Лазар Лазаров, зам.-министър на МТСП: Новият Закон за социалните услуги ще работи с идеи на общините

Публикувано на пн, 25 апр. 2016
450 четения

Новият Закон за социалните услуги ще работи с идеи на общините и ще продължи концепцията на Закона за социалното подпомагане, в който бяха направени спешни промени, каза Лазар Лазаров, зам.-министър на МТСП. Той присъства на 11 Национален форум на доставчиците на социални услуги, който се проведе във Велико Търново
Според Лазаров най-съществената реформа в сферата на социалните услуги е предприета през 2005 г., след 5 години са направени съществени изменения, а днес се оценяват въздействията върху системата. Целта е не да бъде отречен този модел, а да го надградим. Връщане назад няма, защото нашата реформа е била доста прогресивна за времето си, в сравнение с други европейски държави, подчерта зам.-министърът. Той допълни, че сега е необходим нов стимул за развитие на социалните услуги и от гледна точка на нормативната уредба те трябва да се разделят от социалното подпомагане. Социалните услуги трябва да бъдат обединени в един закон. Сега регламентацията им за деца значително изпреварва тази при възрастните. За нас е важно да осигурим синхрон между тези възрасти, е категоричен Лазаров.
Да има само сграда за услугите, не е удачен вариант за качество. Затова е необходимо ново дефиниране. В момента услугите се свързват с това да има осигурена сграда, но ние считаме, че това не е удачен вариант. Голяма част от тях са консултативни, могат да се извършват с училища, детски градини, лечебни заведения, а не да строим сгради и да сме доволни. Затова пред всички нас предизвикателството е да създадем мобилност, отчете Лазаров.
Друг подход е въвеждането на обективно планиране на социалните услуги, свързано с реалните потребности на областите и общините, но пречупени през националните приоритети. Тук са необходими три фактора – брой население, брой на лица с увреждания, ниво на безработица. В случая

социална карта ще определи минималния пакет от социални услуги във всяка област

Това ще доведе до окрупняване на услугите на областно ниво и ще включи общините в определени дейности. Според Лазаров, акцентът на новия Закон за социалните услуги е, че ще бъде осигурен индивидуален подход към всеки потребител според потребностите. Вече е време тази подкрепа да бъде по-персонализирана, да се зачитат човешките права и да се отчита конкретната специфика на лицето. Това ще даде възможност потребителят сам да си избере услугата, която да му помогне в най-голяма степен. В момента има административни пречки по отношение на социалното включване, което налага да приложим един мултидисциплинарен подход при оценката на потребностите на нуждаещите се, обосноваващ се на ясни правила и критерии.

“Парите следват потребителя”, е новият принцип в социалните услуги

Той не е свързан с този в здравеопазването, уточни зам.-шефът на МТСП. Идеята е лицето да избере доставчика, формата на услугата и да реализира правото си на социална подкрепа. По този начин финансирането ще бъде на база на продуктивност, а не финансиране на капацитета, както е сега. То ще бъде свързано и с ефективността и резултатите от услугата, базирана на новите потребности, които изискват по-голяма гъвкавост за предоставяне. По този начин ще има подобрен достъп и повече и по-разнообразни социални услуги. Според Лазаров участието на НПО в социалния сектор е изключително важно, затова МТСП ще търси начин услугите да бъдат финансирани от различни източници, като бъдат въведени и стандарти за качество. Ще вървим към интегриране на социалните услуги, а не предоставянето им поотделно. Така потребителят ще получи това, от което има нужда.

Доброволческата дейност в социалните услуги все още е незапълнен вакуум

Лазаров отчете, децата с увреждания у нас вече са изведени от домовете, но процесът на ДЕИ (деинституционализация) продължава. Остават 700 деца в социалните домове и още 750 деца в медико-социалните домове, които ще намерят нова алтернатива за независим и достоен живот при биологичните си семейства и новите резидентни услуги. Заедно с това трябва да стартира и ДЕИ при възрастните, но трябва да бъдат регламентирани промени в подхода, в механизмите на финансиране, в критериите, стандартите, оценките, показателите и др. за процеса. За целта се подготвя план за стратегия за дългосрочна грижа на България, който се очаква да бъде готов в края на 2016 г. За периода 2016 – 2020 г. обаче ние вече сме предложили план за изграждане на социалната структура в страната и необходимите средства за това за продължаване на устойчивостта на този процес, посочи Лазаров. Той допълни, че

при закриването на домовете за възрастни с увреждания ще се тръгне от тези с лоши условия на живот

Така ще изградим нов модел за социална подкрепа в общността, който да отговаря на стандартите за качество и здравни грижи, заяви зам.-министърът. Той припомни, че от 2003 г. социалните услуги у нас са децентрализирани и са отговорност на общините. Те изготвят общински стратегии, в които описват каква част от услугите са държавно делегирана дейност, каква част са общински и какъв е делът на частните доставчици. Държавните услуги получават финансиране от АСП. На територията на страната на практика няма община, в която да няма вид социална услуга. Държавата финансира подкрепата на повече от 35 000 потребители на социални услуги в страната, за които са осигурени над 200 млн.лв. Догодина имаме намерение да предложим увеличение с 11 млн. лв., а също да бъде увеличен и броят на потребителите. Ще разкрием и нов вид услуга – дневен център за деца и възрастни с множествени увреждания, за да окажем по-добра подкрепа на техните семейства, съобщи Лазаров.

Над 16 000 лични асистенти се грижат за около 17 000 потребители

в страната и за тях осигурените средства са 150 млн. лв. Има също приемна грижа за децата като алтернатива на ДЕИ, за която са определени допълнително 90 млн. лв. За предоставяне на нови видове социални услуги за възрастни с увреждания се предвиждат 30 млн. лв. за следващите пет години по ОПРЧР. Други 30 млн. лв. са свързани с услуги за ранно детско развитие по отношение на подкрепа на семействата на деца с увреждания, с оглед да се предотврати изоставянето. Освен това Световната банка финансира проект за подкрепа на деца в образователния процес, в който ще бъдат включени 30 000 деца и техните семейства. Предстои да стартира друга програма за хората с увреждания и НПО. Тя се нарича “Активно включване, където финансирането е 20 млн. лв.
По отношение на недостига на центрове за хора, преживели насилие, зам.-министърът обясни, че в момента държавата прави преглед на всички видове услуги, касаещи насилието.

Резидентните услуги не могат да
преодолеят всички форми на насилие

Има успех и чрез консултации в центрове за обществена подкрепа и за социална рехабилитация и адаптация и това е част от тяхната дейност. Ние обаче се нуждаем от нов подход при планиране на тези мерки за подкрепа, свързани с резидентните услуги. През следващите 5 години имаме намерение да изградим такива центрове за хора, претърпели насилие. Работим заедно с Министерството на правосъдието и Министерството на външните работи по отношение на ангажиментите на България при евентуалното ѝ присъединяване към Истанбулската конвенция, която е за преодоляване на всички форми на насилие, съобщи зам.-министърът.
Лазаров посочи и друго предизвикателство на реформата в социалните услуги, а то е към подкрепата на хората с психични разстройства и умствена изостаналост. Проблемът е, че общините не желаят да приемат на територията си такъв тип услуги. Ние се опитваме да стимулираме кметовете да развият тази подкрепа, но е много трудно, призна Лазаров. Именно затова вторият етап на ДЕИ на възрастни ще започне от хората с психични разстройства, които са в институция.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново