Доц. Пламен Кинов, началник на клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ”: “20-30 процента от българите страдат от износване на ставите”

Доц. Пламен Кинов е роден във Велико Търново. В старата столица учи в спортното училище и тренира спортна стрелба. През 1995 г. завършва с отличие медицина в Плевен, а след това специализира ортопедия и травматология. След конкурс става асистент в клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ” в София, а от миналата година е неин началник. Преди два месеца защитава титлата “доктор на медицинските науки”.
Доц. Кинов е носител на световната награда за млад изследовател Abdel Hay Mashhour Award на 25-ия конгрес на SICOT в Истанбул през 2005 г., има над 120 научни публикации. Членува в научни дружества в България, Европа и Америка. Владее английски език, като ползва още френски, немски, италиански и руски език. Има специализации в Германия, Италия, Австрия и др.
Великотърновецът преглежда пациенти в “ДКЦ 1 – В. Търново” всяка първа събота на месеца.
– Доц. Кинов, как се насочихте към медицината и точно към ортопедията и травматологията, а не продължихте със спорта, след като сте завършили спортното училище?
– Искам да помагам на хората, а що се отнася до ортопедията, това е най-математическата медицинска специалност. А аз се справям добре с математиката. Нашата клиника има най-големи традиции в България за лечението на болни с костно-ставни заболявания. В нея през 1947 г. е открито първото отделение по ортопедия и травматология от проф. Бойчо Бойчев и ние продължаваме неговото дело, той е доайенът на ортопедията у нас. Прилагаме иновативна медицина с въвеждане на най-добрите техники и практики за лечение на инвалидизиращи заболявания на опорно-двигателния апарат и травми. Имаме също 24-часова спешност за района на София.
– На кое място се нареждат костно-ставните заболявания и травмите в характеристиката на заболеваемостта у нас? Какви са причините за тях?
– Костно-ставните заболявания и травмите са на трето място по честота у нас, след дихателните и сърдечносъдовите. Изпреварват дори онкологичните. Любопитното е, че в Америка болестите на опорно-двигателния апарат са на първо място и там болничните са най-много. А това е сериозен проблем както за хората, така и за икономиката.
Напоследък има промяна във вида но травматизма. Преди 20 г. промишленият травматизъм беше много чест, но с напредването на технологията и интернет революцията тежестта на икономиката се измести в услугите на производството. Така че производствените травми станаха много по-редки. Но за сметка на тях се увеличиха пътно-транспортните произшествия.
Като причина за увеличената заболеваемост се смятат и спортните травми, нищо, че се наблюдава тенденция към заседнал начин на живот и затлъстяване. Човек седи цял ден на бюро и пред компютъра, а в събота и неделя гледа да навакса със спорт. После го болят ставите. Други се контузват, защото имат не добре подготвен организъм.
Напоследък се забелязва сериозно увеличаване на дегенеративните заболявания и най-вече износването на ставите. Това е артрозната болест или шиповете, както са известни сред хората. 20-30 процента от българите страдат от износване на ставите. Артрозната болест се проявява най-често след 50-годишна възраст, а затлъстяването ускорява инвалидизацията. Ставите са пригодени за тегло от 60-70 кг, а понякога трябва да носят 100 кг и повече. Те не издържат и се износват по-бързо.
Напоследък износване на ставите се наблюдава и при 30-годишни пациенти – обикновено мъже спортисти. Често се уврежда хрущялният менискус, който довежда бързо до износване на колянната става.
Увеличената продължителност на живота у нас също е важен фактор за износване на ставите. От една страна е добре човек да живее повече, но това означава по-дълга функция и натоварване на ставите. А оттам се увеличава честотата на износване при възрастните пациенти.
В цял свят се отчита зачестяване на остеопорозата с увеличаване на възрастта. Костите отслабват, те се чупят дори при лека травма, дори в леглото при обръщане или при рязко сядане.
– Защо остеопорозата като рисков фактор за зачестяване на костно-ставните заболявания е в пъти по-честа при жените, отколкото при мъжете?
– Това е вярно, особено след менопаузата при жените. Тогава рязко спада костната плътност, но след 5-6 години нивото се стационира и костта отслабва в по-малки темпове. Именно този момент дава предимството на остеопорозата на жените пред мъжете.
Тревожното е, че вече имаме 30-годишни дами с остеопороза, и то не рядко. При тях от значение е наследствеността. Ако баба и майка имат остеопороза, заболяването се наблюдава по-често и при потомството.
Искам да обърна внимание на още един факт – това са драстичните диети в млада възраст. Те водят до отслабване на костта, тъй като организмът не приема достатъчно белтъчини и калций, необходими за изграждане на здрава кост. Злоупотребата с алкохол и тютюнопушене също отслабва костта и има по-висок риск от фрактури. Мъжете обичат да пийват повече и лесно си чупят краката. Скоро имахме пациент от В. Търново, който след почерпка беше паднал и си счупил крака. Оперирахме го, но той пак падна и пак го счупи.
– Напоследък се обръща голямо внимание на липсата на витамин Д като рисков фактор за остеопорозата. България е слънчева страна по-дълго време от годината и слънцето синтезира този витамин в кожата. В същото време у нас има недоимък. Как можем да обясним този парадокс?
– Има пряка връзка между витамин Д и намалената костна плътност. През 2009 г. бившият здравен министър проф. Анна-Мария Борисова през 2009 г. проведе проучване у нас, което показа, че 50 процента от населението има недоимък на витамин Д. А това води до не добро усвояване на калция и хората имат по-слаба костна структура. Това означава, че българите не се възползват активно от слънцето. Много от тях работят на закрито и в сферата на услугите. Затова ние съветваме в подходящо време нашите пациенти да имат активности на открито и с изложена кожа. Също така даваме и витамин Д на пациенти с намалена костна плътност или пък с остеопорозни фрактури. В някои случаи се налага и употребата на лекарства, които са за подсилване на костта.
Много е важно българинът да се изследва периодично за остеопороза чрез дензитометрия, особено жените, при които има наследственост. Ако се открие остеопения, намалена костна плътност, трябва да се предприеме лечение и най-простото е употребата на витамин Д за укрепване на костта, без обаче да се предозира.
– В началото споменахме, че вашата клиника прилага иновативни техники при подмяна на износената става. Именно от тези операции се страхуват много хора, не се оперират навреме и стигат до тежка инвалидизация. Какъв е рискът при ендопротезирането и след колко време се износва една изкуствена става?
– Поставянето на изкуствена става е една от най-честите и най-успешните ортопедични операции. Най-много се сменя тазобедрената става, но и при колянната резултатите са много добри. Ендопротези се поставят на лакътя, рамото, глезена, ръцете, но значително по-рядко. В западните страни хората се оперират при първите признаци, за да живеят комфортно. У нас българинът се страхува от оперативното лечение, а понякога и финансовият проблем е причината, независимо че здравната каса заплаща определени видове протези. Но в част от случаите при износване на ставата се прави артроскопия и миниинвазивна процедура, за да се забави процесът. Но болката и сковаността, които в началото се появяват сутрин при ставане от леглото, а после става постоянна, може да спрат единствено чрез ендопротезирането. Артрозната болест се развива десетилетия, понякога и за 30 години. Затова, ако се вземат мерки още в началото, този период може да се удължи и да се живее в добра форма. Често при възрастни пациенти се получава фрактура на бедрената шийка и тя е на второ място за подмяна на бедрената става.
Вече прилагаме нови технологии по възстановяване на ставния хрущял чрез трансплантация на хрущялни клетки от организма или със синтетични изкуствени заместители. А също така се разработват и хирургически техники за регенерация на увредения хрущял. Лично аз съм се специализирал в лечението на дегенеративните ставни заболявания, като моят приоритет е ставното протезиране при напреднала артрозна болест. Но също така работя и колянна артроскопия и регенеративна медицина, която предотвратява дегенеративните изменения на артрозната болест. Използват се основно ендоскопски методи, които са миниинвазивни и щадящи за пациента.
Що се отнася до живота на изкуствените стави, на практика човек може да живее с тях до края на живота си. Става въпрос за пациенти над 60 години. Може да се случи разхлабване, износване и подмяна на протезата при 10-15 процента от случаите. Ако пациентът е млад, ние предупреждаваме, че след 20-30 години ще се наложи подмяна. Когато се случи човекът да бъде алергичен към обичайните протези, то се поставят специални биопротези.
– Високите токчета на обувките увреждат ли ставите при жените?
– Високите токчета на обувките са пагубни за ходилата и деформират палците. Жените са склонни на много жертви заради добрия си външен вид, независимо от неудобството. Джапанките през лятото също увреждат ходилата, защото са равни.
– Как да се предпазим от тези дегенеративни промени на костно-ставния апарат?
– Хората да избягват травмите и да имат добра физическа култура. Ако някой иска да спортува, да го прави и през седмицата, а не само през почивните дни. Първо се започва с леки тренировки, а след това една двучасова игра няма да навреди на ставите.
И тъй като много хора са обездвижени пред компютъра, хубаво е на всеки 30 минути да стават и да се раздвижват, като правят леки физически упражнения. Не бива да се изгърбваме пред монитора, който трябва да бъде на нивото на очите. Смятам, че физическата култура е по-важна от всичко. Без нея другите неща остават на заден план. Затова съветваме пациентите 2-3 пъти по половин час в седмицата да правят физически упражнения, да се разхождат или да вървят бързо. По този начин ще се избегнат проблемите със ставите и гръбначния стълб, които засягат все повече хора. И още нещо, упражненията на шведската стена са много полезни. По този начин се укрепват гръдните мускули, които крепят гръбнака.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. авторката