Отец Михаил събра в книга “Учението на Живота”
Вечна младост може да се постигне без скъпи процедури и чудодейни еликсири, а само чрез молитва, твърди отец Михаил Иванов. Той проповядва, че старостта е болест, от която можем да се излекуваме единствено и само чрез вяра.
“Всяко чувство у човека има своя хормон, например агресията е вследствие на повишен адреналин, а щастието пък води до отделяне на ендорфин. Вярата също променя химическия състав на тялото. Когато човек проявява истинската вяра, се повишава адреналинът, кръвното налягане се покачва, температурата на тялото се вдига, кръвта нахлува в мозъка и активира епифизната жлеза. Тя отделя веществото мелатонин, което пък е хормонът на младостта. Науката доказва, че ако този мелатонин може да бъде предизвикан и освободен в тялото, то ще се подмлади”, обяснява свещеникът, а след това аргументира тезата си и с примери от Библията. “Апостол Яков казва, че вярата е жива представа за онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що не се вижда. Вярата е вътрешно зрение. И когато думите, които използваме в молитвата, накарат вярата в нас да се активира, тя веднага дава отражение на епифизната жлеза в тялото. Това повишено отделяне на мелатонин усилва имунната система, предотвратява ракови заболявания и т.н., т.е. напълно регенерира тялото”, казва отец Михаил.
Преди седмица той представи във Велико Търново своята книга “Учението на Живота”. В нея авторът дава практически съвети как да насочим житейския си път така, че да се справим с изпитанията, които ни поднася животът. По думите на духовника чрез тази книга е възможно да осмислим пътя си, като открием щастието и радостта от живота. А това може да се случи, след като постигнем пълна хармония и мир със себе си.
Отец Михаил е израснал в семейство на медици
Отец Михаил, който е избрал за свой творчески псевдоним Лиахим Вонави, служи в храма “Света Троица” във видинското село Покрайна вече 17 години. Десетки хора разказват как им е помогнал при различни ракови заболявания, безплодие, инфарктни състояния, кожни болести и други. Оттогава са минали години, без да се повторят страшните диагнози. Десетина чудеса, които свещеникът нарича закони на проявлението, са описани в книгата. Те са част от неговата духовна практика и са се случили на реални хора през последните 20 г.
Едно от първите проявления на Божията благодат отецът е видял в своето семейство. Преди 15 години със силата на молитвата той е успял да спаси двумесечното бебе на своята сестра, която е лекар. “Израсъл съм в семейство на медици и затова съм на ясно какво казва науката. Ако тогава обаче се бяхме доверили на науката, бебето нямаше да оживее, а днес то е здрава и красива тийнейджърка. Сестра ми изпуснала бебето, от стреса кърмата й спряла, детето започнало да линее. Повикаха ме, за да ги закарам в Спешна помощ, но вместо в болницата аз ги заведох в храма. В разрез с църковните правила, въведох момиченцето в светия олтар, поставих го на светия престол и помолих Бога да върне живота в това дете, защото е твърде рано то да си отива. Покаях се, защото наистина съгреших – дори при св. Кръщение в олтара се внасят само момченцата. Но малко след това бебето изплака, а кърмата на сестра ми се върна”, разказва свещеникът. Той е на мнение, че чудото може да има своето научно обяснение, но то може да се случи, ако попаднем в точния момент на точното място. Тогава молитвата създава определено усещане у болния, а чисто химични реакции може да доведат до промени, които да помогнат човек да получи изцеление.
Чудо без вяра не може да се случи
А след това признава, че не е всесилен като Господ и не на всеки може да помогне. “Всъщност не помагам аз. Моята задача е чрез молитвата да направя връзка между човека и Бога, т.е. аз съм само един проводник на Божията сила и благодат. Дали тази връзка ще се осъществи, зависи от това дали човекът е отворен за Бога, дали вярва. А вярата е заложена в нас. Тя е нещо, което трябва да осъзнаем, осмислим и освободим в себе си. Само така можем да отворим душата си за Бога и да позволим да се случи чудото. В противен случай е невъзможно тази благодат да потече към нас”, твърди духовникът.
Той е убеден, че невярващи хора няма. “Дори този, който пламенно ми обяснява, че в нищо не вярва, че е атеист, той пак си вярва, само че в нищото. Човек може да възпитава вярата си, може да се учи и да я развие. А чудото се случва, когато човек се реши да се отвори за него. Това “отваряне” идва, когато спрем да се срамуваме. Срама си сме получили в наследство още от първородния грях. Когато Адам и Ева са осъзнали греха си, видели, че са голи и се засрамили от телата си. Оттогава се срамуваме от хората, от себе си, от това, че вярваме в Бог”, проповядва отец Михаил.
“Учението на Живота”, което разкрива в книгата си, той твърди, че е толкова старо, колкото е стар светът. “Описаното в книгата се базира на светото писание и на моя личен опит. В целия процес на духовно израстване, в търсене на истината започнах да преоткривам различните закони на вселената, Божиите закони и зависимостите между тях. В началото се оформиха сентенции, които дори не записвах. След това тези сентенции станаха лекции и така се появи книгата”, обяснява още авторът.
За силата на молитвата
За себе си казва, че още от дете покрай него се случват чудеса, а от тогава загадъчното и тайнственото го влече. “Исках, като порасна, това да продължи, затова станах и свещеник. Когато започнах да търся тайните в Църквата, попаднах на исихията. Това е онова тайно учение на християнството, което ни разкрива Бога вътре в нас. Когато ние стигнем до Бога вътре в себе си и му дадем възможност да се прояви, чрез нас наистина започват да се случват чудеса”, споделя отецът от село Покрайна.
За него най-голямото тайнство е молитвата. “До молитвата всеки човек се докосва в даден етап от живота си. Най-често ние се обръщаме към Бога с молба в моментите, в които сме в беда, нуждаем се от подкрепа или търсим отговори на важни въпроси. И тогава единствената ни надежда е нашата молитва да бъде чута, да достигне до Бога, за да дойде решението и спасението. Когато човек се моли, обикновено изговаря думи, с които се обръща към Бога. Думите имат за задача като дреха да облекат идеята, чувствата, емоциите, преживяването и да предадат самата същност на молбата ни. И за съжаление твърде често, улисани в подбора на правилните думи, разчитаме само на тях. А думи, на които не сме вдъхнали живот чрез своето участие са като дърво без корен, което, загубило връзката със земята, не може да получи живителната глътка вода и изсъхва”, обяснява свещеникът. И допълва, че молитвата е нещо много повече от думите, които произнасяме. “Нейната същност далеч надхвърля словата, с които бива изразена – молитвата е поток, в който влизаме и излизаме. Тя не е нещо, което ние правим, а нещо, в което взимаме участие – безкраен поток на Божието проявление. Молитвата е Бог в действие. Когато се молим, ние трябва да мълчим, а Бог да действа, т.е. трябва да бъдем свидетели на Божието проявление”, убеден е отец Михаил.
Златина ДИМИТРОВА, сн. авторката
