Лазар Лазаров, зам.-министър на МТСП: “До 20 години затваряме всички старчески домове, те са отживелица”

Публикувано на пт, 30 май 2014
1194 четения

Лазар Лазаров е зам.-министър на МТСП за втори път, след като зае този пост по времето на управлението на Сергей Станишев през 2007 г. Лазаров е роден в София, където завършва УНСС със специалността “Макроикономика”. Специализира по проблемите за пазара на труда в България. Работил е в Националната служба по заетост и Стопанската камара, а след това става съветник в Икономическия и социален съвет.
Преди да стане зам.-министър първия път, Лазаров е съветник на министъра на МТСП. По време на управлението на ГЕРБ той е главен експертен сътрудник към Комисията по труда и социалната политика при Народното събрание. От миналата година Лазаров отново е зам.-министър на МТСП и един от ресорите му е за политиката на социалното включване, подпомагане и социални услуги.
В началото на тази седмица Лазаров и италианска делегация от социални експерти бяха на посещение във В. Търново, където се срещнаха с ръководството на Общината. След това гостите посетиха Кризисния център и детския дом в Балван, а също и Центъра за подкрепа на деца и младежи във В. Търново. 

– Г-н Лазаров, на срещата с общинското ръководство във В. Търново заявихте, че деинституционализацията на децата от домовете в България е започнала от 2000 г. и трябва да приключи до 2025 г. В момента на какъв етап се намира тази иновативна социална реформа?
– Деинституционализацията обхваща закриване на всички детски домове и изграждане на нови форми на социални услуги. Наистина този процес у нас започна преди 14 години, но след 2010 г. се използват много активно и европейски фондове за подкрепа на тази политика. Като алтернатива на домовете са осиновавянията, приемната грижа, новите семейни центрове, защитените жилища, връщането на детето в биологичното семейство, ако е възможно, и др. Тук искам да прибавя и кризисните центрове за деца, жертви на трафик, които са много важни в днешното общество. Първият беше изграден във великотърновското село Балван. Работата с децата и семействата е много важна, затова 54 % от бюджета на социалното министерство за тази година е съсредоточен само за тази политика. Независимо че 25 години е срокът за затваряне на всички детски домове, като започнахме от тези за деца с увреждания, трябва да ускорим тази реформа и да преодолеем обществения стереотип, който сега съществува. Това означава децата с увреждания да не бъдат изоставяни от родителите си. Затова се стараем да провеждаме ранна превенция в семействата, където има нисък родителски капацитет или нямат родителски умения. Осигуряваме и финансова подкрепа на такива семейства, за да се справят с отглеждането на детето. Като алтернатива на социалния дом е приемната грижа и у нас тя се развива изключително успешно, макар в началото да имаше много скептицизъм и никой не вярваше, че тази форма ще бъде развита. Сега една голяма част от децата в институциите са настанени при приемни родители и тук е истинската семейна среда. Повече от 2200 деца получават грижи при приемни семейства, което е изключителен успех за нашата страна. Имаме и около 1000 приемни семейства и кандидатите непрекъснато се увеличават. От друга страна, се създава и заетост, а и не са изключения случаите, когато приемни семейства отглеждат по няколко деца, някои от които са братя и сестри. Да вземем и центровете за настаняване от семеен тип, които изграждаме в момента. Това са истински фамилни къщи. Вярно е, че наред с изграждане на новите услуги продължаваме да ремонтираме старите домове. В момента е спряно настаняването на деца в специализирани институции. Това може да стане само в изключителен случай, когато няма никаква друга алтернатива.
В България са развити 382 социални услуги за деца. До края на тази година следва да бъдат изградени 149 семейни центрове, 36 защитени жилища, 8 центрове за социална рехабилитация и интеграция и 10-дневни центрове за деца с увреждания.
Деинституционализацията е много труден процес и той няма аналог у нас. Изисква много усилия и подкрепа от цялата общност. За тази социална реформа използваме два европейски фонда за финансиране – за регионално развитие и за развитие на селските райони, когато се касае за изграждане на самите центрове. Услугите са в рамките на програмата за развитие на човешките ресурси и ЕСФ. Това финансиране го наричаме кръстосано, но целта е една – да се създадат нови условия за отглеждане на децата в риск. Разбира се, закриването на детските домове продължава, като се опитваме да включим и деинституционализацията на възрастните.
– Правителството вече прие стратегия за дългосрочна грижа за възрастните хора. Това ли е началото на деинституционализацията при тях?
– Стратегията е необходимо условие, за да използваме въпросното кръстосано европейско финансиране при изграждане на новите социални услуги. Един от ангажиментите, който държавата поема в тази стратегия, е деинституционализацията на грижата за възрастни. Това означава в следващите 20 години да се реформират сегашните домове в семейни къщи и да се закрият остарелите и непригодните сгради, защото старческите домове са отживелица. На тяхното място ще се създадат новите модерни и качествени медицински и социални услуги. Те трябва да са мобилни и да се осъществяват в дома или квартала на възрастните хора и по този начин да се подкрепят и близките им. За деинституционализацията на старческите домове и на хората с увреждания се предвиждат 270 млн. евро, осигурени от новата програма за развитие на човешките ресурси. Нови домове обаче няма да се строят. Предвиждаме изграждането на такава социална грижа, която да предотврати институционализацията. Това са дневни центрове за възрастни и хора с увреждания, центрове за социална рехабилитация и др. В тази връзка заедно с МЗ и БЧК реализираме пилотен проект, който осигурява тази комплексна медико-социална грижа в домашна среда. Проектът е за Хайредин, Пирдоп, Враца и Бяла Слатина, където са изградени 4 центъра, в които се обслужват 550 души.
Медицинската услуга за самотните хора обаче поражда промени в Закона за здравето, защото тя не е регламентирана да се извършва вкъщи. В момента само социални работници посещават възрастните. Ние искаме при необходимост в дома да идват и медицински специалисти. След законовите промени в тази насока моделът ще бъде разпространен в цялата страна. До средата на 2015 г. ще разработим план за действие за всички проекти, отговорности и финансиране за закриване на домовете за възрастни, а парите ще бъдат осигурени от ЕСФ и новата програма за развитие на човешките ресурси.
– Колко са домовете за възрастни у нас?
– Общо 160 и в тях са настанени над 11 000 души. Тук се включват и специализираните институции за слепи, с деменции, с психични заболявания, с физически и умствени увреждания. Най-много са домовете за стари хора – 81, където живеят над 5600 души. Отделно се създават дневни центрове за хора с увреждания, за социална рехабилитация и интеграция и учебно-професионални ателиета, които обхващат 8450 души. Вече има 219 защитени жилища, в които са настанени 2682 души. В тях хората получават не само подслон и грижа, но имат социални контакти, задоволяват своите културни потребности, имат и лично пространство.
– В много от домовете за възрастни сега има арт работилници, където хората и като терапия изработват истински произведения на изкуствата. После те ги продават на коледни и великденски базари с мотива, че с парите си купуват нови материали за работилницата. Дългосрочната стратегия предвижда ли регламентиране на тези ателиета и узаконяването им като социални предприятия?
– Да, открива се голяма възможност за създаване на заетост с т.нар. “бели” работни места, както и за развитието на социалното предприемачество. Вече се роди понятието социална икономика и правителството одобри концепция за стимулирането й. Социалните предприятия преследват цели, различни от търговските дружества и не гонят печалба. Или ако я имат, я използват за социални нужди. В тези предприятия могат да се включат хора в домовете, самотни майки, младежи от интернатите, безработни и др. В края на януари 2014 г. бе приета концепция за развитие на социалната икономика през следващите две години. Целта е да подобрим средата за работа, правната им регламентация и възможностите за по-добро финансиране. В началото на мандата на това правителство бяха приети промени, които дадоха достъп на тези предприятия до обществени поръчки. Освен това облекчихме тяхната регистрация и намалихме административната тежест. Вече има и професия социален предприемач. Това е човек, който наема на работа хора от уязвимите групи или пък произвежда стоки и продукти за тях. Или е комбинация и от двете. Вече имаме 80 социални предприятия, в които работят над 1000 души от различни рискови групи. Те са включени в озеленяването, общественото хранене, домашния социален патронаж, общинските администрации, обществените перални, традиционните занаяти.
Друг аспект са специализираните кооперации за хората с увреждания. Те са 131 и в тях работят 3000 души, половината от които са с увреждания. Един от най-успешните проекти е “Помощ в дома”, който ще продължи и през следващия програмен период. В момента по него работят 165 общини, които са създали социални предприятия, за да развиват тази услуга. 12 000 потребители в страната се възползват от тази услуга и е създадена заетост на над 5500 безработни. Така че развитието на социалното предприемачество е приоритет.
Друг голям процес, който протича в момента, е извеждането на децата от интернатите и настаняването им при приемни родители или семейни центрове. Това ще изисква още по-голямо предприемачество и увеличаване именно на “белите” работни места.
Вася ТЕРЗИЕВА

loading...
Пътни строежи - Велико Търново