Христо Панев – един щастлив художник на 75

Публикувано на пт, 7 апр. 2017
1654 четения

Житието-битието на именития творец включва танци, песни, колело и една жена, която го прави силен

Моите 75 години отлетяха като миг. С тези думи започва разговорът ни с художника Христо Панев, който преди броени дни отпразнува рождения си ден. Споделя, че на тази възраст няма как човек да не се обърне към миналото и най-вече към детството си.
Творецът е роден в село Крепост, между Димитровград и Хасково. Спомня си, че през 50-те години, когато бил малък,започвали да се сформират ТКЗС-тата. Хората били принуждавани да стават членове но новите стопанства. В нашето село много от тях се противопоставяха, но след като преспяха две-три вечери под стълбището на кметството, където не можеш да се изправиш и стоиш на цимента, бързо се съгласяваш. На следващия ден “доброволно” ставаш член на ТКЗС-то, а по радиоточката ти пускат една поздравителна песен. Всеки ден четяха имена на хора, които са станали кооператори, разказва Христо Панев. Няма да забрави, че баща му бил поздравен с песента “Тъкала Донка престилки”. Спомня си, че първата година за цял ден работа на полето, родителите му получавали по 25 ст. Имало е ситуации, в които парите не са им достигали и за хляб, а когато станали ученици в по-горните класове и отишли да учат в гимназията в Димитровград, баща им се принудил да стане миньор, за да може да ги издържа.
Именитият творец разказва, че като ученик бил много запален по танците. В читалището в Крепост още от седми клас участвал в танцовата група. За малко това да ми стане и професия, защото кандидатствах в Хореографското училище в София, но за голяма моя радост закъснях. Отидох на изпит, а се оказа, че той бил предишния ден. Явно Господ си знае работата, благодарен съм му. Не искам да си представям какъв щях да бъда, ако бях учил там, казва художникът.
Годините в гимназията в Димитровград били едни от най-трудните периоди в живота му. Всяка събота през голямото междучасие ни строяваха и започваха да четат кои ученици изключват от училището, на кои намаляват поведението, спомня си белокосият мъж. В осми клас били 11 паралелки с по 40 души в клас, а завършили само три с по 30 души. Оцелях, благодарение на дарбата, която Господ ми е дал, защото тогава се изготвяха много стенлисти, лозунги и аз ги правех, признава творецът. Пояснява, че изключвали учениците за всичко, дори за боричкане в междучасието.
Малцина знаят, че в онези години бил запален по колоезденето, дори спечелил състезание за мъже. Тогава му подарили радиоапарат “Пионер”, който пази и до днес. И сега през лятото, когато е в семейната вила на Камен бряг, Панев се качва на колелото и обикаляйки с него, се връща в детските години.
Таланта да рисува наследил от баща си, който имал дарба, но не я развил. Имахме дървен часовник, на който татко беше нарисувал петел. Всяка сутрин, като се събудех, очите ми бяха все в този петел, разказва Христо. Истинската причина да започне да рисува обаче е брат му, който от дете бил все с четката и молива.
След гимназията Христо Панев кандидатствал в Художествената академия. Когато не го приели, бил много разстроен. После, като станал студент във Велико Търново и срещнал бъдещата си съпруга Иваничка, си дал сметка, че Господ си знае работата и човек не трябва да се бърка в неговите планове. Разбрал, че ако бил останал в София, щял да се размине с жената на живота си.
Наистина е вярна максимата, че зад всеки успял мъж стои една истинска жена, усмихва се той. Иваничка го впечатлила със своята душевност. В началото бях доста разпилян и все се заглеждах тук и там, дори като на приятел съм ѝ разказвал за трепетите си, но усещах, че и двамата имаме слабост един към друг. За да се изповядаш пред някого, трябва да го усещаш много близък. С времето разбрах, че тя е човекът, с който искам да остарея. Изградихме сплотено семейство, радваме се с цялата си душа на сина ни, имаме най-прекрасната снаха, а внуците направо ни разтапят сърцата, разказва с гордост Христо Панев.
Във Велико Търново той завършва графика при Иван Маринов, но го теглело към живописта. Когато участвал в национални изложби, Панев се представял с графични творби. Като отивал да разгледа експозицията, първо влизал в раздела за живопис, а после в този за графика.
Пълното удовлетворение от работата дошло, когато започнал да прави живописни платна. Панев обича да прави модерна живопис, но пътят до нея е дълъг. Не можеш да тръгнеш в тази посока и да прескочиш цели етапи от развитието си. Професионалистът веднага вижда, че нещата не са узрели, а са повърхностни и елементарни, пояснява опитният творец. В моите работи има много абстрактни елементи, защото абстракцията те освобождава, не се ограничаваш, не си скован от формата, допълва той. Споделя още, че в неговите картини има много женски образи, но за тях той не използва модел, защото той би го поставил в рамка. Шегува се, че музата винаги е кацнала на рамото му и явно го прави и по-продуктивен.
За Христо Панев няма по-голямо удоволствие от това да влезе в ателието и да хване четките. Случва му се да пее, когато е пред платното, най-често изпълнението е някоя от 222-те песни, които пее с приятелите си на петъците при Панайот Димитров-Понката.
Казва, че картините му вече сигурно са хиляди, има и над 50 монументални работи, които са разположени в родно му село. Повечето е правил с брат си, с когото са превърнали Крепост в галерия на открито. Работил е и в дома на създателя на музикалната империя Пайнер Митко Димитров. Казва, че и той, и съпругата му са големи ценители на изкуството. Къщата на Димитров е изцяло обзаведена с картини на Паневи.
Художникът не крие тревогата си от състоянието на съвременното изкуство. Не знам през последните 30 години дали има купени картини в Градската художествена галерия във В. Търново. Това за мен е мъртъв период, след сто години нашите наследници ще се питат работили ли са художници по това време. Културата у нас вече не е и деветата дупка на кавала, вече е извън него, споделя с болка художникът.
Ателието за него е храмът, в който прави своите изповеди, там се чувства истински щастлив. Ние, художниците, сме целунати от Бога, защото нашите работи остават във времето и доставят радост и на много други хора, усмихва се той. Картините му са разпилени по целия свят и знае, че в много домове има частица от него, което искрено го радва.
Най-голямото си признание Христо Панев получава в родното си село. Там хората ни боготворят, случвало ми се е възрастен човек да ми целува ръката. Да станеш член на Държавната руска академия също е изключително голяма оценка за един художник, признава художникът, който в последните години прописа и стихове.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
и личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново