Гл. ас. д-р Никола Вълчанов е технически директор и ръководител на научния екип на проспериращата българска ИТ компания “Програмиста” АД в Пловдив, по чиято идея във Великотърновския университет беше създадена новата специалност “Софтуерно инженерство”. Обучението по нея стартира в началото на октомври с 33-ма първокурсници, а специален гост на тържеството в първия учебен ден бе президентът Росен Плевнелиев.
Специалността е разработена съвместно от преподаватели във Факултета по математика и информатика и научния екип на “Програмиста” АД, с която търновската алма матер има договор за сътрудничество. Основна цел на специалността е да се осигури иновативно ИТ образование на студентите, оптимизирайки образователния процес. С финансовото съдействие на фирмата са обновени две лаборатории, закупени са 20 компютъра и мултимедия за презентации. В тези лаборатории вече провеждат занятията си студентите по софтуерно инженерство, като според договора за сътрудничество между Университета и фирмата се предвижда следващата година да бъдат оборудвани още две лаборатории. Лекционните материали са разработени съвместно, като ВТУ е посочил методологията и теоретичната част, а екипът на “Програмиста” ООД е спомогнал тези абстрактни концепции да бъдат преподавани чрез реални примери от индустрията.
Гл. ас. д-р Никола Вълчанов е завършил информатика в ПУ “Паисий Хилендарски” през 2005 г. Още като студент е специализирал в Румъния и Унгария. През последните около 10 години се занимава с разработка на софтуер в различни фирми, а паралелно с това преподава на студенти в два университета. Вълчанов е един от тримата съоснователи на Програмиста. Стартира като ръководител на 5 разработчика, но с ръста на компанията започва да отговаря за управлението на екип от 40, а в последствие 80 ИТ специалисти. Към момента е на позиция технически директор, като отговаря за ново бързоразрастващо се звено в дружеството с екип от 15 души. Паралелно с това организира и развива академичните партньорства, образователните инициативи и стажантските програми на компанията. Признава, че образованието е неговото хоби. Обича хубавата музика и състезанията по програмиране. Отскоро е и млад татко. На 7 октомври неговата половинка го дари с дъщеричка, която носи царственото име Ирина.
– Г-н Вълчанов, защо вие и фирма “Програмиста” решихте да се заемете с новата специалност “Софтуерно инженерство” във ВТУ?
– От години ме привлича образователната система, затова паралелно с ангажиментите в бизнеса преподавам на студенти в Пловдивския университет, а отскоро и във ВТУ. Харесва ми не самият учебен процес, а резултатите, които дава. В началото влизаш в час, младите хора не ти вярват много, но след седмица-две започват да се вслушват в това, което им говориш. Минават месец, два и ето, че те слушат с интерес. В един момент виждат, че това, което им даваш, е синтезирано знание от индустрията и постепенно усещат, че започват да им се получават нещата. След като приключи курсът на обучение, аз се позанимавам още малко с моите студенти. Така имат възможност да започнат първата си работа и само след шест месеца да разберат, че вече са здраво стъпили в индустрията. После идва моментът, който за мен е много ценен – когато този човек погледне назад и се окаже, че е работил само една календарна година, но е придобил занаят за следващите 20-30 г. Това е изключително възнаграждаващо в личен план и е една от причините да работя с удоволствие в сферата на образованието.
– С какви трудности се сблъскахте в процеса на подготовка на новата специалност?
– Във Великотърновския университет попаднах на стойностни хора в лицето на ректора проф. Бонджолов и на декана проф. Гълъбов, които са доста отворени за промяна и сътрудничество с бизнеса. В рамките на две-три седмици проф. Гълъбов ни предостави възможност да презентираме концепцията си пред членовете на факултета и се оказа, че не само ръководството, но и академичният състав са готови за такъв тип партньорство. В лицето на академичния състав на Факултета по математика и информатика срещнахме изключителни професионалисти. Заедно разработихме страхотен учебен план за новата специалност. После започнахме да работим с отделните преподаватели по учебните програми. С колегите от научния екип на компанията разработихме и материали за упражненията. Сега в часове влизаме трима човека от фирмата и водим по една група студенти от всяка информатична дисциплина. Останалите дисциплини се водят от щатни преподаватели във ВТУ.
– Много ваши колеги от ИТ бизнеса споделят, че студентите масово завършват тези специалности неподготвени и за да започнат работа при тях, допълнително трябва да ги обучават. На какво залагате в учебната програма и методиката на обучение, така че да създавате подготвени специалисти, които могат да бъдат полезни на бизнеса?
– С този начин на мислене индустрията се самоубива. Ние сме като една затворена екосистема – индустрия, университет, студенти. Как очаква индустрията, която върти бизнес за 3 млрд. лв. в България, университетите да им подготвят кадри за без пари. Тези хора не наемат на работа филолози или юристи, а млади хора, завършили Факултета по математика и информатика. Как така ще са неподготвени, щом започват работа при тях. Целият този потенциал, който е граден 4 г. в университета, те го отключват за по-малко от 3 месеца и така още на третия месец този човек започва да генерира приходи на фирмата. Но никой не говори за това, нали. Аз влизам в час с идеята да отключа този потенциал по-рано, още по време на следването. Освен това в края на учебната година ние ще дадем възможност на студентите да стажуват в нашата и в други фирми. Аз лично поемам ангажимента, че в края на първата учебна година нашите студенти ще са готови за практиката. Ще имат технологичната подготовка да влязат на стаж и да не се налага някой от фирмата да ги дообучава. Това ще се случва в края на всяка учебна година. Надявам се повече компании да се заинтересуват от специалността и да вземат стажанти. Студентът, който е стажувал в различни фирми, е много по-подготвен за пазара на труда и колкото повече са тези обучени хора, толкова по-добре за бизнеса.
Убеден съм, че българските университети са способни да генерират висококвалифицирани кадри. Вместо да създава частни академии, бизнесът трябва да се стреми да си партнира със съществуващите университети, за да споделя опит и знания от първа ръка със студентите и да ги запознава с най-актуалните тенденции в сектора. Университетите, респективно и студентите, имат огромен потенциал, който трябва да бъде развит така, че младите хора да се реализират бързо и успешно на пазара, да имат високи доходи и висок стандарт на живот, без да се налага да напускат България.
– Можете ли да очертаете някакви тенденции в посока на ИТ профилите на специалистите, които ще бъдат най-търсени през следващите пет години?
– Не мога да кажа какво ще се търси в следващите пет години, но виждам, че горещо направление в момента е изкуственият интелект. Компаниите на Запад купуват цели департаменти на университети, които работят в тази област, за да работят при тях. Най-вероятно съвсем скоро тази тенденция ще се пренесе и в България. Сега у нас има много работа, свързана с интеграции на системи. Влизат и проекти, свързани с писане на информационни системи – сложни и прости. Идват цели компании, които изнасят дивелопмънт отделите си у нас, а така в България се разработва целият им продукт. Доста широк аспект от технологии се ползва у нас.
Голяма златна мина е да работиш в момента в ИТ бизнеса в България, защото всичките големи компании избират да правят продуктите си тук. Това означава, че ако един програмист поработи за по около 2 г. в различна компания, за 6-10 години ще стане специалист, натрупал опит с различни техники на работа в големи корпорации със солидна история зад гърба си. Този тип хора в друг вид среда трудно се произвеждат, но в България имат шанс, защото такава е обстановката в момента. Освен това българинът е достатъчно възприемчив, че да може да оцени, рафинира и да реши за себе си кой е най-добрият модел за работа или сам да създаде по-успешен. Имаме уникалния шанс в момента в България с такъв тип партньорства между бизнеса и вузовете да направим подобрения в ИТ образованието и да го вдигнем не на ниво регион, а на ниво свят. И ако повече такива партньорства се направят, може би ще се случат специалности, които могат да конкурират дори световните университети.
– Това ли е вашата рецепта, за да спре изтичането на млади мозъци зад граница?
– За ИТ образование няма смисъл да се бяга в чужбина. Има смисъл единствено, ако искаш да установиш връзки с чуждестранната ИТ индустрия. Но реално, ако останеш в България, ръстът е по-бърз, защото работа има много, а стандартът на живот е много по-висок, защото програмистите в България имат много по-висока покупателна способност от тези в САЩ например.
– А мит ли е, че българските ИТ специалисти са на световно ниво и са едни от търсените на трудовия пазар по цял свят?
– Това как се развива ИТ индустрията в България говори достатъчно красноречиво, че това не е мит. У нас, заради манталитета на българина, е въпрос на чест всичко да бъде направено максимално добре. Това е една от причините българи, румънци, сърби, въобще хората от нашия регион да бъдат търсени на ИТ пазара на труда.
– Има ли глад на такива специалисти?
– Според едно изследване на ЕС за пет работни места има един кандидат и така е в световен план. Има голям глад и най-вероятно в идните 10-20 години ще е така.
– Прави впечатление, че много фирми от ИТ бизнеса стартират с 2-3-ма човека, постепенно наемат още максимум петима и спират своето развитие. Защо и как вие създадохте компания с над 200 души само за 2-3 години?
– Аз не събирам екип за първи път. Правил съм го в по-малък мащаб от 10-15 човека, но за първи път ми се случи да имам размаха и възможността да натоваря 30-40, а после още 80 човека с работа. Като цяло проблем на българския бизнес е, че шефовете, когато става дума за пари, много обичат да микроменажират. Този човек, като вземе десет човека под себе си и спре да им хваща края, изпада в панически ужас, че не може да проследи всеки аспект от тяхната дейност. Тази работа е като всяка друга, не се прави с фирмени договорки и пари, а се прави с хора. Затова трябва да си намериш добър средно и високоуправленски екип, на който да имаш доверие. Тези хора трябва да са достатъчно добре компенсирани, за да не ги е яд колко печели фирмата и колко собственикът, а да се чувстват комфортно и да усещат личностно и професионално развитие на това работно място.
– Значи, проблемът не е в липсата на пазар?
– Не е, пазар има колкото искаш. Дори само вътрешният пазар е достатъчен. Да се хване например някоя фирма от В. Търново да обслужва софийските гиганти, които не могат да си намерят хора в столицата и си търсят партньори в страната на ставки, които могат да захранят една средностатистическа фирма. В момента само от българския пазар може да се построи компания с 50-60 човека.
Проблемът е в средния и високоуправленски персонал, какъвто е изключително трудно да се намери, защото индустрията е млада, не е произвела достатъчно такива хора. Те обикновено вече работят някъде и то за определена сума. Когато една компания е малка, тя не вижда в тези хора мениджъри, а програмисти. Шефовете не осъзнават, че инвестирайки пари в такъв човек, това ще им позволи да печелят двойно, дори тройно от оборот, а си мислят, че този той не може да изработи тези пари като програмист.
– Има твърдение, че програмист не можеш да бъдеш цял живот. Какво прави вашата фирма за израстването на кадрите и преквалифицирането им?
– Активен програмист можеш да бъдеш около 15 г., т.е., ако започнеш на 20 г., е хубаво към 35-годишна възраст да започнеш да се ориентираш към нещо друго, защото най-вероятно на 40 г. вече ще ти е трудно да го работиш. Аз лично съм виждал програмист, който на 55 г. започва да работи като пазач, защото трябва да се пенсионира. Това се случва, защото се увличаш от работата, спираш да се интересуваш от новостите, а така лека-полека закърняваш и в един момент цялото ИТ толкова се е променило и няма нищо общо с това, което ти познаваш, че изоставаш и центрофугата те изхвърля. Това, което трябва да се прави, е след като навършиш 35-40 г., да се ориентираш към мениджърска позиция или за място на софтуерен архитект. Това са двата вектора на развитие. В нашата компания средната възраст е 25-26 г. и въпреки това този проблем вече стои на дневен ред. Ние издигаме мениджъри от младите хора, за да се учат да управляват. Организираме и вътрешни обучения с идеята от тези хора да израснат. Паралелно имаме отдел за архитектура и на хората, които им се занимава с това, се развиват в тази посока.
– Има ли българска мечта в ИТ индустрията? Може ли това да са Терелик – млади хора, които продадоха компанията си за милиони?
– Всеки има различна мечта. Моята мечта е да имам работно място, където всяка сутрин да ходя с удоволствие, и бих казал, че вече го имам. Иначе всеки иска да прави много пари, а Терелик наистина се продадоха много добре. Направиха го в правилния момент и на точните хора, което е страхотно. На мен в момента ми е по-интересно да видя дали нашата компания можем от 260 човека, колкото сме в момента, да я вдигнем до 3000 души в следващите три години. Интересно ми е с какви проблеми на растежа ще се сблъскам и какви решения ще намеря. Интересно ми е как ще се развие нашият научен отдел и с какви клиенти ще се срещна в близките години.
– Още един мит за програмистите и ИТ специалистите е, че “живеят” в системата и нямат толкова активен социален живот. Какво ще кажете за себе си?
– Водя часове със студенти, а мен това много ме разтоварва. Освен това обичам да прекарвам време със семейството си. За хобита нямам време. Голямо удоволствие ми доставя да свиря на пиано. От малък съм израснал с музиката, но сега май не ми остава време за нея. Май единственото ми активно хоби е да се занимавам с образование. През 2013-14 г. с двама мои приятели направихме много успешна академия в София. На мен натоварването ми дойде в повече, година по-късно излязох от академията и продадох дяловете си. Но ми беше много интересно, за година навъртях 100 000 км в дестинацията Пловдив – София от пътувания за водене на курсове.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
