Горнооряховецът Пламен Петков учи Мюнхен на български народни танци

Горнооряховецът Пламен Петков, който е компютърен специалист по образование, поддържа жив българския дух в германския град Мюнхен. Паци, както го наричат всички, е ръководител на Фолклорен танцов ансамбъл “Лазарка”, който повече от 25 години представя българския фолклор на различни форуми в Германия и в цяла Европа. Съставът е основан е през 1991 г. от варненския хореограф Белчо Станев и група възхитени от българските народни танци мюнхенчани. Горнооряховецът започва работи усилено с танцьорите преди 7-8 години.
Роденият в Горна Оряховица Пламен Петков разказва, че се занимава с танци, откакто се помни. Най-първите му стъпки били при баба му и дядо му в Недан, а след това и в ДЮФА “Гусларче”.
До днес не съм спирал да играя, с изключение на времето, което бях в казармата. У нас съм танцувал предимно като самодеец. Горнооряховските ансамбли “Гусларче” и “Сидер войвода” бяха много силни, с добро име в тези среди, споделя Паци. Той никога няма да забрави първия си хореограф Иван Донков, човекът, който го запалил по танците. След това танцувал под ръководството на Кольо Събев, Веселин и Пепа Бърдарови, които тогава били млади и много амбициозни.
След като завършва електротехникума, Петков отива да учи в Русе, където работи с Димитър Гайдаров в студентския ансамбъл. В него танцува доста години като студент и служител на университета. Там среща Веселина Монова, която сега е ръководител на ансамбъла, както и на Цецко Колев. Откакто е в Германия, Паци работи с Белчо Станев, един от доайените на българската хореография от Варненска област. Танцовите хореографии, които изпълнява “Лазарка”, са разработени от Белчо Станев и хореографите на ансамбъл “Българче” – Варна – Ирена Станева и ансамбъл “Варна” – Юлиян Станев.
В Русе горнооряховецът завършва за компютърен инженер, после спечелил конкурс и останал да работи в Изчислителния център на университета. След няколко години станал ръководител на хардуерния сервиз на висшето училище. Основната професия на пламенния танцьор е свързана с тестване на софтуер.
За Германия заминах 2000 г., имах късмета като служител на Русенския университет да отиде на обмяна на опит там. Тогава в Германия имаше програма “Зелена карта”, която е различна от американската. Беше насочена към компютърни специалисти от целия свят, защото тогава имаше бум на комуникациите и компютърните технологии. Аз се оказах в точното време на точното място. Кандидатствах, одобриха ме и останах. Спечелих работа в голяма компания. Избрах чужбина, защото заплащането беше много по-добро, споделя Пламен. Казва, че е в Мюнхен, защото това е град, който дава големи възможности, а и е близо до България.
Докато танцувах, знаех, че нашият фолклор е много харесван, но никога не съм си мислил, че чужденци толкова организирано могат да тропат нашите танци. Съвсем случайно разбрах от моя колежка германка за група “Лазарка”. Тя ме попита дали аз като българин мога да танцувам народни танци. Озадачи ме, защото не бях казвал на никого, че съм танцьор. Тя дори ме заведе на първата репетиция. За мен и до ден днешен това е най-голямата изненада в Германия. Попаднах в една зала, в която около 25 германци танцуваха български хора, които не са от най-лесните, разказва Пламен Петков. Учудило го още, че съставът имал пълен гардероб с костюми от различните етнографски области на България. Той бил вторият българин сред 30-те танцьори. До 2010 година репетициите на “Лазарка” били водени от германци, те показвали танците, Пламен само им помагал.
Когато отишъл в Германия, Пламен искал да се утвърди в работата си и затова само помагал в групата. Поел състава през 2010 година. Тогава германците започнали да се отказват, а българите ставали все повече и повече. Много български студенти, които учат в Мюнхен, започнали да танцуват в “Лазарка”. Сега концертният състав от танцьори е около 40 души, към тях има и 15 певици. Отделно имаме подготвителни групи от 60-70 души, които разучават хората, казва хореографът.
Пламен споделя, че немците са много прилежни танцьори. Те заучават движенията и ги танцуват перфектно. Това, което съм видял от немците на сцената, е нещо, което се помни. Имат сърце за български танци, но ги усещат по друг начин. Те слагат на едно място акцентите, а ние на друго, споделя българинът.
За българите, които танцуват в “Лазарка”, заниманията са начин да запазят фолклорните танци, да обогатят знанията си и да ги предават на тези след тях. Второто е, че тропането си е един вид фитнес и начин да се откъснеш от ежедневието, трето са социалните контакти с други българи. Няма по-сладка бира от тази, която изпиваме заедно след тренировка. Радвам се, че се събират толкова качествени хора, те си имат своя статус и професия, възпитани и интелигенти са, и е много хубаво да усещаш как българското ги обединява. Единни са, за разлика от други места, където има българска общност, разказва с гордост Пламен.
Съставът е сред най-силните чуждестранни ансамбли, който често е канен от управата на немския град да участва в различни празнични прояви в столицата на Бавария. Преди броени дни изпълнителите от “Лазарка” участваха на фестивал в Палма Де Майорка, който е събрал български групи от цяла Европа.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив