Магията на българската шевица оживява в бродираните бижута на Мила Милчева

Публикувано на пт, 23 Дек. 2016
9987 четения

Всички свои произведения Мила Милчева споделя в страницата си Embroidery by Mila

Главната редакторка на “Янтра ДНЕС”” прави уникати под лупа. Първа в България възстановява изкуството микробродерия от 18 век на австрийската императрица Мария-Тереза

Векове наред българката е създавала красота с ръцете си. Дори и в най-тежките и трудни времена тя не е преставала да тъче, да плете, да бродира, да крои, да шие, да украсява дрехите с българската шевица. Заедно с багрите, нюансите и фигурите в това изкуство тя е влагала и част от своето сърце и душа. Тази магия и богатство на българската шевица от различни краища на страната да бъде претворена в красиви колиета, обеци и гривни е новата страст на Мила Милчева, главен редактор на в. “Янтра ДНЕС” във Велико Търново.
В изработването на бижутата открих своето призвание и духовна същност, намерих себе си след дълги години лутане в приложните изкуства. Много се радвам, че хората, които притежават моите уникати, ми пишат прекрасни отзиви и това ми дава стимул да продължа, разказва Мила. Нейните произведения вече са на три континента – Европа, Австралия и САЩ. Повече от 20 години родената в Тетевен журналистка, която е завършила българска филология във ВТУ, шие гоблени. Постепенно, особено през последните една-две години, тя вижда, че има много интересни неща за творчество в тази област. Запалва се по американските гоблени “Дименшънс”. Те се шият трудно, но стават много красиви, дават почти триизмерен образ. И тъй като интернет е едно огромно море за информация, Мила попада на снимки на бродирани бижута. Решава да опита. Проблемът е, че почти няма информация как се изработват тези украшения. Опитва се да разпита някои от авторите, но като във всеки занаят, се пазят тайните. Това я амбицира да започне изработването на бродирани бижута. Действа на принципа – “проба – грешка”. Изхабява доста панама, докато се научи, пръстите ѝ са непрекъснато убодени, признава, че не може да има маникюр, защото ноктите ѝ се чупят, докато монтира бродерията на метален обков с орнаменти, и се налага да работи с клещи. Но пък радостта да види бижуто готово е невероятна.
Изкуството на бродираните бижута е особено развито в Русия и Украйна. Рускините и украинките са приложнички номер едно в света. Те са ненадминати и в областта на декупажа и бродериите и имат страхотни постижения, споделя главната редакторка.
Бродираните бижута на Мила се разделят на два модела. Едните тя прави с българска шевица, а другите са първите опити за едно интересно изкуство от 18 век, наречено микробродерия, което е създадено от австрийската императрица Мария-Тереза.
Има много групи във Facebook, които са посветени на българската шевица и тези общества са необозримо богатство. Моята любима група е “Схеми на шевици”, от която черпя вдъхновение и идеи. Това е интернет пространство, заредено с много позитивизъм и добрина и аз благодаря от сърце на администратора Георги Марков и на хилядите ѝ членове, казва Мила. Аз съм изумена от възраждането на интереса към българската шевица и никога не съм предполагала, че това се случва в наши дни, когато нещата са така комерсиализирани. Видях шевици върху облекла, бижута, чаши, пирография върху мебели, цели серии татуировки. Вероятно българинът започва да се завръща към своя корен и това е прекрасно, с радост споделя журналистката. Според Мила е малко да се каже, че българската шевица е уникална и в това тя се убеждава с всеки изминал ден, тъй като покрай заниманията си с бижутата чете много. Попада на удивителни факти. Никога не е предполагала, че всеки елемент от шевицата крие толкова символика. Само за популярния символ “Дървото на живота”, има десетки страници с информация. Тази шевица се е бродирала на сватбени женски одежди по ръкавите, бието на ризата. Много интересни данни има и за т.нар “елбетица”, характерен елемент от шевицата, който се среща във везбеното и килимарското изкуство, а също в декорацията на обредни хлябове, надгробни кръстове, постройки и др. Това, което ние заклеймяваме като свастика – пречупения кръст, всъщност е доста характерен елемент за българската шевица, която е цяла наука, казва Мила. Последното, което тя прочита, е, че

в шевицата е закодиран
ДНК-кодът на българина

Шевицата на дрехите не е просто украса, в нея е вложена сила, послание и защита. Везана около пазвите на ризата, тя пази гърлото и гърдите, стига чак до сърцето. Бродираните литаци при жените, както и пендарите, обхващат и слънчевия сплит. Везаните елеци при мъжете имат енерго-информационно въздействие. Мила признава, че когато започва да бродира български шевици, изпада в състояние, подобно на медитация. Всичко негативно през деня се оттича, не усеща кога минава времето. Може да бродира часове наред, а последният ѝ рекорд на непрекъснато бродиране е 8 часа.
Всяко нейно бродирано бижу или комплект има име, което отразява замисъла и настроението на картината. “Фолклорна магия”, “Портокалово”, “Цветето”, “Дървото на живота”, “Наследство” – шито с мотив от рокля, бродирана от майката на Мила преди повече от 50 години, “Нюанси”, “Ириси”, “Полъх”, “Розова градина” и др.

Мила бродира под лупа, има и
дентален бинокуляр –

специални очила, които ѝ позволяват да действа като хирург с иглата и да намира и най-малката точица в панамата. Обикновено гоблените се бродират на панама 16, 18, 22-и каунт, а бижутата си тя прави на 40 и 48 каунт. Колкото е по-голям номерът, толкова дупчиците на панамата са по-малки. Няма как да се бродира с невъоръжено око. Проблем е обаче, че такава панама в България няма, тя е доста скъпа и се доставя само от Англия и Америка. Но пък се заслужава, тъй като бродираните картини върху нея са изящни и много красиви.
Мила има много идеи и

едната е да започне изработката на
бижута с източни мотиви

Според нея шевицата е интернационално изкуство и всички народи са влагали в нея красота по свой начин. Иска да доразвие микробродерията на Мария-Тереза, която едва ли някой друг изработва в България. Цяло богатство от такъв тип бижута и други аксесоари, като чанти, огледала, калъфи за очила, могат да се видят в малко магазинче в центъра на Виена до катедралата “Свети Стефан”, което съществува повече от 100 години. То се казва “Petit point” на името на специфичния бод, с който се изработват тези бижута. Правят се по стари схеми, които трудно се намират, повечето от тях са с цветя и птици.
Мила мечтае да направи и колан, комбиниран с бижу, а също и малка чантичка за официален тоалет в стил “винтидж”. Но това става много трудно и бавно. Изработката на едно бижу с бродерия може да стане за 2-3 дена, като тя шие предимно вечер. Признава, че бродирането и журналистическата ѝ работа пред компютъра я обездвижват, но е намерила изход в любимите си занимания с народни танци.
Всъщност

скритата любов на главната редакторка е парашутизмът,

с който тя се занимавала известно време, и съжалява, че е прекъснала. Неслучайно като подарък за 18-ия рожден ден на дъщеря си тя подарила полет с делтапланер, а за 20-ия – скок с парашут.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново