Калоферски гайди, родопски чевермета, народни песни и три дена веселие огласиха поляните край Петропавловския манастир до Лясковец, където през почивните дни се проведе Петият национален събор на овцевъдите в България. Десетки фермери и производители на млечни овчи и кози продукти, над 55 занаятчии, 17 търговци на селскостопанска техника, оборудване и фуражи и хиляди посетители се стекоха на уникалния за Балканите и Европа фест навръх Гергьовден. През цялото време на две сцени над 2000 народни певци се състезаваха във фолклорния конкурс “Заблеяло ми агънце”. 270 детски рисунки участваха в раздел “Нарисувай” на конкурса, шест от авторите от цялата страна получиха награди. Съборът уважиха дипломати от Беларус, Мароко, КНДР, Кувейт, Русия и Молдова, а също представители на браншови организации от 19 държави от Европа и Централна Азия. Сред официалните гости беше областният управител проф. Пенчо Пенчев, а водосвет отслужи енорийският свещеник от Горна Оряховица отец Антоний.
Съборът беше открит от калоферските гайдари
и прекрасните изпълнения на разложки зурни. Космическата песен “Излел е Дельо хайдутин” изпълни 7-годишната Мария Бечева от Чепеларе, достойна наследница на великата Валя Балканска.
Нашата цел е да представим по достоен начин сектора овцевъдство, да мотивираме фермерите, да насърчим търсенето на качествени български храни и не на последно място – да съхраним и предадем на идващите поколения нашата етнокултура, съхранила ни като нация, каза при откриването Симеон Караколев, председател на Националната асоциация за развъждане на млечни овце в България и организатор на събора. Той допълни, че заради сложната ситуация с болестта нодуларен дерматит по говедата тази година на манастирските поляни няма да има изложение на овце и кози, но затова пък са представени повече продукти от овче и козе мляко и месо, селскостопанска техника, занаяти и атрактивни шоута и конкурси с кучета и коне тежковози. След това кметът на Лясковец д-р Ивелина Гецова, кметът на Велико Търново Даниел Панов като председател на Националното сдружение на общините и Симеон Караколев прерязаха лентата за откриване на изложението. Поздравителни адреси изпратиха министърът на земеделието Десислава Танева и министърът на туризма Николина Ангелкова.
Бай Манол Пелтеков е емблемата на чевермеджиите
Още от рано сутринта на Гергьовден за събора, при едно от огнищата на поляните известният чевермеджия Манол Пелтеков, въртял шишове на Тодор Живков и Бойко Борисов, не изпуска от погледа си агнетата над жаравата. Да завърти чеверме, родопчанинът от смолянското село Солища е търсен в страната и от чужбина, но и до днес агнешкото печено си остава атракцията за туристите в Родопите, където често гайдар и певица огласят планината при приготвянето му, казва майсторът. И допълва, че училище за чевермеджии няма, но самото приготвяне на месото си е истинско изкуство. Бай Манол обяснява, че за пети път идва на събора на овцевъдите край Лясковец, където си води и двама помагачи за чеверметата. Сега няма да транжира и да продава опечените агнета, защото това не му е работа. Има си свои задължения край огнището. Всичко да влагаш от себе си, е тайната на вкусното чеверме, казва родопчанинът. И добавя, че за агнето се използва само сол, важна е магията на чевермеджията, която да му идва отвътре.
Още при входа на събора гости от Румъния бяха изложили за опитване различни видове сирена, кашкавал и агнешки даликатеси. Цените бяха като българските, дори и по-евтини. В истински хит се превърна сиренето в борова кора с мирис на гора и смола, както и сиренето с кимион и чушка.
Ути Бъчваров готви 1 тон курбан чорба и пече 100 метра суджук
От сутринта телевизионният готвач Ути Бъчваров беше разпънал най-големия си казан за един тон чорба, в който с помощта на гиздави и чевръсти баби от Козаревец приготвяше прочутия си Гергьовски курбан от агнешки дреболийки. До казана беше разположено и най-голямото барбекю на Балканите, на което Ути опече 100 метра суджук от овнешко и телешко месо, приготвен на място от екипа му. Този суджук е стара традиция и искаме да възродим овнешкото, което е много вкусно, артистично допълни телевизионният готвач, облечен във възрожденска национална носия от родния му Сливенски край. В чорбата, освен агнешката карантия, Ути слага своята тайна подправка лучени люспи, които боядисват бульона, прибавя също и малко ориз и много зеления. Не забравя и прочутото си червено и черно пиперче. Накрая Ути опитва деликатеса, докато нетърпеливи посетители се редят на дълга опашка да получат от курбана. След това бабите асистентки разсипаха 3000 порции от чорбата, която свърши за минути.
Бай Тошо се харчи повече от Дякона Левски
Това ни казва от сергията Алберт Гончаров от Елин Пелин. Той е руснак от Ростов на Дон, но живее от дълги години в България. Майка му се омъжила за българин и пристигнали у нас. Изработва от дърво различни пластики – халби, декоративни бъчвички, кухненски атрибути и картини.
Най-отпред на сергията руснакът е наредил дървени портрети с лика на Тодор Живков, Васил Левски и Владимир Висоцки. С болка Алберт разказва, че за една година е продал четири портрета на комунистическия диктатор бай Тошо, а на Дякона Левски нито един. Някои идват и питат дали нямам емблемата на футболния тим “Левски”. Има и друг парадокс, българи искат да си купят дървена халба, но искат да изтрия надписа “България” на дръжката. И оттогава просто не го пирографирам, казва Алберт.
Йордан Димитров – Адама се учи да прави брънза при родопския майстор Салих Пашата. Адама има овцеферма и малка мандра в Твърдица, като продава месо и млечни продукти в собствен магазин. Фермерът иска да научи занаята за прочутото родопско сирене брънза и има късмет, че на събора е дошъл Салих Пашата от смолянското село Бориково, който да покаже майсторлъка. Сега ходя да помагам на Пашата за презентацията на събора, рецептата е от 5 века, а с години сиренето може се съхранява в мях, казва Адама.
Жена му Пепа допълва, че българинът вече търси чистите храни от родни продукти и макар овчето сирене да го продават по 12 лв./кг, има купувачи. Колкото продуктът е по-зрял, е по-вкусен. Доскоро имахме сирене от миналата година, но свърши, казва жената. Пепа обяснява, че отглеждат 300 дойни овце във фермата си. Имат дъщеричка, която обича да помага при отглеждане на животните.
Урок по родолюбие на колела показват патриоти
Единственото у нас пътуващо читалище “Бащино огнище” пристигна на събора, а автор на родолюбивата идея е младият патриот Ивайло Шопски. Той разказва, че първата спирка на читалището е била във Видин и интересът към експозицията на колела е огромен. Съмишленици решихме да създадем пътуващо читалище, модерно и живо, което да разнася познания, вяра, надежда и национална гордост по всички краища, където тупти българско сърце, казва Ивайло. Представени са бит, култура, история и изкуство, има постоянна експозиция на българската войнска чест, а под стряхата на пътуващия музей има мобилна книжарница с патриотични книги за българската история. Отделно сме направили географска карта с макети на най-важните исторически забележителности на България, която е неизменна част от пътуващото читалище, добавя инициаторът. И докато музеят на колела беше на събора, деца и възрастни не излизаха от изложбата, урок по родолюбие изнесе Ивайло и пред учениците от училището по изкуства в Русаля. До импровизараната експозиция, в арт шатра се забавляваха деца от социални домове в страната.
Димящи скари с вкусни свински и пилешки мръвки, обезкостено агнешко печено, бира на корем и непрекъснати опашки за вкусотиите имаше на събора, независимо че цените бяха твърде солени. 300 грама чеверме струваше 15 лв., кюфтето и кебапчето бяха по 2 лв., а парче свинско филе – 8 лв.
В събота, в рамките на събора в Арбанаси се проведе и кръгла маса, в която представители на 19 браншови организации от Европа и Средна Азия се включиха в дискусията за състоянието и перспективите на овцевъдството. На срещата от Грузия дойде идеята да се отвори интернет платформа и всеки месец да се публикуват международни доклади и новини в овцевъдството.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
