Иван Дойков, продуцент: Филмът “Възвишение” разсмива и разплаква, но най-важното е, че кара хората да се замислят

Публикувано: пт, 10 Ное. 2017 | Прегледи: 399
Намали шрифта Увеличи шрифта
Иван Дойков (вляво) и режисьорът Виктор Божинов на премиерата на филма “Възвишение” в София.

Иван Дойков е роден във Велико Търново. Завършил е магистърска програма по аудио-визуален мениджмънт в MEDIA BUSINESS SCHOOL през 2006, след което специализира в Лондон и работи за британската компания Spice Factory до 2008, когато се завръща в България. Продуцент е на игрални филми и телевизионни сериали. Участвал е в създаването на култовите “Мисия Лондон” и “Под прикритие”, които се превръщат в най-успешнитe съвременен български игрален филм и сериал.

– Г-н Дойков, “Възвишение” тръгна. Предпремиери се проведоха в няколко български града, както и на специална прожекция в София. Отзивите засега са блестящи. Успяхте ли да се зарадвате на успеха, или още ви е свито сърцето?
– Щастлив съм от позитивното приемане на филма от журналисти, критика и първите отзиви от зрителите. Най-голямото изпитание обаче все още ни предстои и това е срещата с широката публика, което ще се случи от петък.
– Романът на Милен Русков “Възвишение” е явление в българската литература. Очаквате ли кинолентата също да стане явление в българското кино?
– От нас каквото зависи (от мен, като продуцент, и от целия творчески екип) е направено. Оттук нататък думата имат зрителите. Дадохме всичко от себе си в последните три години и половина, за да направим този филм.
– Къде са подводните камъни в правенето на исторически филми в България? Едва ли ще се съгласите да коментирате други киноленти, които бяха широко рекламирани, но не изпълниха заявените надежди?
– Правенето на филм по книга само по себе си е от най-опасните подводни камъни. Ние не сме се стремели да се конкурираме, да надминаваме книгата. Това са изкуства, които боравят с различни изразни средства. Историческата тема е деликатна. Въпреки че се стъпва на фактите, винаги има интерпретации на събитията от миналото. “Възвишение” прави опит за много реалистичен поглед върху онова време, без да заема страни. Характерното за филма, както и за романа, е, че избягва героизирането. Моето, вашето поколение сме свидетели как историята може да бъде преподавана пропагандно и как могат да се създават идеологически образи, свръхгерои. Силата на романа и това, което го превърна в събитие, е именно това демитологизиране на едни сакрални образи и възприятието им като нормални хора, с техните силни страни и слабостите, които са носили.
– Когато прочетохте романа, какво беше първото ви усещане?
– Романа ми го даде моят приятел и колега режисьорът Виктор Божинов. Прочетох го на един дъх. Знаете, че езикът е изключително колоритен и като че ли първите 20-30 страници има известен шок, докато го възприемеш. Минеш ли ги обаче нататък “изяждаш” книгата.
Първото, което си помислих, е, че ще е голяма мъка да се направи филм по този роман. Особено познавайки условията, при които се прави кино в България. Но в същото време в книгата имаше нещо много атрактивно и привлекателно за мен. Като филмов творец винаги съм мечтал да направя кинолента в подобна стилистика. От една страна, като епоха, от друга страна, с екипа използвахме референции от уестерна като визия. До този момент бях работил по проекти от други съвременни жанрове и ми беше интересно да работя с този роман.
– Снимали сте по протежението на Стара планина в реално време през четирите сезона. Някои от зрителите след първите прожекции признаха, че освен всичко друга са открили колко е красива природата на България чрез този филм. Очаквахте ли и този ефект?
– Да, защото този ефект беше търсен. Природните картини са основен елемент на повествованието в лентата. Идеята за бялото, жълтото, зеленото и червеното върви през цялото време. Зимата, когато всичко е заспало и сковано от студ, пролетта, когато се ражда идеята за революция, разпукват се идеите, лятото, когато пък жегата ги попарва, червеното, което води към развръзката, която не искам да разкривам, защото не всички хора са чели романа… Филмът умишлено е сниман със специални широкоъгълни обективи. От самото начало си бяхме поставили за задача да направим широкоекранен филм, който да се гледа на кино, нещо, което отдавна не е правено. А и съвременните тенденции са точно в обратна посока – да гледаме кино на компютъра, на телефона… Нашата цел беше да направим изключително красив филм за широкия екран. Над 90 на сто от сцените са на открито, на много красиви места в планината и това е част от емоцията, която зрителят подсъзнателно отнася със себе си. А иначе се шегуваме с екипа, че този филм трябва да го дадем на министерството на туризма да рекламира красотите на България…
– Да се върнем пак на историята. Напоследък все повече спорим – имало ли е турско робство в България, или не, мит или реалност е Баташкото клане… Вие нагазихте смело в това време, в тази епоха. С какво сме длъжници на този период.
– Фокусът на романа и филма е върху българина, върху неговия нрав. Милен Русков прави един невероятен поглед точно в този аспект. На едно ниво може да кажем, че българинът не е променил почти нищо за тези 140 години, освен дрехите си, колкото и клиширано да звучи. “Възвишение” не е исторически филм. Да, в него има интерпретация на исторически събития и образи, но акцентът е друг. Кои сме ние, какви сме, как възприемаме съдбата си, искаме ли да бъдем свободни, на какво сме готови за свободата? Не смеем да даваме квалификации длъжници ли сме, или не сме на нашата история. Идеята е по-скоро да влезем в обувките на обикновения човек от онова време. Убеден съм, че работата на хората, които правят кино, не е да дават отговори, а да задават въпроси.
– Едно от безспорните достижения във филма е подборът на актьорския състав. Зрителите и критиката признават, че между актьорите се е получила магия, синхрон.
– Това е работа на режисьора, който си свърши перфектно работата. Не искам да звучи нескромно, но мисля, че попаденията там са страхотни.
– Г-н Дойков, в бляскавия Холивуд филмовият продуцент е богат човек, от който зависят много неща, разхожда се по едни червени килими и се къпе в блясък и слава. Какво е да си филмов продуцент в България?
– Мисля, че нямаме много сериозна представа и за работата на холивудския продуцент. И при тях не е само видимото – килими, красота и прожектори. И там, и тук това са хора, които не е задължително да са богати. Продуцентът движи целия процес – финансово и организационно, има креативна функция, избира идеята, събира екипа. Той е вътре от зараждането на идеята до последния щрих, дори след като филмът е завършен.
Креативността е двигателната сила в случая, особено в България, където финансирането на филми и изобщо на културни проекти е сложна работа. Не бива да се забравя и това, че за продуцента няма събота, няма неделя, няма празници или регламентирано работно време. Той посвещава на проекта си най-малко две-три години непрекъснат, къртовски труд.
– Днес филмът тръгва в цялата страна, включително и във Велико Търново. Какво ще кажете на хората, защо да отидат да го гледат?
– Велико Търново е един от големите градове в България, където има киносалон. Защото това вече се оказва едва ли не лукс и е голям проблем при опитите ни филмът да достигне до колкото може повече хора.
Аз, като продуцент, и режисьорът Виктор Божинов винаги сме работили за това да развълнуваме и да заинтригуваме зрителите. Стараем се да предоставим на хората нещо по-различно, стойностно. Българският зрител е много верен. Когато той види нещо, което е на световно ниво, започва да го популяризира.
Искаме да кажем на публиката, че “Възвишение” е филм, направен с много любов, който е за това да задоволи сетивата им и вътрешните им емоционални потребности. Иска ни се, когато хората го гледат, да се посмеят, да поплачат, но най-важното е – да си зададат някои въпроси.
Мила МИЛЧЕВА
сн. личен архив

Повече в Общество
Затвори