Доц. Сотир Марчев, директор на Специализираната болница за активно лечение по кардиология, Плевен: “Климатиците спасяват животи и спират опасни бактерии, но могат и да ни разболеят”

– Доц. Марчев, вече сме в разгара на лятото и тепърва предстоят горещини. Климатиците, които отсега работят с пълна пара в офисите, пазят ли сърцето от прегряване?
– Климатиците имат както плюсове, така и минуси. Ако един шофьор си кара колата и му е приятно с климатик, за да не е съсипан от жегата, той допуска по-малко грешки и по този начин климатикът спасява човешки живот. Иначе може да стане катастрофа. Освен това, когато на едно място има климатик, той спасява хората от топлинен удар. Така че този уред си има своето важно място.
Другото полезно нещо е, че в климатика има филтри, които спират част от алергените. Това е добре за хора, които са алергични към полените, например. В операционните по света в момента се използват климатици със специални филтри, които спират част от бактериите. По този начин въздухът там е много по-чист и по-малко заразен, отколкото би бил без тези климатици.
Лошото обаче е, че при климатиците има и вреда. Вече е доказано, че в офисите, където има уреди за охлаждане, служителите боледуват по-често, отколкото чиновници, които нямат климатици. Обикновено проблемите са за възпаления на уши, нос и гърло. Това се обяснява с факта, че при влизането от топло навън при студено вътре организмът се стресира. И колкото е по-голяма разликата в температурите, толкова по-голям е този стрес. Затова тя трябва да се регулира и да не пада под 7-8 градуса, това е идеален вариант.
В САЩ, например, има федерален закон, който забранява във всички държавни служби климатикът да се настройва по-ниско от 25,5 градуса. И това изискване се следи строго. Който го наруши, се налагат глоби. Освен това климатикът не трябва да работи нонстоп.
Другата опасност е, че в климатика има вид бактерии, които се размножават там. Ако не се почистват и сменят редовно филтрите, има опасност те да се размножат и да заразяват всеки в помещенията. Има една, много често смъртоносна, бактерия, която се нарича легионела пневмония. Тя е известна от конгрес на легионерите, където половината от участниците се разболели, а четирима от тях – починали. Това се случило в хотела, където легионерите били отседнали, а заразата била именно в климатиците.
На практика тези електроуреди въртят един и същ въздух. Ако в една болнична стая има болен с пневмония, който храчи и отделя инфекция, и климатикът не е почистен, той завърта този въздух и заразата отива и при останалите болни. Затова проблемът не е дали да има климатик, а той да се поддържа. Има сервизи за това. У нас какво става, купуваме такива уреди, фирма ги монтира и дотук.
Има и друго, ако струята от студен въздух духа върху човека, на определеното място може да възникне неврит. Или както хората казват – схванал съм се. Поради тази причина от важно значение е хората да знаят как правилно да използват климатиците. Затова ние, кардиолозите, казваме: ако човек може без климатик, по-добре е да не го използва. Разумно е колата да се паркира на сянка, да се използват сенници в горещините, да се отварят прозорците. Когато сме у дома, аз обичам да цитирам – ако ни е студено, да се облечем, ако ни е топло, да отворим прозореца.
Сега сме в разгара на отпуските и много трябва да се внимава на плажа. Често температурите навън и в морето имат голяма амплитуда. Телата на хората са силно нагряти и изведнъж те влизат в морето. И после казваме, че някой умрял от сърце. За да спре едно сърце, му е необходима нервна система. В случая рязката температура е шок за нервната система и тя кара сърцето да спре.
– Има противоречиви мнения дали да се пие много вода в горещините през лятото поради риск от дехидратация на тялото. Твърди се още, че многото вода натоварва сърцето и бъбреците. Кое е вярното?
– Няма опасност при пиене на много вода през лятото да се натовари организмът, защото тя постоянно се отделя с потта и урината. В жегите не бива да се консумират тежки и мазни храни, защото при преработката им в организма се отделя повече топлина.
Но искам да се върна на водата. Сърцето не обича крайностите. 1,5 литра вода на ден е оптималното количество. Човек отделя дневно също толкова чрез урината и потта.
– Кое е по-добре да се пие в жегите – чай или бира?
– Ледената бира е едно от питиетата, което не помага в горещините. Алкохолът е диуретик и ни кара да отделяме повече урина. Това означава, че крайният баланс на организма е на минус. Затова е по-добре да се употребяват други течности, които не са алкохолни. Що се отнася до горещия чай, то той е въведен от английските колонизатори в Индия. Топлият чай в горещо време те кара да се изпотиш и имаш чувството, че ти става по-хладно.
Искам да се върна на употребата на алкохол в горещините. Съвременните препоръки са – ако пиете много, намалете дозата, ако не пиете – не започвайте. Ако пък пиете малко, не е нужно да променяте това. Пристрастяването към алкохол е генетично. Ако дете на алкохолици бъде осиновено, то също ще стане алкохолик, макар осиновителите да са въздържатели.
Освен това алкохолът е безспорен канцероген, който причинява най-вече рак на хранопровода, стомаха и черния дроб. При жените пък има още една опасност – риск от рак на гърдата. Този риск се увеличава още при хора, които, освен че пият, и пушат. Единствено при хора с исхемична болест на сърцето малките дози алкохол намаляват малко риска от инфаркт. Алкохолът увеличава добрия холестерол и има лек противовъзпалителен ефект. Затова пациентите с повишен риск от инфаркт ги оставяме да употребяват ниски дози алкохол дневно – тоест халба бира, малка ракия или чаша вино. Това се отнася за мъжете. При жените и по-дребните хора трябва да се ограничават с едно питие дневно.
– Това лято температурите се сменят често, дори през деня – от много горещо, става хладно. Тези промени не са ли шок за организма?
– Най-ниската сърдечносъдова смъртност е между 21-23 градуса. Надолу до 18 градуса и нагоре до 27 градуса все още усещаме температурен комфорт. Колкото човек е по-млад и по-здрав, понася по-големи температурни амплитуди. И обратното – колкото е по-стар и по-болен, толкова по-тесен е диапазонът, който понася.
Може да ви се стори странно, но през лятото сърдечносъдовата смъртност е с 15 процента по-ниска от тази през зимата. Затова казваме, че лятото е хубавият период за сърдечноболните и нека тези пациенти да си живеят живота, защото сега му е времето.
– Често се твърди, че високите температури повишават инфарктите и изострят хипертоничните кризи?
– Това не е вярно. Мога да ви гарантирам, че в момента инфактите въобще не са се повишили, а нашата кардиологична болница в Плевен обслужва предимно такива пациенти. Ние, кардиолозите, излизаме в отпуска предимно през лятото не защото тогава ни е кеф, а понеже имаме по-малко работа.
– В същото време медицинските анализи показват, че българите умират най-често от инфаркт или инсулт…
– Причините за такава статистика са три. Първата е тежкият живот на българите. Втората – кризата в здравеопазването, и третата – лошата статистика. Колкото едно здравеопазване е по-добро, то по-добре диагностицира причините на смъртността. И обратното. Сега в повечето случаи всичко се пише в общия кюп – умрял от инсулт или инфаркт. Ако бяха направени повече изследвания със специализирана апаратура, то би се установило, че причината не е сърдечносъдова.
– Доц. Марчев, в жегите сме застрашени от топлинен и слънчев удар. Как можем да се предпазим?
– Както вече казах, през лятото инфарктите и тромбоемболиите са по-редки. Но това, което тормози хората, е топлинният удар. Той се получава, когато се изчерпи водата в тялото. Именно затова съветваме хората да пият вода през деня, та дори да си направят график през 20 минути, а не дали са жадни, или не.
Причината за слънчевия удар е прегрятата глава. Тя харчи 20 % от кислорода в тялото, освен това е прекръвоснабдена. Когато главата се нагрее, може да се стигне до слънчев удар. Затова преди няколко хиляди години хората са измислили шапката. Тоест, не пропагандираме превенция, която е проверена през тези години.
– А как можем да опазим сърцето си здраво, независимо от сезоните?
– Първото нещо е движението. Съвременната медицина препоръчва за всички умереното натоварване на организма. Това означава човек да върви най-малко 45 минути дневно. Като натоварване се смята карането на колело, плуването, работата в градината, домашният ремонт.
На хората, които вече имат сърдечносъдови заболявания, им казвам, че нямат болест, която се лекува с лежане. Те могат да вършат една работа, ако не им причинява болка. Физическата активност води до доразрастване на нови кръвоносни съдове в миокарда и затова е полезна и желателна. Но не трябва да се прекалява.
Цигарите също пречат на сърцето. Лошото е, че те селектират тежки метали в листата си, които се активират от горещия огън на цигарата. А от това се причинява ракът. Стига се до мутации в клетките и понижаване на имунитета. Не случайно районът след аварията в Чернобил е обеззаразяван, като около него е саден тютюн, който да извлича радиоактивните частици. Няма доза, под която пушенето да е безвредно. Дори и пасивното пушене е вредно.
Тютюнът е открит от англичаните в Америка и пренесен в Европа като лечебно средство. Същото е и с хероина. Но после започват да се произвеждат цигари.
– Сега е сезонът на планинарството и дългите планински преходи. Освен това много хора пътуват със самолети. Има ли опасност за сърцето при сърдечноболните?
– До 2000 метра надморска височина няма никаква опасност. Но по-нагоре е опасно, защото въздухът се разрежда и кислородното насищане намалява. В самолетите няма опасност, тъй като там се поддържа оптимална кислородна среда. Такава обаче няма във вертолетите.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. интернет