът от “Диа Калис” Димитър Димов. Вече има известни опити по отношение на възраждането на българската лоза, но засега те са като отделни инициативи на членовете на съюза на енолозите в България. Преди години винените райони в България от шест бяха редуцирани на два. Сега имаме район “Дунавска равнина” и район “Горнотракийска низина”. Единият обхваща винопроизводството на север от Стара планина, а другият на юг от Балкана. Това според енолозите е направено, за да може българското вино да се наложи като марка на световния пазар. На практика имаме две марки, които са задължителни при описанието върху етикетите. В тези два района преди години са виреели сортове, които в момента са на път да изчезнат. За района на Дунавската равнина емблематичният сорт е гъмзата. В момента от този вид лози няма почти никакви масиви, а гъмзата е уникален сорт, който получава своите качества посредством климата, релефа и почвите точно в този район на север от Стара планина.
През миналата година Съюзът на енолозите обявява конкурс за производителите на автентично вино от сорта гъмза, оказало се, че интерес има и през тази година в рамките на туристическата борса отново ще има дегустация на такова вино.
Знаете ли къде по света пият най-много шампанско, пита Димов и отговаря – в областта Шампан във Франция. Ние не можем да произведем най-доброто шампанско или най-доброто бордо, просто защото това вече е направено и има съответните традиции и еталони, създадени в съответните области. Ние обаче можем да покажем на света уникалния вкус на родната гъмза, която пък си има своите традиции тук, разказва за идеята енологът. По думите му възраждането на едно такова производство може да стане на принципа на биоземеделието и така ще попадне в една пазарна ниша, която печели все по-голяма популярност. Чисто, регионално и уникално вино.
Другите класически, но забравени български сортове грозде са видовете “виненко”, “кокорко”, “зарчин”, “чауш”, “резекия”. Те са характерни за Северна България.
В Южните краища на страната освен емблематичния Мавруд са виреели сортовете “сливенска шевка”, червен мискет, памид и др. Всички те могат да влязат в дългосрочна стратегия и да бъдат обявени за уникални марки на родното производство на вино.
Това според винопроизводителите не може да стане с магическа пръчка, защото отглеждането на лозе е дълъг и сложен процес. Те припомнят, че за да роди лозата, това може да се случи едва на третата или четвъртата година от момента на засаждането й. Грижата за нея продължава всяка изминала година, а средният й живот достига максимум до 50 години, след което насажденията трябва да се подновяват.
Представителите на лозаро-винарския бранш ще настояват държавата да отпусне средства за рекламирането на българските марки. Необяснимо е как примерно за двата винени района все още не е изработено лого, което ще е своеобразна гаранция за регионалния произход на виното. Според хората от бранша възраждането на автентичните български сортове лози и грозде ще спомогне за излизането на сектора от кризата.
Българите са узрели за този момент на завръщане към традиционното, защото е факт, че винената култура през последните няколко години се разви неимоверно и хората искат да обогатят гамата от вкусове и аромати, са убедени енолозите.
Марина ПЕТРОВА
сн. архив
1.54221
2.44235
1.62837